Антон Стефанов: Разминах се с атентат в Египет
Разказва Антон Стефанов – известен български журналист с над 25-годишна практика в различни медии, главен редактор на списание LOVE style и страстен пътешественик. Пътуването винаги е приключение, понякога и опасно, уверил се е лично, достигайки дестинации от различни краища на света. “Каквито пари имам, ги давам за пътешествия”, ни довери той и реши да започне разказа си от последното пътешествие в Дубай.
Дубай ме изненада, въпреки че знаех много
Всяко мое пътешествие е една сбъдната мечта. Дали организирано, или самостоятелно, аз винаги намирам начин да стигна до местата, които искам да опозная. Последната ми мечта, която доста дълго време отлагах заради работния ми график, е пътуването до Дубай и Абу Даби. Осъществих го през месец декември 2016 г., когато тук бяха големите студове, пък аз отидох на 30-градусова жега.
Наистина съм впечатлен от дестинацията. Тръгнах с големи резерви, тъй като в списанието, което правя, много пъти сме писали за Дубай и вече имах усещането, че съм бил там. И се чудех дали ще се изненадам така, както ми се иска. Е, наистина бях изненадан.
Това е държава с невероятен ред, невероятна чистота, невероятни сгради, но тъй като хората вече доста са пътували до Дубай, ще ви кажа какво на мен ми направи впечатление.
В Дубай за всичко, което е извън закона, се плащат глоби. Може да е най-елементарното деяние – да пиеш вода в метрото например. Глобата е 100 дирхама. Ако ядеш в метрото, глобата е 100 дирхама. Ако дъвчеш дъвка в метрото, глобата е 100 дирхама. За всяко нарушение, направено от теб по какъвто и да е по повод, се плаща глоба. Затова престъпността е много ниска. Ако нещо нередно се случи, то е просто голямо изключение.
В Дубай има страшно много чужденци, включително българи. Да стигнеш до която и да е забележителност е изживяване. Да се качиш на най-високата сграда в света (засега) Бурж Халифа и да погледнеш Дубай отгоре е наистина незабравимо.
Да видиш пеещите фонтани пред Дубай Мол е изключително.
Да се разхождаш по търговските улици също е безкрайно приятно, да не говорим за чистотата и за реда в тази държава.
Аз бях там 8 дни и успях да видя много, включително ходих на плаж. На плажа има жени, които са забулени и не се събличат, но това само показва, че спазват изискванията на религията си. Обаче Дубай не е класическа арабска страна. Там има много привнесени европейски порядки – жените доста по-свободно се движат. Но в метрото, освен смесените вагони, са предвидени и вагони само за жени, в които силно религиозните дами да се чувстват добре. Характерно за метрото в Дубай е, че те нямат машинисти, всичко е автоматизирано и се управлява чрез компютри.
В Дубай не се почувствах подтиснат заради богатството им, напротив – чувствах се като шейх, който се разхожда из прекрасен град, защото винаги инвестирам разумно в пътуванията си, избирам добри хотели и условия, така че да ми е приятно. Пък и хората там се отнасят с изключително уважение към туристите.
От Дубай отидох до Абу Даби, където разгледах Бялата джамия – истински шедьовър на архитектурата. Хора, които са ходили в Индия и са виждали Тадж Махал, казват, че тя му съперничи по красота. Наистина е внушителна! На вратата се събуваш като във всяка джамия, влизаш бос в това изключително красиво творение. Трябва да се види, трудно може да се опише!
Другата голяма забележителност, която туристите не пропускат да видят в Абу Даби, е хотел, който е построен за 3 милиарда долара. В него е сниман “Сексът и градът” и „Бързи и яростни” и можеш да пиеш прочутото кафе със златен прашец. То всъщност е едно обикновено капучино с малко прашец, но е превърнато в култ, струва си човек да го опита.
По времето, по което бях там, беше започнала коледната подготовка. Няма сняг, но има невероятен дух в Дубай. Украсите са приказни и са навсякъде, а вниманието към отделния посетител е огромно. Чувстваш се обгрижван скъп гост.
Влюбих се в Дубай, влюбих се в този регион и си казах, че пак ще отида там.
В Египет се разминах с атентат
През 2015-а тръгнах след друга моя мечта – Египет. Аз имам чувството, че в предишен живот съм бил египтянин и съм живял някъде край пирамидите, толкова ми е интересно и притегателно всичко, което излиза по телевизии, по списания и сайтове. Купувам, чета, интересувам се от новите открития, от археологическите разкопки там.
Тръгнах въпреки предупрежденията, че в Египет е опасно – желанието ми да видя пирамидите, Луксор, да видя исторически сгради, построени преди 4000 години, победи. Там вече осъзнах колко е сериозно всичко. Навсякъде групата ни беше придружавана от хора, облечени официално с костюми, под които криеха автомати. Минавахме през военни постове, през проверки – военно положение.
Истината е, че ние се разминахме с атентат. Една от дестинациите ни – площадът на Луксор, където са внушителните колони, избухна бомба, месеци след като бяхме там. Загинаха много хора.
Сега не бих се върнал в Египет.
В момента положението там е тежко, туризмът е замрял заради тези атентати. Малко са туристите, които си позволяват да отидат в Египет. Радвам се, че имах късмет да го видя и Господ ме пазеше през цялото време.
Имахме време да отидем и на плаж в Хургада. Много приятно място.
Но ако трябва да кажа кой е най-грозният град, който съм виждал в живота си, безспорно това ще е столицата на Египет – Кайро. Това се дължи на странен закон, в който е разписано, че ако сградите нямат покрив, живеещите в тях не плащат данъци. Представете си дали египтяните са си направили покриви на блоковете и къщите. Няма такива! Стърчат едни колци, сякаш ще се строи нещо, но нищо не се строи. А само на километър от съвременния град Кайро виждаш внушителните пирамиди в Гиза, построени 4000 г. преди днешния ден. Това е най-фрапантната гледа, която съм виждал. И съпоставката е потресаваща. Мръсотията в Кайро е огромна, сигурен съм, че ще го кажат още много хора, които са ходили там. Беднотията е огромна. Чудя се как тази държава, която се изхранва десетки години от туризъм, не е успяла да направи столицата си поне малко по-приемлива.
Да не говорим за хаоса. В цяло Кайро има само 5 светофара – представете си какво се случва по улиците. Няма една кола, която да не е ожулена, ударена, потрошена. Когато тук се сърдим, че шофьорите не карат добре и не спазват правилника, трябва да се види какво чудо е в Кайро. Този град е изключително хаотичен, изключително мръсен и неподреден. Контрастът, който се случи в ума ми при последващото ми посещение в Дубай, беше поразяващ.
Успяхме да влезем и в няколко гробници, но те не са в пирамидите. В пирамидите има множество тунели, нищо друго. Ние влязохме в една от по-малките пирамиди, която беше в близост до Хеопсовата. Обясниха ни, че навсякъде тунелите са идентични, просто мащабите са различни. Масово хората си мислят, че пирамидите са гробници на фараоните, но не е вярно. В пирамидите не са намерени никакви саркофази, нито мумии. Всички фараони са погребани в Долината на царете.
Разгледахме Музея на Кайро, където е запазено всичко, намерено в гробницата на Тутанкамон. Видяхме прочутата маска на фараона. Заради небрежността на египтяните тя е счупена и ясно се вижда как брадичката е лепена, за съжаление, въпреки съвременните технологии наистина си личи. Могат да се видят сандалите на фараона, трона му – всички предмети, които са били намерени, са изложени там. Това е най-впечатляващото в Музея на Кайро.
Там се засили чувството ми, че някога съм бил египтянин, чувствах всичко някак свое, не ми беше чуждо. Въпреки че това е коренно различен свят от нашия, наистина пирамидите са шедьовър на архитектурата. Според мен те са построени от извънземна цивилизация, не е възможно човек да ги построи. Снимах се до един камък от Хеопсовата пирамида, само за да се види колко е огромен той и че дори човек да може да построи първия ред, то е невъзможно да издигне толкова огромна постройка.
Снимах се и със Сфинкса, който също е изумителен. Гиза е един извънземен свят, а Кайро е реалността, която си е абсолютно тленна.
За мен Египет е шедьовър на извънземна цивилизация.
В пустинята се качихме на прочутите моторчета и отидохме до бедуинско селище, където ни направиха бедуински хляб. Всичко е превърнато в театър на открито, в атракция за туристите, а бедуините са далеч от автентичността си. Имаш възможност да се качиш върху камила, да те поразходи. Всички много се забавлявахме.
Най-инфарктното ми пътуване – Рим
Поредната ми сбъдната мечта е Рим, но всъщност това беше най-кошмарното пътуване, което съм имал въобще. Първо, защото заминах с туристическа агенция, второ, защото на летището не ни чакаха хората, които трябваше да ни чакат. Стояхме повече от 2 часа на летището, изоставени, без да знаем какво да правим, сами. Поддържахме връзка с офиса на агенцията в София. Дойде автобус, който трябваше да ни закара до хотела, но ни остави пред друг хотел, на който името му беше близко до това на резервирания. Разстоянието между двата хотела беше почти 2 км. Това го разбрахме, след като на рецепцията ни казаха, че ние не сме за там. Взехме си куфарите, но автобусът си беше заминал, и тръгнахме към нашия пеша. Минахме през района на автогарата, където е пълно с проститутки и травестити, и след близо 2-километров преход намерихме нашия хотел. Влизайки в него си отдъхнахме, защото е истински притеснително да отидеш в град, който не познаваш, и да имаш подобно посрещане.
След това, слава Богу, нещата се подредиха. Успяхме да разгледаме всички забележителности – Колизеума, Римския форум, отидохме до Ватикана, влязохме вътре. Видяхме Сикстинската капела, която е истински шедьовър на ренесансовото изкуство.
За съжаление, за Рим ще кажа нещо, което казах и за Кайро – Рим е доста неподдържан град. Блясъка, който очаквах да видя, го нямаше – доста мръсен град е, може би заради милионите туристи.
Отидох до фонтана ди Треви, хвърлих си паричка с пожелание да се върна един ден и да го видя по-чист и по-подреден.
Още през нощта, когато пристигнахме, след злополучното пътуване, без екскурзовод отидохме, намерихме фонтана Ди Треви и се убедихме, че той нощем изглежда фантастично. Имаше почти толкова хора, колкото и през деня. Фонтанът е ремонтиран наскоро, осветен, затова хората се тълпят да го видят и по тъмно.
Очаквах, че ще се влюбя в Рим, както съм се влюбвал в градове както Прага и Барселона, но за съжаление това не се случи. Може би, ако отида в други градове на Италия, ще ми подейства така, но от първия път не се получи. Пак казвам, има много красиви места, които могат да се видят, но Рим не се оказа моето място. 
Пътешествието ми си имаше и кулинарна страна, разбира се. Опитах и пиците, и спагетите. От приятели, които са ходили в Италия, знаех, че пиците са с много тънко тесто, а аз обичам точно обратното, но ядох пица 🙂
А на сладоледите не може да се устои, особено до фонтана Ди Треви, където има огромни щандове, опитах почти от всички вкусове.
Най-далечната ми мечта – Япония
Това е най-далечната точка, до която съм ходил. Едно много дълго пътуване. Първоначално бях стреснат дали ще издържа 16-часов полет, но успях. Беше много приятно, самолетът беше страхотен и имаше най-различни програми, с които да се забавляваш на екранчето пред теб. Времето минава неусетно.
Япония е наистина внушителна държава. Аз не очаквах да видя такова преплитане между съвременност и минало. От една страна са храмовете, които можеш да посетиш и да видиш традициите на японците, от друга страна е хипер модерната улица Гинза, със светлини, реклами, най-големите световни фирми, събрани на едно място. Можеш да отидеш до града на техниката – представете си един четворен на нашите молове, в който на всеки етаж има различна техника: на един са компютрите, на втори са телевизорите и т.н.
И в Япония, като навсякъде по света, пред храмовете можеш да си купиш различни сувенири, които са за любов, за късмет, за работа. Не знам дали си внушавам, но аз си взех амулет за работа и точно след като се върнах от Япония, на мен ми предложиха да си сменя работата. Няма как да знам дали е случайност, или нещо, свързано с късмета, но наистина се случи.
Бях много добре подготвен за това пътуване. Интересувах се активно от всякаква информация, бях разпитал хора, които вече са ходили там за забележителностите, които задължително трябва да видя. Заминах за Токио с моите приятели Юлиана Дончева и Стъки, защото той имаше ММА мач срещу един американец, когото победи. Покрай този ММА двубой аз успях да разгледам цяло Токио. Сам, с напътствията на мои приятели, разгледах всичко в града.
Видях много впечатляващи неща. Мога да кажа, че японките са най-добре облечените жени в света – много модерни, много добре поддържани. Търсех да видя жена с традиционно кимоно, но нямаше. Затова много се зарадвах, когато срещнах баба, майка и внучка с кимона пред един храм и се снимахме заедно.
В Токио има множество караоке клубове. Устроени са така, че никой да не пречи на другия. Компаниите се настаняват в отделни стаи, където има техника, има огромен екран и така всеки се забавлява с музиката, която харесва. Ние си прекарахме страхотно в тези караоке клубове.
Париж – като подарък за рождения ми ден
Бях там с приятели за 5 дни и тъй като съм примерен турист, трябваше да разгледам абсолютно всичко. Останах без крака, защото в Париж има страшно много неща, които трябва да се видят. С карта в ръка, с отбелязаните важни точки по нея, обикаляхме целодневно. Отиваме до Айфеловата кула, чакаш си реда, защото опашките са огромни, качваш се горе. Гледката е наистина уникална и внушителна.
Хотелът ни се намираше много близо до Лувъра и ние се възползвахме – ходихме да го гледаме и през нощта, и през деня. Усещането е великолепно. Тези, които пропускат да влязат вътре, правят голяма грешка, защото там не е само портретът на Мона Лиза, там има изключителни неща – голяма част от древен Египет е там, мумифицирани тела, съвременни творби, картини на най-големите художници, които човек може да си представи. Наистина си струва да се влезе в Лувъра.
В Монмартър видях онези стари латернаджии, които сме гледали по филмите и за които сме чели по приказките. Те въртят латерната и те връщат столетия назад в един Париж, който вече не съществува, наистина можеш да усетиш духа на Париж отпреди 200-300 години.
Париж ухае на любов, все пак е градът на любовта. Може би си струва да отидеш там с любим човек. Първият път аз нямах тази възможност, но си го пожелавам. Много хора правят предложения за брак на върха на Айфеловета кула.
Коментарите за Париж са доста разнородни, но на мен наистина много ми хареса. Да, вече има доста мигранти и чернокожи, които в по-крайните квартали създават размирици, има ги всичките тези неща, но като цяло Париж е прекрасно място. Аз заминах с 39-градуса температура, бях много зле и почти се бях отказал от пътуването, но когато стигнах там, сякаш се излекувах.
С пристигането си седнахме да изпием по едно кафе на Шанз-Елизе и дойде един сервитьор, който на чист български ни каза: „Тук можете да си поръчате на български“. Ние го попитахме за аптека наблизо, а той предложи да ни почерпи с домашната ракия, която веднага ще ме излекува. Истината е, че аз оздравях до вечерта.
Може би това е мобилизацията на тялото, когато знае, че ти предстои приключение. Казах си: „Аз няма да прекарам времето си в Париж в хотелската стая, просто ще обикалям“. Така и стана – разгледах всичко, което предлага прекрасният град.
Брюксел е градът на Европейския парламент, а ЕП – средище на бюрокрацията
Като всеки пътуващ журналист и аз съм имал възможността да посетя Брюксел и да разгледам Европейския парламент. Брюксел не е град-мечта, който всеки иска да посети. Той е едно малко градче. Основната забележителност там е Европейският парламент. Когато аз ходих, имахме организирана обиколка. Влязохме вътре, разходиха ни, видяхме евродепутатите как работят, видяхме залите, в които те заседават.
Моята голяма болка като европейски гражданин е, че този парламент е сборище на една изключително голяма бюрокрация. Толкова много бюрократичен апарат има в него, че се чудя как все още Европейският съюз съществува. Толкова пари плащаме ние като държава, както и останалите членки… за да има всяка страна своите представители, които имат своите съветници, асистенти и т.н.
Сградата се намира в централната част на града и е пълна с хора, които сами не знаят какво работят. Обикновеният европеец плаща, за да издържа огромен апарат, от който няма никаква полза. Много съм разочарован от това, което видях.
Аз съм обиколил много държави, но доста повече не съм обиколил. Сред големите ми мечти за пътешествия е Петра в Йордания. Имам страшно много покани от мои приятели в Америка, не съм бил никъде там. Искам да намеря един месец, в който да отида да видя Лас Вегас, Ню Йорк, Чикаго, където има много българи. Сингапур, която е една много модерна дестинация, доближаваща се като визия до Дубай, също ме тегли.
Аз съм пътешественик, който не е почитател на скучните дестинации, не обичам места без хора, не искам да се излежавам на плажа, когато има какво да се види. Искам да научавам нови истории и да виждам нови места. Затова си пожелавам да ми се случат – да съм здрав и да обикалям, да опознавам.
