Узо и калмари, нищо че е есен (Наздраве, Зевс!)

Есента започна да ръси пъстри листа по земята. Първият учебен ден е вече факт, а работният сезон започна – искаме или не. Който ходил – ходил, който почивал – почивал. Да, ама не! На нас още ни се пътешества, още ни се тича по горещия пясък без джапанки. Точно затова
„една бърза Гърция” няма да ни дойде никак зле, ама никак!
Ако разполагате с поне 4-5 „каширани” дни, изобщо не му мислете – Олимпийската ривиера в Гърция ви чака – красива и морска.
Палим към Платамонас – малък, но много оживен гръцки курортен град на около 35 км от Лариса в едната посока и толкова в другата до Паралия. Ривиерата и нейната 70-километрова плажна ивица
носят името на планината Олимп, която именно там къпе своите склонове в морето
Олимпийската ривиера определено е една от най-забележителните дестинации в Гърция и нe смятаме да я пропуснем.
Ето ни и нас! Още не сме слезли от колата, а вече се потапяме в автентичната атмосфера на градчето. Попаднеш ли веднъж на тесните улички, помиришеш ли морския въздух, примесен с аромат на вкусни печени калмари и всякакви морски дарове, който се носи от всяко крайбрежно ресторантче на обяд, няма как да не се влюбиш в това място. При това завинаги!
Настаняваме се в хотела и бързаме да видим плажа.
А той… чудо и приказ!
Ако сте ходили в Гърция през септември, значи знаете колко галещи са слънчевите лъчи тогава. Жежкият летен мор е отминал, останал е неповторимият морски мирис, узото и… гръцката музика, разбира се. Следва плажен волейбол, разходка по пясъка за миди и раковини, припичане на слънце, сладка дрямка под сламения чадър, заравяне в пясъка и всички онези безгрижни и на пръв поглед безмислени дейности, които идват на ум на всеки активно почиващ на плажа. Какво му трябва на човек? На нас – нищо повече.
Денят неусетно се изтъркаля и слънцето се обгражда в лилаво – розови вечерни облачета, а с това рязко огладняваме. Един бърз душ, новите парцалки и ето!
Повече от всякога сме готови за гастрономически глезотийки
Разхождайки се по главните улички и търсейки „нашето място”, чуваме небивало разнообразие от езици. Народът е от цял свят, смее се, хапва, пийва, забавлява се, обича. Отвсякъде се носи жизнерадостен глъч, никой не си спомня откъде е, какво работи, колко кредита има и как мрази шефа.
Разбира се, не липсват и шарени сергии с всевъзможни потребни и непотребни джунджурийки, в повечето случаи внесени от далечен Китай, но аз и в това намирам чар. Сладолед, захарен памук, царевица, понички, печени миди, гироси! Каквото ти душа сака!
Не пропускаме да си купим сувенири, магнити за хладилник, малки шишенца зехтин, аранжирани с подправки, маслинови пасти и всякакви такива гъдели, ей така, просто, защото сме в Гърция и дори не обръщаме еврото в лева (много важен съвет)!
Най-после се настаняваме в симпатична таверна на самия плаж. Оттук нататък какво да ви кажа? Сещате се – няколко прекрасни часа, прекарани в приятна компания, подсилена с прилично количество калмари, миди, прочутото цацики (погърчена салата „Снежанка”, или поне аз така й викам), панирани хрупкави, топящи се в устата тиквички – „колокитаки”, ледено узо, ненатрапчива фонова гръцка музика на живо иии…
неописуемото чувство, че така се живее още 100 години
Минимум! Нали знаете – гърците са си го измислили! В такива моменти човек се чувства щастлив, безгрижен, безсмъртен! Наздраве, Зевс! Знам, че ни гледаш отзад – от Олимп, и се усмихваш. Ако и ти така си живял – евала, пич!
След обилното хапване няма как да не проверим как са баровете. Вниманието ни привличат 3-4 такива, но единият от тях ни „разбива”. Разположен съвсем накрая на една от главните улици, той сякаш се „слива” със скалите и „влива” в морето. Отдалеч прави впечатление с готина и силна клубна музика, ултра модерен и дори футуристичен стил и разбира се с това, че е препълнен с млади, весели, невкиснали се хора. Поръчваме си коктейли и уиски, а
заедно с тях получаваме огромна порция пресни сезонни плодове, сурови бадеми и черен шоколад, ей така – за „Добре дошли”
На това му викам аз гостоприемство.
Гледката е фантастична, дори трудна за описване. Амфитеатралните мраморни барове позволяват на всички в клуба да виждат това, което и аз, докато си пиех коктейлчето – море, море и пак море. За тези, които търсят повече уединение, има малки масички, изкарани навън, съвсем до морето, осветявани от мъждукащата дискретна светлина на големи бели свещи.
Така нощта минава и колкото и да не ни се иска, се налага да се отправим към хотела. По пътя има спасение от среднощния глад – огромни, топли, автентични гироси, които дебнат от всеки ъгъл и те приканват: „Хапни ме, хапни ме!”. Естествено, това и правим, защото „ни е слаб ангелът”.
Следващият ден посвещаваме на обстойно разглеждане на града, плажовете и разбира се
голямата историческа забележителност в района на Олимпийската ривиера – кулата крепост Платамон
която гърците са построили преди 1000 години, за да отбраняват бреговата зона от пиратски нападения. Гледката към града спира дъха. На такива места човек се чувства като нищожна прашинка от времето. Разглеждайки подобни антични монументи, винаги се питам как ли са живели хората тогава, колко ли човешки съдби са преплетени с това място? Правя си мислена възстановка на техния бит – без телевизия и фейсбук…
След няколко лежерни дни, прекарани в общи линии по този график, нашата есенна забежка от работа приключва. Но вашата може да започне сега. Не губете време – едни джапанки, бански и тениска ви делят от незабравими спомени в Платамонас – топъл, гостоприемен, вкусен, модерен и античен, такъв, какъвто ние го видяхме.