Гаспачо, или как една доматена супа може да доведе до конфузни ситуации
За испанците и португалците гаспачото е нещо подобно на това, което е тараторът за нас, българите – освежаващо студено и леко хапване, особено подходящо за горещите летни дни, които в тези страни са и по-горещи, и по-многобройни от нашите.
Ако не знаете, прословутото гаспачо (gazpacho) всъщност е доматена супа, за чийто произход съществуват различни теории. Според най-популярната първообраз на гаспачото е арабска супа с чесън и крутони, която е била пренесена на испанска земя от римляните и с няколко леки промени се е наложила като част първо от андалуската кухня.
Гаспачото такова, каквото го познаваме сега, е супа от сурови зеленчуци, най-често на доматена основа (въпреки че съществуват например и зелени варианти с тиквички, авокадо или краставици, в които доматите липсват).
Рецептите са много и разнообразни, но може би най-разпространената включва домати, чушки, сух хляб, чесън, лук, люти чушлета (ако обичате пикантните храни), зехтин, винен оцет и сол. Зеленчуците се нарязват на ситно, добавя се накиснатият сух хляб и се пасира – според това доколко искате гаспачото да е с консистенцията на крем супа. Все пак се запазват поне малко парченца, като след това сместа се разрежда със студена вода, зехтин и оцет. Гарнира се с нарязани чушки, домати и краставици.
Заради особеността, че се сервира студено, гаспачото е водило до не една и две конфузни ситуации – хора, които го опитват за първи път, се оплакват защо супата им не е топла 🙂 Въпреки това то е придобило популярност и извън границите на Испания и Португалия, като се сервира в различни ресторанти по всички краища на света. Можете да го приготвите и вие вкъщи поне за проба – като алтернатива на таратора! 🙂
