Един спомен за приказно преживяване във Венеция и разходка с лодка

Истински обичам Италия и при всяка отдала ми се възможност се отправям на пътешествие до едни от най-известните й градове. Вече съм посетила почти всички от тях и спомените за всяка една от екскурзиите ми са незабравими, изпълнени с приключения и забавни и интересни случки. Искам да споделя всички тях, но ще Ви разкажа за първото ми посещение в тази невероятна страна, любима на много хора по света, което остави най-ярки и незабравими спомени в мен. А то беше в един от най-романтичните му и красиви градове – Венеция, и то по време на Карнавала!

Чувствах се страхотно след завръщането си от Венеция! Беше наистина невероятно и изобщо не исках да се връщам, но за съжаление нямаше как. Бях там само за три дни и направих 1200 снимки, а не успях да снимам дори 1/4 от всичко, което си заслужаваше да бъде снимано. Наистина много красив град и особено по време на карнавала… Не знаех кое да гледам – маските или самия град. Не ми се отдава особено писането, но ще се опитам да ви разкажа за уникалното си преживяване в нереалната, приказна и колоритна Венеция, заслужена наричана La Serenissima.


Харесва ли ви тази дестинация? Направете запитване за екскурзия!
Изпратете вашето запитване и ние ще се свържем са вас, за да ви дадем подробна информация за възможностите да посетите тази дестинация.

 

Пристигнахме във Венеция в неделя сутринта – точно когато започнаха да се появяват първите маскирани хора и да се събират туристи на площада“Сан Марко“. Само няколко часа по-късно трябваше да започне официалното откриване на карнавала. Дългоочакваният момент настъпи с „Полетът на Ангела“. От небесата край Кулата на Сан Марко, която е най-високата точка в града, се спусна акробат, пременен като същински ангел, който се приземи до голямата сцена в центъра на площада, където започна пъстър и голям парад на всевъзможни маски. Бяхме понесени от милионната тълпа от туристи, пристигнали от всички краища на света, за да се насладят на карнавала и празненствата. Известни със своето гостоприемство, италианците веднага успяха да ни накарат да се почувстваме част от празненствата и да се насладим на тяхната култура и традиции.

Разходихме се с корабче по Канале Гранде. Гледката към всички къщи и дворци по водното протежение е приказна и фантастична! След разходката от моста „Риалто“ се върнахме пешком по тесните улички до площада. По тях трудно се разминават трима души, но пък атмосферата е много уютна – на всяка крачка има кафенета, ресторанти, магазинчета за маски и сувенири, сладкарници с над 30 вида сладолед и дюкянчета с невероятно венецианско стъкло, произвеждано на един от съседните острови.

На другия ден бяхме на екскурзия да Верона и Падуа. Ходихме до Къщата на Жулиета, за да видим прословутия балкон и да си пожелаем нещо, докосвайки нейната статуя в двора. Улиците на Верона са целите покрити с червен мрамор и разходката по тях и местните магазини е незабравим спомен. В Падуа видяхме моста със 75 различни статуи, както и открития пазар, на който бяха изложени най-различни видове сирене, салами и подправки. Местната пица и виното също трябва да бъдат опитани на всяка цена.

На третия ден от екскурзията отново обикаляхме из Венеция. Придружаваше ни местен гид, който ни разказваше интересни истории за малките улички с балконите на куртизанките, Моста на Въздишките, за извитото стълбище на фамилия Contarini del Bovolo, което прилича на Кулата в Пиза, както и за къщите на Моцарт и Гьоте. След това се качихме на разходка с гондола, която никога няма да забравя. Обиколката продължи един час, а гондолиерите направиха всичко възможно, за да запомним със сърцата си това приказно място. Освен красивата гледка по малките канали се наслаждавахме и на любопитните истории за града, които ни разказаха гондолиерите, както и на романтичните италиански песни, които те ни пяха по време на разходката. Последва посещение на Двореца на Дожите и останалите музеи, както и библиотеката на Сан Марко. За огромно съжаление обаче снимките вътре са забранени. Таваните във всички стаи на Двореца са произведения на изкуството с хиляди картини и златни орнаменти. Имаше и няколко стаи с автентични рицарски доспехи и оръжия.

След уморителната обиколка се насладихме на заслужена почивка за кафе на площада в най-старото кафене в Италия – Cafe Florian, където според легендите е пиел кафето си прословутият Джакомо Казанова. Остана ни време и да обиколим магазините и да изхарчим всичките се пари, до стотинка…

За Дияна