Виенският Пратер - адреналинът е велик

Освен на местата за принцеси, на които отделихме ден и половина за обстойно разглеждане и потапяне в духа на аристократичността, във Виена се отдадохме и на забавление по детски. На Пратера!

1- prater

Колкото и да не ти се иска, на това място просто си спомняш колко е яко съвсем спокойно да се возиш на тази и онази въртележка, дори и да те е страх и да осъзнаваш риска да се пребиеш безвъзвратно. Ако живеех във Виена, всеки ден след работа щях да ходя там да разпускам!

Беше следобед, а австрийците са известни с това, че не работят до късно, независимо от количеството туристи, които искат да ползват този или онзи атракцион. Но ние, понеже сме момичета, извадихме усмивките и минахме между капките, както се казва. Първо се возихме на така познатите от нашите някогашни панаири синджири.

2 - sindjiri

Сигурна съм, че почти всички имаме доста спомени от подобни атракциони. Истината е, че умрях от страх. Дори на няколко пъти си затварях очите, но ставаше по-лошо, защото се губи вестибуларният апарат и тялото не знае къде се намира. Но адреналинът е велик. И пак бих се качила, независимо че ме е шубе.

След експеримента с въртележката решихме, че е ред на нещо по-земно и се озовахме на блъскащите колички, където определено се забавлявахме изключително много. Площта, върху която се карат виенските блъскащи колички, е няколко пъти по-голяма, отколкото съм виждала където и да е тук в България. Това само по себе си прави възможно много хора да се включат в играта, което пък прави цялото забавление още по-весело. Беше смехотерапия, защото по-голямата част от сблъсъците бяха изключително нелепи. Това е и идеята на цялото нещо!

Последваха още няколко въртележки с различни посоки на люлеене, след което взехме решение, че е редно да успокоим страстите и да се възползваме от последното повикване за качване на емблемата на града – Виенското колело, високо 65 метра.

prater-427934_1280

Да, и сами можете да си представите каква гледка се разкрива от там и колко е прекрасно. Часът беше около 5 следобед, а във Виена се стъмнява доста по-рано, отколкото у нас. Това, че започваше да се здрачава, направи возенето на виенското колело още по-специално, отколкото може би щеше да бъде при друго време.

vienna-142822_1280

Интересното не е само гледката. Виенското колело разполага с множество кабинки, в които се качват групи пътници. Но сред тях има и такива, които предлагат по-специално обслужване. В една от кабинките преди нас имаше подредена маса за двама. Веднага ми мина през главата мисълта, че е изключително подходящо за специални поводи... например – за предложение за брак. Или когато просто един мъж иска да накара жената до него да се почувства наистина специална. Представете си – романтична вечеря на 65 метра височина, не къде да е, а над Виена. Аз бих казала „Да!“.... ако го обичам достатъчно, за да му позволя да ме качи да вечерям там!

ferris-wheel-443794_1280

За Йоана
Avatar
Пътуването е начин на живот. Необходимост. Страст. Това е начинът, по който успявам да прекроя себе си, когато ми е нужно. Начинът да изляза от моята реалност. Начинът просто да усещам живота в неговата пъстрота. Късметлии сме, защото днес имаме възможността да видим различни места, да опитаме от колоритността на различните култури, да се запознаем с различни хора от всяко кътче на Земята. Стига да искаме! Мечтата ми е след 50 години да се обърна и да кажа: „Аз успях да видя всичко, което искам!“. Пожелавам го и на вас!