Тайланд

10 дни в Тайланд не стигат, но определено си заслужават

От

на

Първа част – Лудницата Банкок

Започвам разказа си директно от стълбичката на самолета, току-що кацнал в мегаполиса Банкок. Тежък въздух с температура от около 35-37 градуса на сянка и влажност около 70% буквално ни обгръща за добре дошли. Това добре дошли причинява няколко ефекта: първо – бързо изпотяване, второ – леко чувство на умора, и на трето място, но най-важното – превъзбуда от срещата с един коренно различен свят. Дори атмосферно погледнато.

Трима сме, мои спътници са Тодор (a.k.a Тошко, а в последствие получи и нов прякор) и Ремзи, за по-кратко – РЕМ. Взимаме метрото до хотела ни и по пътя „разглеждаме“ или по-скоро поглъщаме от столицата на Тайланд.

Банкок е наистина различен от всичко, което съм виждал до момента

Преминаваме през покрайнините на града по пътя ни към централната част и сякаш виждаме различни ери в развитието на тази култура – от жилища на колове в тръстиката и блатата до небостъргачи, борещи се за ограниченото пространство на мегаполиса.

DSC_0035

Банкок е прорязан от реката Chao Phraya, като по брега й са разположени някои от основните забележителности, които щяхме да посетим след броени часове .

Намираме си гид – шофьор на такси, проверен от наши приятелки в тяхното пътуване преди 2 месеца. Не знам как ги беше омагьосал, много го хвалиха, но нас не успя. Постоянно ни предлагаше разходка по реката, която ние определено не искахме,

костюми, шити по поръчка и с марка, каквато ние си изберем 🙂

масажи и още нещо от жени, лично проверени от него и какво ли още не. Накрая ни се обиди, че не купуваме от препоръчаното и млъкна за около 0,01 сек, но и това не беше малко.

Какво посетихме

Кралският дворец в Банкок (Grand Palace Bangkok)

Кралският дворец, Банкок

Кралският дворец, или с други думи – забележителност номер 1 в града. Естествено, трябва да го посетите. Комплексът определено е мащабен, а някои от храмовете са наистина уникални и стоят някак величествено.

Дворецът е дом и на смарагдовия Буда

(Emerald Buddha), който е и най-почитаният образ на Буда в Тайланд. Комплексът е разположен на площ от 945 000 кв. м и приютява над 100 сгради, в които е събрана 200-годишна история на кралското семейство.

Предупредени сме да носим дълги панталони в 40-градусовата жега, пием вода в нечовешки количества, потим се още повече, а навсякъде около нас има хора. Това е реалността, когато посещаваш забележителност номер 1 🙂

Уат По (Wat Phra Kaew) – Легналият Буда

Легналият Буда

Това, оказа се, е най-старият и най-голям храм в Банкок. В него е и най-богатата колекция от изображения на Буда – над 1000, и най-големият полегнал Буда – дълъг 46 м и висок 15 м.

Очите му са направени от перли, а краката му са огромни 🙂

Може би мястото, което ми допадна най-много, мъчим се да хванем цялата статуя в кадър, но това е доста сложно. Полегналият Буда е доста мащабен, има битка на фотографи, но някак е по-спокойно. Може би вече свикваме с наличието на тълпа около всяка статуя и храм.

Ват Траймит (Wat Traimit) или Храмът на Златния Буда

Храмът на Златния Буда

Ват Траймит (Wat Traimit) или Храмът на Златния Буда ни се струва малко различен от останалите храмове. Качваме се до четвъртия или петия етаж и там намираме масивна статуя на Буда, висока 4 м и

със скромното тегло от 5, 5 тона чисто злато

Най-големият златен Буда в света, WOW (физиономията ни при вида на Златния Буда)!

Храмът на Златния Буда


Обобщението ми за обиколката ни по дворци, храмове и статуи – заслужава си, наистина мащабни и различни са, но комбинацията от тълпи туристи, тежък климат (току-що усетен от клетия европейски турист) и умора от двуцифрено число часове полет правят това „преживяване“ един малък SURVIVOR.

Усещането за Survivor донякъде идва и от обстановката по улиците – навсякъде има някаква „мизерия“ и гнусотия –

някой готви месо, пльоснато преди това на тротоара

и измито с маркуч с вода, всякакви карантии и неприятни неща, които дори не си направих труда да разучавам. Ако сте гнусливи, по-добре не гледайте много какво се случва около вас, защото има страшни гледки.

Прибираме се смазани в хотела, но по време на такива пътешествия спането е лукс, който дори най-спрелият турист не може да си позволи. Какво остава за нас. Беше ни ясно, че

в следващите 10 дни трябва да се научим да не спим

или по-скоро да спим навсякъде, но не и в стаята в хотела 🙂

Вечерта е доста специална – 17 срещу 18 март, моят рожден ден. Посетихме един от най-добрите rooftop барове в света – Vertigo Grill & Moon Bar, на 62-рия етаж на Banyan Tree Hotel.

IMG_3569

Наистина уникално място, но ви препоръчвам да се отдадете на съзерцаване на гледката и снимки, а не толкова на консумация, защото цените са солени.

Vertigo Grill & Moon Bar Vertigo Grill & Moon Bar

В Тайланд животът буквално кипи и трябва много бързо да се приспособиш, иначе

рискуваш да се почувстваш много скучен за заобикалящата те „лудост“

Още първата вечер преодоляхме каквото трябваше да се преодолява и вече сме си половин тайландци 🙂

IMG_3555

Запланували сме доста амбициозен график за втория ни ден – обиколка на старата столица на Тайланд Ayutthaya, изпълнена със старинни храмове и забележителности.

Снимки: DavideGorla

Но тъй като уговореният превоз не се появява, а ние едва гледаме след първото честване на рождения ми ден, бързо взимаме решение храмовата програма да отпадне автоматично.

Оправяме си багажа, излизаме да хапнем и се отправяме към летището. След около час полет вече сме на остров Пукет (Phuket). Да си призная –

Банкок не е моят град, даже бих казал че изобщо не ми допадна

прекалено натоварен живот, съчетан с градски смог при 40 градуса температура и гнусотии, дебнещи от всеки ъгъл. Не същото бих казал за Пукет – и тук мизерията, готвенето по тротоарите и странните гледки са навсякъде, но морският климат, екзотиката и чувството, че си „на курорт“, някак променят картинката кардинално. Почувствах се готов за истинското избухване – през деня с активна програма по всевъзможни острови, плажове и забележителности, а през нощта – има доста алтернативи за приятно прекарване на горещите нощи.

 

За Петър Лозанов

Започнах да описвам пътуванията си с една единствена „егоистична“ цел – да мога след години да си припомням и малките детайли, които са ме впечатлили и са създали в мен емоция. Това обаче се оказа доста по-интересно и забавно от очакваното - пишейки, сякаш преоткривам за себе си вече видяното и преживяното. Ще се радвам, ако успея да представя в разказите си по най-добър начин местата, които посещавам и хората, които срещам, давайки шанс читателят да „пътува“ всеки ден до най-интересните кътчета от нашата красива планета.

Препоръчваме Ви