Беглик таш – хилядолетното светилище
Представата ми за лятна почивка включва в повечето случаи море, пясък и плажове от сутрин до вечер. Това лято не беше изключение и отдадохме заслуженото на любимото море. Като част от пътуването ни обаче съвсем случайно се озовахме в близост до Приморско и още по-случайно, почти на шега, решихме да посетим Беглик таш. Истината е, че съвсем не бяхме подготвени на какво магическо място отиваме.
Мегалитното светилище Беглик таш се намира в полите на Странджа, на 5-6 км от Приморско, в непосредствена близост до най-високия връх в околността – връх Китка, и съвсем близо до устието на река Ропотамо, на най-високата част на Маслен нос.
Неслучайно древните хора са избрали именно това място, вероятно за максимално „приближаване до небесното”
Светилището е открито през 2002 г., предполага се, че е изградено през 14 в. пр. Хр. и е функционирало до 4 в. сл. Хр.
Дотам се стига по черен път през гъста широколистна гора. Последният километър е малко по-трудно проходим, заслужава си да се извърви пеша заради живописния пейзаж и девствената природа, но може да се мине и с автомобил. През целия път пред нас се разкриваха невероятни гледки – красота и спокойствие далеч от човешкото влияние. За щастие имахме късмета да ни води местен и не трябваше да мислим за пътя и за ориентирането.
В момента, в който застанахме срещу тази гигантска композиция от огромни скални късове, останахме безмълвни. Сякаш всички едновременно
усетихме невероятната енергия и многовековна история на древното светилище
Мястото на всеки един камък не е случайно. И до днес не е известно по какъв начин тези внушителни канари (някои от тях тежат над 200 тона) са поставени в дадена композиция.
Непосредствено до входа на „комплекса” се намира Брачното ложе – предполага се, че тук жрецът и жрицата са почитали Бога Слънце и Богинята Майка. По-нататък са композициите Жертвеник (с издълбани в него четири ямички, в които са изливани четирите свещени течности – вода, вино, мляко и зехтин), Трон, Свещена Площадка, Плеяди, Апостол Таш (гигантски скален къс с форма на обърнато сърце, който се крепи само на две точки), Свещената пещера и др.
Освен храм, мястото е било и календар, и часовник. Слънчевият часовник се е състоял от 16 плочи, разположени около скална площадка с обелиск в центъра. 7 от тях стоят на първоначалните си места и до днес, а
календарът показва моментите на равноденствие и слънцестоене
като през специално издълбани дупки точно през това време от годината преминава слънчева светлина.
Докато се разхождахме и разглеждахме
срещнахме и нов приятел, тръгнал на молитва
Освен че се запознахме и си поговорихме, той с удоволствие се снима с нас, дори поиска да му изпратим снимката на мейла 🙂 Такива хора винаги са дружелюбни и някак си добри и позитивни.
По-нататък стигнахме до своеобразен каменен лабиринт. Предполага се, че през него преминавали „непосветените” в стремеж към духовно извисяване. Лабиринтът има два изхода – ляв и десен. Едно от изпитанията по пътя към изходите на лабиринта е преминаването през тесен скален процеп. Процепът е с височина 6 м и широчина около 50 см. Казаха ни, че
само праведните хора успявали да преминат от единия до другия край през него
Не всички от групата се осмелиха да се пробват, но аз съвсем смело и самоуверено реших, че трябва да опитам да премина, пък да видим праведна ли съм или не. 🙂 Ще кажа само, че минах с лекота – има и снимков материал за доказателство.
България е в топ 3 в световен мащаб откъм исторически находки. Много е тъжно, че не успяваме да развием туризъм в тази насока. Уникалната енергия на това свято място, както и красивата природа наоколо, го правят задължителна дестинация,
без аналог не само в България, но и на Балканския полуостров
Мистерията на огромните камъни на Беглик таш е сравнима с тази на Стоунхендж.
Благодарна съм на случайността за краткото бягство от шумните морски курорти и затова, че се озовах на това необикновено и магично място. Върнах се пречистена и заредена 🙂
