Есауира – африканската перла на Атлантика
Сигурни сме, че особено на момичетата им е добре познато аргановото масло. Питали ли сте се някога от къде идва то? Днес ще ви разкажем. Едно от малкото места по света, където расте аргановото дърво, се казва Есауира и се намира на мароканския бряг на Атлантическия океан. Градът е известен не само с маслото, но и с чудновата си природа, километричните бели плажове и интересната история.
Есауира е курортно градче, което донякъде напомня на нещо гръцко, нещо средиземноморско… нещо познато. Белосани къщички със сини дървени капаци и прозорци, свежи фасади, цветни огради – близко и уютно.
Зад белосаните къщички обаче се крие арабска крепост от 18 век, построена по времето на султан Мохамед Сиди. Именно тази крепостна стена е прагът между средиземноморското и арабското, между типично мароканското и влиянието от Европа. Зад крепостта ще се озовете в град на романтика, придружена с топовни гърмежи, които в миналото са били част от ежедневието. Есауира бил пристанищен град, основан от търговци на роби, пирати и авантюристи.
Градът е малък, китен, морски (или по-скоро океански), с тесни улички, скрити магазинчета, пазари и колоритни местни жители. Да се разхождаш из курортното градче е истинско блаженство. От всяко магазинче те застига миризма на сушени плодове, ментов чай или някое друго лакомство, непознато из нашите ширини. Там е редно да оставиш сетивата ти да преценят.
Есауира има хилядолетна история. Още по времето на финикийците градът е рибарско пристанище и средище. Заливът е повече от апетитен за всякакви завоеватели и земевладелци. Днес повечето посетители идват на разходка за ден, като предпочитан за почивка е по-известният и лъскав марокански курорт Агадир. Есауира обаче може да ви предложи много повече от плаж, скъпи хотелски стаи и бетон – природата в това малко градче продължава да има превес над човека и неговата способна ръка. Заради не толкова голямата си известност, Есауира е запазил автентичността си до днес и носи неповторимия полъх на история и екзотика, присъщи за Мароко.
Снимки: Hydroxy
