Язовир Пчелина, параклисът и Калената пивница
Беше тиха неделя в средата на октомври и с група приятели решихме да си направим разходка до близкия язовир Пчелина. Около обяд се отправихме в посока Перник и община Радомир. Минахме през няколко села, а след село Прибой завихме надясно към село Поцърненци.
След като навлязохме в Поцърненци, след не повече от 200 метра, завихме наляво. Селото не е голямо и скоро бяхме вече на черен път, насипан с чакъл, който продължава все направо, а после се отклонява надясно. По пътя няма никакви табели и е най-добре да попитате местните за язовира и параклиса или да следвате другите автомобили. По някое време ще стигнете до последните къщи в селото. Тук трябва да оставите колата.
Тръгнахме по горската пътека, която се виеше между дървета и храсти. Листата бяха “пламнали” сякаш в есенен пожар и цветовете им преливаха от жълто в оранжево и червено. Природата изгаряше всеки спомен от отиващото си лято и потъваше в летаргия.
След около 20-30 минути приятна горска разходка достигнахме до скалиста местност. Пътеката продължаваше напред и нагоре към бяла каменна постройка. Когато пристигнахме горе на хълма, пред нас се разкри красива гледка: средновековен параклис, кацнал на скалите над язовир Пчелина.
Малката църква „Свети Йоан Кръстител – Летни“ се намира в местността „Камико“, бившето землище на село Пчелинци. Язовирът е построен през 70-те години на миналия век, а малкият параклис пази споменът за потопеното село.
Самият параклис е построен през 1350 година, за което свидетелства плочка, поставена на прага му. Вътре има запазени стенописи от онова време, изграден е и олтар със свещи и икони. Пред църквата има черен кръст.
От скалите се открива страхотна панорама към язовира, ширнал се от двете страни на хълма на площ 5,38 км². Обиколката му по брега е 34 км.
Насладихме се на заобикалящата ни гледка, снимахме се и се отправихме обратно по пътеката към колата.
На връщане отскочихме до село Калище. Бяха ни препоръчали една кръчма с история: Калената пивница.
Битовата обстановка и богатото меню, написано на старинен български език, ни подканяха да седнем и да опитаме от традиционните гозби.
Вътрешното пространство и дворът са доста големи и въпреки това в началото не намерихме места. След като изчакахме, ни настаниха. Очевидно Калената пивница е доста известна в околността и, оказа се, има защо. Храната е превъзходна, а атмосферата те пренася в друга епоха.
Неделната ни разходка завърши привечер, когато навлязохме в оживения софийски трафик с приятна умора и хубави спомени от един есенен ден сред природата.
