Антарктида

Антарктида, земята на вечния сняг

От

на

Астронавтите казват, че най-отличителната част на Земята, гледана от космоса, е Антарктида, която “излъчва светлина като голям бял фенер в долната част на света”. Средната дебелина на ледената й покривка е над 2 км, съдържа повече от 90% от леда и снега на Земята, а площта й е по-голяма от тази на САЩ и Централна Америка, взети заедно. Ако се разтопи изведнъж, нивото на океаните ще се покачи драстично и ще удави голяма част от човечеството.

И въпреки това до преди 200 години никой не я е виждал, камо ли проучвал. Защо? Трябва да разберете какъв тип място е. Южно от Антарктическия кръг няма обитаемо място, което можеш да наречеш дом. Единствената растителност са шепа мъхове и лишеи, а естественият / местен животински свят се свежда до протозои и безкрили насекоми. Има много малко валежи, бръснещите ветрове със скорост над 200 km / h не са рядкост в определени области, а температурите могат да паднат до -90 ° C. По вода е до голяма степен недостъпна (или поне изключително опасна) в продължение на 8-9 месеца заради ледения пръстен, който укрепва през зимните месеци и може да разбие всеки кораб. С една дума, това не е гостоприемно място.

И все пак това е земя на екстремни и ефектни контрасти. Тя може да се трансформира за минути до място с ефирна красота. Внезапно вятърът ще стихне, небето ще се изчисти, светлината ще се усили, така че планините на километри разстояние могат да се видят с невъоръжено око (както ще видите по-долу), а ледът ще свети с толкова блестящи цветове и всичко ще бъде погълнато от толкова абсолютна тишина, че трябва да го изпиташ на живо, за да повярваш. В моменти като тези Антарктида предлага красота, с която трудно може да се сравнява което и да е друго място по света.

Имах късмета да прекарам 12 дни около остров Ливингстън, където е българската Антарктическа база. Бях може би също толкова изненадан, колкото ще са и някои от вас, че няма да отиваме по-навътре в континента, а ще останем в границите на Антарктическия полуостров. Поради посочените по-горе причини, има малко бази след 70 ° географска ширина, особено такива, в които целогодишно живеят хора (американската и руската са сред тях, естествено). И въпреки че условията далеч не бяха толкова драстични, колкото описаните по-горе, не беше и като разходка в парка, въпреки че беше лято. Мога само да си представям какво ли е да отиваш още по на юг в суровите месеци на годината…

***
Пълната статия на английски (с по-големи снимки и съпътстваща ги музика), както и много други приключения, може да намерите в блога на Христо Бояджиев.

***
Изгрев над Буенос Айрес, от където хванахме полет до Пунта Аренас. Южна Америка е най-лесният начин да се достигне Антарктида, макар че може и от Южна Африка и Нова Зеландия.

antarctica_01

Нашият кораб Hesperides (част от испанската армада), който ни отведе до крайната ни дестинация. Какъв удивителен плавателен съд! И с невероятен капитан и екипаж, много гостоприемни хора. Успях да практикувам испанския си 🙂

antarctica_02

Протокът Бигъл беше доста спокоен, но в небето бяха надвиснали зловещи облаци… не точно това, което искаш да видиш, знаейки, че си на път да прекараш 2 дни в протока Дрейк, което е едно от най-бурните места в света.

antarctica_03

Ако се чудите какво се прави на кораб в продължение на 3 дни, ето това в голяма част от времето 😉 Люлеенето те кара да се чувстваш малко замаян и дрямката помага, особено след обилен обяд.

antarctica_04

Последна частица земя около нас, заснета около 6 сутринта, преди да се отправим към открито море. Това е Tierra del Fuego (буквално “Огнена земя”), спиращо дъха място, което донякъде ми напомня на Милфорд Саунд в Нова Зеландия като мащаб и красота.

antarctica_05

Залез над Дрейк, който продължи около час и половина. В този момент сме достатъчно на юг и слънцето се движи бавно, близо до линията на хоризонта. Имахме късмет с времето, Дрейк беше спокоен, с вълни не повече от два метра (членове на екипажа ми казаха, че често виждат такива над десет метра, така че това наистина беше доста добре) и малко облаци.

antarctica_06

След почти два дни пътуване започваш да се сблъскваш с плуващите спокойно наоколо айсберги. Този многоцветен такъв беше особено интересен, арката изглеждаше като направена от човешка ръка. Въздухът също се променя и в него вече има определен хлад, трудно е да се опише.

antarctica_07

Не можеш да слезеш от кораба в една от Зодиак лодките, ако не сложиш този специален костюм (с любов наречен Телетъбис!), в който е доста трудно да се намърдаш – той трябва да те предпази, ако все пак паднеш в ледената вода. Също обвиваш два пъти в найлон всичките си неща – за всеки случай. Може би се чудите защо има 2 куфара и кой ще тръгне с такъв до Антарктида – повярвайте ми, и аз се чудех.

antarctica_08

Най-накрая, след 7 дни пътуване, сме в българската база. Това, което виждате, са трите основни сгради – има 2 параклиса в дясно и още 2 по-малки сгради под снега. В миналото (това е 24-тата българска експедиция, първата е през 80-те години) цялата тази област е предимно скалиста, но с изменението на климата идват снеговете и е изключително трудно и тези три да се опазят от потъване.

antarctica_09

Говорейки за базата, това е командирът й, Данчо. Опитен Антарктически ветеран, той държеше нещата под контрол.

antarctica_10

Първите няколко дни се разхождах колкото може повече. В първата ми “нощ” (по това време на годината технически няма нощи, слънцето се спуска надолу само за няколко часа и е близо до хоризонта, така че винаги можеш да виждаш доста добре) бях възнаграден с този красив залез, продължил 2 часа! Мда, Антарктика е мечтата на фотографа 😉

antarctica_11

Един от параклисите, заснет около 2 часа през нощта. Толкова се стъмняваше най-много, докато бях там. Лопатата, която виждате в долния ляв ъгъл, е мястото, където бяхме изровили снега, за да стигнем до една от по-старите постройки, за които споменах.

antarctica_12

Невероятни цветове на небето по здрач. Интересно е да се отбележи колко бързо се променя времето. Нагласях статива, за да направя снимката, и беше напълно тихо, без какъвто и да е вятър. Буквално 10 секунда по-късно от нищото ме удари порив на вятъра и до две минути духаше силно, което правеше изключително трудно задържането на апарата стабилен. 10 минути по-късно небето беше напълно сиво и започна да вали сняг… Добре дошли в Антарктида.

antarctica_13

Антарктически пингвини! Да, и на живо са толкова сладки 🙂

antarctica_14

Както беше този симпатяга! Миризмата, която се носи от тях, е доста остра, но са забавни за наблюдаване.

antarctica_15

Всъщност през повечето време е доста облачно, но това допринася за някои интересни снимки.

antarctica_17

Не съм сигурен дали заради UV светлината или нещо друго, но понякога може да се види това невероятно лилаво небе по залез.

antarctica_18

Това място е раят за фотографите минималисти.

antarctica_20

За сравнение, лицевата част на ледника беше над 50-60 метра висока.

antarctica_19

Планини в далечината… за съжаление нямаше никакъв начин да ги изкача. От една страна, техническите ми умения все още не са достатъчни, но по-важното – тези места са до голяма степен недокоснати от хората. Така че е много опасно да се разхождате сами или да се опитвате да се изкачвате, никога не се знае кога може да паднете в цепнатина и никога да не ви открият.

antarctica_21

Това не означава, че все пак не можеш да се скиташ наоколо, в границите на безопасното.

antarctica_22

Камен, един от ветераните, който идва на Антарктида в продължение на години. В една от заровените постройки сме, които са били дом на тези момчета преди години, така че той се впуска в спомени за отминалите дни. Бараката се казва “Куцото куче” и е легенда сред екипа; обявена е за Aнтарктическо наследство и вече е официална част от българския исторически музей 🙂

antarctica_23

След няколко дни ми се искаше да отида по-далеч и да направя малко проучване, така че беше време да се оборудвам.

antarctica_24

Не можеш да излизаш сам извън определени граници, така че едно от момчетата беше достатъчно любезен / глупав да се съгласи да дойде с мен. Сложихме палатка, два спални чували и провизии в шейната и тръгнахме. Времето не беше на наша страна, за съжаление, валеше силен сняг и духаше доста, така че това е една от малкото снимки, които успях да направя.

antarctica_25

Снежната буря ни достигна в даден момент, така че се окопахме, което ни отне няколко часа. Времето в следващите два дни не беше страхотно, така че не продължихме, стояхме вътре и излизахме при малкото възможности, които ни се предоставиха. Този слънчев момент беше рядкост, 10 минути по-късно всичко отново се заоблачи и вятърът се раздуха.

antarctica_26

Това, което изминахме предишния ден… страхотна гледка, особено с тези слънчеви петна! Те се стрелкаха през покрития със сняг ледник доста бързо.

antarctica_27

Втория следобед можахме да излезем да направим малко проучване, което включваше спускането по този голям наклон. Но условията бяха трудни, дълбок сняг, който затрудни контролирането на ските. И все пак забавно 🙂

antarctica_28

Отидохме до колония пингвини и се натъкнах на това приятелче – южен слонски тюлен.

antarctica_29

Някои от тях се ядосваха, ако се приближиш твърде много.

antarctica_30

Спазвам традицията да правя глупави неща на луди дестинации, точно както на върха Гокьо Ри в Непал 😉 Това е всъщност обещание, което бях дал на моя приятелка в подкрепа на новия й бизнес за бански костюми с кауза, наречен Rebel – част от приходите от всеки чифт е предназначена за опазването на определен застрашен вид. Дизайнът, който нося, е с пингвини, естествено 🙂

antarctica_16

Победна снимка при завръщането ни от къмпинг пътуването, което беше белязано от тежки ветрове и снежни бури. Никога преди не съм бил навън в бяла пустош, добре че имахме GPS-а, защото не можеш да видиш на повече от 2-3 метра. На моменти едва виждах Божо (трябва да се ходи на известно разстояние един от друг, в случай че някой от двамата падне в цепнатина или нещо подобно).

antarctica_31

Въпреки че изглежда доста спокойно, беше трудно да запазя равновесие за тази снимка. Вятърът, който духаше през цялата нощ, създаде тези интересни снежни фигури.

antarctica_32

Златен залез, светлината докосва ледника от другия край на залива.

antarctica_33

Една от сутрините се събудих и забелязах остров в далечината, където не бях видял нищо през изминалата седмица. Казаха ми, че в особено ясен ден, когато всички облаци изчезнат, въздухът е толкова ясен, че може да се види. Оказва се, че е на разстояние 130 км, наистина зашеметяващо! А аз си мислех, че в Исландия се вижда надалеч, с нейните 50 км

antarctica_34

Много от забавните и интересни факти като този по-горе научих от хора като Васко, който е част от експедицията още от самото ѝ начало. Истинска енциклопедия на знанието!

antarctica_35

На връщане имахме шанса да прекараме един ден на Deception, подковообразен остров с активен вулкан, който последно е избухвал през 1970 г.

antarctica_38

На Deception отидохме до най-голямата колония, която съм виждал – хиляди и хиляди пингвини около нас. Така че си струваше 3-часовия поход 🙂

antarctica_36

Единствен пингвин ги владее.

antarctica_37

Последният залез по пътя обратно към Южна Америка… почти искам да го нарека Окото на Бог.

antarctica_39

Няма по-добър начин да прекараш 31-ви декември от изкачването на Cerro Guanaco (близо до Ушуая, най-южния град в света). Гледката от върха й ви позволява да се наслаждавате на красотата на патагонски върхове навсякъде около вас. Това беше перфектният начин да завърша пътуването.

antarctica_40

За Христо Бояджиев

Освен бизнес лидер и социален предприемач, Христо е запален пътешественик и фотограф, който е стъпил на всички 7 континента и поддържа блог за приключенията си. Може да прочетете повече на https://inasearchofbalance.wordpress.com/

Препоръчваме Ви