Венеция – плаващо върху стотици острови произведение на изкуството
Приказно красивата Венеция имах удоволствието да посетя през далечната 2009-та година. Вълнението ми беше огромно и когато с баща ми се качихме на автобуса в онзи хладен и мъглив мартенски ден, нямах търпение да пристигна.
Екскурзията ни включваше няколко италиански града, но преди това щяхме да отседнем в курортното градче Лидо ди Йезоло. Пътуването бе доста дълго и изморително: Тръгнахме в 17.00 часа от София, имахме нощен преход и чак в ранния следобед на следващия ден бяхме в Лидо. Курортът беше почти напълно пуст, понеже не беше активният летен сезон.
Първата вечер спахме в хотела, а на следващия ден се отправихме с корабче към Венеция. Когато стъпих на брега
имах чувството, че се намирам в града на своите мечти
сцена на изкуствата, която вдъхновява с прекрасна архитектура и разказва истории за наука и открития, нестандартен град, потопен във водите на Адриатическо море. Тук ежегодно се провеждат пъстроцветни фестивали.
Много тъмнокожи хора има по площадите, които продават всевъзможни ненужни вещи и зарибяват туристите. Екскурзоводът ни разказа, че идвали от Африка с надуваеми лодки, без документи, само с дрехите на гърба си, а когато достигнели морската граница на Италия,
пукали лодките и се озовавали като корабокрушенци във Венеция
прибрани от граничните власти. Оставали в красивия град като нелегално пребиваващи.
Разхождах се по китните венециански улички, които си приличаха и бяха като безкрайни лабиринти, водещи все до водата.
Зад всеки ъгъл имаше пристан на гондоли
Бяха майсторски ръчно изработени и си приличаха до една. Подредени прилежно надлъж, бяха като красиви играчки. Ако човек гледа по-дълго към тях, се омайва от полюляването им и се потапя в безвремие…
Разминавах се с хората и се питах какво ли е да си местен тук… Да си гражданин на един от най-интересните градове в света, плаващ върху стотици малки островчета.
Хората бяха любезни, повечето имаха собствен бизнес
магазинче за продукти от венецианско стъкло, маски или сувенири. Други пък бяха отворили кафене. Всеки подреждаше своята витрина с вкуса и задоволството на човек, който знае, че неговата е най-хубавата. Те се усмихваха на туристите и поздравяваха приветливо: „Чао“ за „Здравей“ и „Чао“ за „Довиждане“. 🙂
На площад Сан Марко се издига прекрасната в архитектурно и всякакво отношение сграда – базиликата „Сан Марко“, символ на религиозната култура. За съжаление не успях да я разгледам отвътре.
На същия площад казват, че си пиел кафето и самият Джакомо Казанова
и закачал преминаващите дами. Площадът е бил много по-малък преди и е разширен едва по-късно, като става главна атракция за туристите и… гълъбите. Наполеон дори го нарича „най-елегантният салон на Европа“.
Там се издигат и два високи монумента. На тяхно място преди е имало бесило. Върху всеки от тях е кацнал крилат лъв – символ на града. Съвсем наблизо има и друга висока постройка – наблюдателната кула, в чийто купол работел Галилео Галилей и правел своите експерименти с лупи и далекогледи. Наблюдавал идващите от чужди земи кораби.
Една друга забележителност свързва новия град и квартал Сан Марко със стария търговски център на Венеция. Риалто е най-старият от четирите моста, пресичащи канала. Преминавайки през полузакритото съоръжение се озовавате на
оживен пазар за сувенири, на който е закон да се попазарите за цената
като може да си издействате солидна отстъпка. Така или иначе, повечето стоки са китайски. Старият квартал се нарича Сан Поло и в него може да се изгубите по тесните улички. Така се случи и с нас. Много от местните жители отказват да говорят английски, макар да го владеят. Своего рода местен шовинизъм.
Хапнахме и пица в един ресторант в старата част на града, но имайте предвид, че цените са доста солени. Кафето е наистина добро, но е толкова късо, че се пие на една глътка. Италианците наистина имат изтънчен вкус.
Тук всяка сграда е с уникална барокова архитектура и в един момент имаш чувството, че няма как тази неземна красота да е сътворена от човешка ръка.
Отпътувахме към следващия град с дълбока въздишка и спомена за неповторимата Венеция. Тази среща ще помня цял живот.
