Виенският Пратер - адреналинът е велик
Освен на местата за принцеси, на които отделихме ден и половина за обстойно разглеждане и потапяне в духа на аристократичността, във Виена се отдадохме и на забавление по детски. На Пратера!
Колкото и да не ти се иска, на това място просто си спомняш колко е яко съвсем спокойно да се возиш на тази и онази въртележка, дори и да те е страх и да осъзнаваш риска да се пребиеш безвъзвратно. Ако живеех във Виена, всеки ден след работа щях да ходя там да разпускам!
Беше следобед, а австрийците са известни с това, че не работят до късно, независимо от количеството туристи, които искат да ползват този или онзи атракцион. Но ние, понеже сме момичета, извадихме усмивките и минахме между капките, както се казва. Първо се возихме на така познатите от нашите някогашни панаири синджири.
Сигурна съм, че почти всички имаме доста спомени от подобни атракциони. Истината е, че умрях от страх. Дори на няколко пъти си затварях очите, но ставаше по-лошо, защото се губи вестибуларният апарат и тялото не знае къде се намира. Но адреналинът е велик. И пак бих се качила, независимо че ме е шубе.
След експеримента с въртележката решихме, че е ред на нещо по-земно и се озовахме на блъскащите колички, където определено се забавлявахме изключително много. Площта, върху която се карат виенските блъскащи колички, е няколко пъти по-голяма, отколкото съм виждала където и да е тук в България. Това само по себе си прави възможно много хора да се включат в играта, което пък прави цялото забавление още по-весело. Беше смехотерапия, защото по-голямата част от сблъсъците бяха изключително нелепи. Това е и идеята на цялото нещо!
Последваха още няколко въртележки с различни посоки на люлеене, след което взехме решение, че е редно да успокоим страстите и да се възползваме от последното повикване за качване на емблемата на града – Виенското колело, високо 65 метра.
Да, и сами можете да си представите каква гледка се разкрива от там и колко е прекрасно. Часът беше около 5 следобед, а във Виена се стъмнява доста по-рано, отколкото у нас. Това, че започваше да се здрачава, направи возенето на виенското колело още по-специално, отколкото може би щеше да бъде при друго време.
Интересното не е само гледката. Виенското колело разполага с множество кабинки, в които се качват групи пътници. Но сред тях има и такива, които предлагат по-специално обслужване. В една от кабинките преди нас имаше подредена маса за двама. Веднага ми мина през главата мисълта, че е изключително подходящо за специални поводи… например – за предложение за брак. Или когато просто един мъж иска да накара жената до него да се почувства наистина специална. Представете си – романтична вечеря на 65 метра височина, не къде да е, а над Виена. Аз бих казала „Да!“…. ако го обичам достатъчно, за да му позволя да ме качи да вечерям там!