България

Да докоснеш върха или изкачване до покрива на България – Мусала

От

на

В последните няколко години много се запалих по планинарството. Не мога да се меря с жилавите планинари, които тичат по склоновете, но наистина ми доставя голямо удоволствие да се изкача до някой връх, да се отдам на размишления и почивка и да се прибера в града отпочинал и зареден с енергия. И така, дойде време и на най-високия връх в България, че и на Балканския полуостров – връх Мусала.
Името произлиза от арабското „Мус Аллах“ или „близо до Бога“, а легендата разказва, че в ясно време от Мусала се вижда Бяло море. Е, нямаше как да тествам дали това е вярно, защото уцелваме облачен и ветровит ден. Може би това е и по-добрият вариант, защото ако в жега човек може и да „прегори“ по дългия път нагоре.
Тръгвам с проверена компания – Влади и Цвети, всичките готови за яко ходене по камънак. Може би не всички, защото си забравям горната дреха в колата, което си е сериозна грешка предвид вятъра и облаците под върха.
Взимаме лифта към Ястребец, а по пътя зареждаме малко “гориво за планинари” 🙂

Пътят от Ястребец до хижа Мусала е широк и равен и минава през пистите, които през лятото изглеждат като големи свлачища или поляни и е лесно да си представиш как само няколко месеца по-късно скиорите ще летят надолу по белите склонове. След около час достигаме до хижата, зад която се открива и голямо езеро – част от Мусаленските езера.

Правим малка почивка за снимки и продължаваме към върха – предстои ни двучасово изкачване, с почивките – тричасово  Още първият склон след хижата ни показва, че „равното“ е минало и нагоре ни чакат само стръмни склонове, камънак и клек. Самата мисъл, че ще покориш най-високия връх на България, е стимулираща и изкачването има друг заряд.
Изкачването е приятно, защото по пътя нагоре се минава през седемте Мусаленски езера, но не се заседявайте в почивки прекалено много, защото това може да наруши темпото и ритъма ви и да направи изкачването още по-трудно.

След около час и малко достигаме до Леденото езеро – най-високото езеро в България, а и на Балканите (2709 м. надморска височина). Край езерото има малък заслон, където правим почивка и леко похапване на едва около 300 метра от върха. Леденото езеро е притихнало, сгушено между стръмните склонове и сякаш поглъща и отразява в равната си повърхност всичката енергия на това място.

Върхът се вижда, съвсем близо е, но не съвсем. Последното изкачване си е цяло предизвикателство. По каменистия път нагоре се извива редица от хора, пълзейки бавно към върха. Пътечката е тясна, а ронещите се камъни и прах над стръмния и висок склон правят това пътешествие опасно и в същото време незабравимо. От едната страна на склона се вижда спокойното ледено езеро, а изкачвайки се нагоре, от другата страна на склона, се открива гледка и към другите две езера. Можете да се движите и по билото през големите камъни и стоманеното въже, опънато за допълнителна опора.

Пристигнахме! Качихме се на покрива на България, ако така можем да наречем връх Мусала. Може би даже трябва да кажем „комина на покрива“, толкова високо ми се струва тук. Четиричасовото катерене си струваше, мястото е наистина невероятно, със стъпването на върха умората изчезва, главата се прояснява и мислите за това колко велика е природата нахлуват бързо в съзнанието. Минути за размисъл, молитва, съзерцание – кой каквото обича. Избирам си една скала, надвиснала над склона, протягам крака и времето сякаш спира!

Изпиваме по един чай и се отправяме надолу, защото вече студът си казва думата и тениските ми не могат да му отвърнат подобаващо. Слънцето сякаш се показва по различен начин от преди няколко часа, някак си по-подходящо грее за един любител фотограф и при хижа Мусала вече е перфектно за снимки. Чак губим представа за времето – налага се пътят до лифта да бъде изминат почти бегом.

Изкачването на връх Мусала е невероятно преживяване, изпълнено със стръмни склонове и спиращи дъха гледки , с палитра от позитивни емоции. Вълшебно място, чиято енергия всеки българин трябва да усети.

За Петър Лозанов

Започнах да описвам пътуванията си с една единствена „егоистична“ цел – да мога след години да си припомням и малките детайли, които са ме впечатлили и са създали в мен емоция. Това обаче се оказа доста по-интересно и забавно от очакваното - пишейки, сякаш преоткривам за себе си вече видяното и преживяното. Ще се радвам, ако успея да представя в разказите си по най-добър начин местата, които посещавам и хората, които срещам, давайки шанс читателят да „пътува“ всеки ден до най-интересните кътчета от нашата красива планета.

Препоръчваме Ви