Дворецът в Балчик - да се почувстваш като в прегръдка

Ако искате да видите „гнездо за влюбени“, построено с размах, въображение и чувство за стил, непременно посетете „Двореца“ в Балчик. Бях на 21, когато стъпих там за първи път. Животът беше пред мен, срещата с принца на бял кон предстоеше, и за една дълга, 20-дневна ваканция, както се почиваше тогава, това ми стана любимото място за разходки привечер, когато сенките помагат на романтиката.

Сега в главата ми е сагата около собствеността на Ботаническата градина, която се вихреше преди време, спомням си слуховете, че тя загива.

Тръгвам със свито сърце дали ще заваря онази красота, която живя в сърцето ми 30 години.

На почивка сме в Албена. След една дъждовна нощ решаваме, че това ще е денят за туризъм. Хващаме микробус от автогарата, това е редовна линия, с разписание. Пътуваме комфортно и бързо, след около 15 минути слизаме на спирката пред „Двореца“. Ето ги сергиите със сувенири, имаше ги и тогава :) Спускаме се по уличката, плащаме си входната такса и аз дълбоко поемам дъх: дано сърцето ми трепне поне веднъж, както неспирно се вълнуваше в младостта ми!

Най-напред се минава през парниците на Ботаническата градина, те са на високото, после разглеждаме и студоустойчивите сукуленти под открито небе.

Кактусите са огромни, различни, екзотични,

доста време им отделяме, пък има и още много топлолюбиви растения, за които искаме да научим повече. Снимките стават много яки, дори са възможни сюжети :)

[gallery type="rectangular" ids="4494,4495,4496,4497,4527,4528"]

Мен обаче ме тегли към Двореца, тръгваме към морето. Комплексът е разположен на около 200 декара площ, местността е под силна денивелация, през нея минава водата от извор, който е уловен от хидроинженерите-проектанти и тече навсякъде в сложна система от канали. Така

водата носи през цялата площ на Двореца прохлада на хората

и напоява растенията. Горе тече спокойно и даже вяло през цветните градини, но после се спуска все по-бързо и дори минава през няколко водопада.

[gallery type="rectangular" ids="4490,4491,4492,4493,4519,4520,4521"]

Една от най-впечатляващите спирки е Водното огледало в Нимфеума. Това било любимото място за празненства на Мария, тук тя посрещала гостите си на своите рождени и имени дни.

Балчик, Двореца

Мария, или Миси, е името на създателката на това прекрасно място. Тя била... кралица. Ето защо се чувствате в приказка! Кралица на Румъния, с английско потекло, Мария идва в Балчик, когато Южна Добруджа е под румънска власт – през 1921 година. Държавническите мотиви за строителството са ясни: трябва да се сложи ярък щрих на румънското присъствие по тези земи, и то в най-южната завзета точка. Но легендите казват друго:

Мария построила двореца като гнездо за влюбени

Тук тя често се срещала с мореплавателя Али. Кралицата имала мраморен трон на открито. Там тя седяла с часове, гледала морето и очаквала да зърне приближаващия кораб на своя любим. Всъщност няма доказателства за интимната им връзка, може да са били и само приятели, но е факт, че Али често посещавал Мария и се усамотявали в дълги разговори в пушалнята.

[gallery type="rectangular" ids="4504,4503,4518"]

Мария имала странна вяра: смятала, че хората са братя и религиите им, каквито и да са те, трябва да бъдат уважавани. Затова, в знак на почит към различията,

заповядала архитектурата на Двореца да носи акценти от различни традиции и култури

Не се учудвайте, че наред с християнския параклис ще видите и минаре – Мария била с космически дух, свободолюбива и прогресивна. Разказва се, че била обичана от всички, единствено съпругът й не я дарявал с нежност. Затова, построявайки Двореца, тя сякаш започнала нов живот. А била на 49. Смела жена!
Въпреки еклектиката, тук отвсякъде си личи чувството за стил на архитектите. Естественият релеф на местността е майсторски използван и подсилен.
Комплексът има множество сгради, сред тях най-впечатляваща е Тихото гнездо – резиденцията на Мария.

[gallery type="rectangular" ids="4499,4500,4513,4514,4515,4517,4524"]

Докато изследваме пътеките, времето напредва, вече е обяд и слънцето става жестоко. Пред винарната се опитват да ни предложат безплатна дегустация, но както съм прегряла дори не мога да си помисля за вино.

Ресторант! Точно от това имам нужда. Сядаме, а пред нас е морето.

Малко плажче примамва да се изкъпем... как не си взех банския!

Красиво е, широко. Дишай! Дишай и попивай, да си имаш спомени, като те подхване градското ежедневие. Един такъв ден се равнява на месеци по емоционалност.

[gallery type="rectangular" ids="4501,4512"]

Хапваме, пийваме... обслужването е добро. И хайде пак по пътеките – този път нагоре. Слязохме по най-северните, сега държим южните. Минаваме през пресечени местности, гора, мост. Усещането е за планинска разходка. И ето ги пак градините.

Видяхме ли това дърво? А онова цвете? Минахме ли по мостчето? А през лабиринта? Беседката харесва ли ви?

Цял ден дори не би ни стигнал да се насладим на хармонията, която ни залива с цветове и звуци.

Рядко съм попадала в нещо толкова цялостно. Имам чувството, че нито едно камъче не присъства случайно в калдъръмите, толкова е изпипан всеки детайл, всяка подробност. Но пък и изглеждат удивително естествени – и сградите, и водните канали, и растенията, и множеството огромни глинени делви. Само майсторство не би стигнало, и други комплекси съм виждала, които респектират, но там се чувстваш посетител. Тук се чувстваш част от цялото. Като в прегръдка. Значи към майсторството е прибавена и огромна любов.

[gallery type="rectangular" ids="4505,4506,4507,4508,4509,4510"]

Разходката из Двореца е

прегръдка с Вечната красота и доброта

Нищо не се е променило от годините на моята младост, всичко е тук и е все така вълнуващо и чисто. Ще си остане и във вашите спомени, само за вас, сигурна съм. Не пропускайте да видите това чудо на любовта, може пък из подобни градини да се разхождаме, когато отидем в Рая :)

Балчик, Двореца

За Рая
Avatar
И най-малкото пътуване е приключение с неизвестен край, от нас зависи да го изживеем пълноценно. Дали ще е пътешествие в непознати земи или разходка в близкия парк, винаги имаме шанс да видим нещо ново - от древна цивилизация до току-що разцъфнало цвете, в което се крие цялата Вселена.