Екзотичните богини на гмуркането
Те не са русалки, но мнозина ги сравняват с красивите морски същества от легендите и приказките – вече повече от две хиляди години японки, които живеят в крайбрежните рибарски селища, прекарват по-голямата част от деня си под вода. Те се гмуркат в океана на дълбочина до 45 метра, като използват камъни, за да стигнат до дъното, и да вадят от там стриди, охлюви, перли… всичко, което рибарите не могат да уловят с въдиците си.
Забележителното за тези жени е, че те се гмуркат без каквато и да е екипировка, на един дъх, като използват древни техники, предавани от поколение на поколение. Вероятно сте чували за тях, а ако сте от любителите на кръстословици, със сигурност знаете и как ги наричат – ама. В превод това означава „морски жени“ и ама действително са такива. Те са вдъхновили известния днес като Крал на перлите Кокичи Микимото – първият човек в света, който успява да отгледа перли, и създава световна империя, струваща милиарди. В детството си той наблюдава как жените гмуркачки в родното му градче вадят перлите от мидите, които са събрали от дъното, а след това връщат раковините обратно в дълбините, за да може в тях отново да се образуват бисери.
Според японците ама са само жени, тъй като допълнителният слой мазнини по женското тяло им помага да издържат по-дълго във водата, която обикновено е с температура около десетина градуса. От древността те се гмуркат почти голи. По-късно започват да носят бели роби, така че да бъдат по-забележими във водата, а косите им са прибрани със специални кърпи, върху които често има символи, носещи късмет. И днес ама не използват кой знае каква водолазна екипировка – единствено очила, а някои все пак са сменили белите роби с черни трика.
Тъжното в тази история е, че вероятно за бъдещите поколения ама ще останат само любопитен разказ за минали времена. Защото толкова необичайната и впечатляваща традиция на японските жени гмуркачки е на изчезване – в последните години няма млади момичета, които искат да се занимават с това, привлечени от далеч по-добрите условия в големите градове и „нормалните“ модерни професии. Най-младите ама в момента са минали 40 години, а най-възрастните са над 80. Тези богини на гмуркането обаче остават вдъхновение за всички, които са се докоснали до магията на фрийдайвинга – свободното гмуркане със задържане на дъха, което става все по-популярно и привлича все повече почитатели.
В това няма нищо учудващо – както казват и от Seanomad Freediving School (първото първото училище по свободно гмуркане в България, което предлага висок стандарт на обучение, водено от сертифициран инструктор), фрийдайвингът е най-естественият начин да взаимодействате с морския свят и дава усещане за свобода като никой друг спорт. Не е нужно да трябва да си изкарвате прехраната в дълбините като ама – свободното гмуркане може да ви помогне за по-добри подводни снимки, да направи по-безопасни занимания като подводен риболов, плуване и сърф, да подобри дишането ви, да ви направи по-уверени не само във, но и извън водата. Курсовете в училището се водят от Любомир Стефанов – единственият сертифициран AIDA инструктор и международен съдия по свободно гмуркане в България и успешен състезател на международно ниво. Събудете рефлексите, които имаме още от утробата, където съществуваме във водна среда, много близка като характеристики до морската вода, и смело се гмурнете в едно ново предизвикателство – фрийдайвинга.
