Тенис в Монако

Спомням си тенис мачовете по телевизията – часове наред и силни емоции. Виждам морето, слънцето, червения клей, чувам виковете, съдията, усещам публиката. Чувствам се сякаш аз играя. Пред телевизора, необезпокоявана от нищо и никой. Никога не съм си мислила, че мога да гледам този тенис на живо! Като че ли всичко се случва в друго време и свят, невъзможно и недостижимо. Всичко това се промени през 2013 година, когато посетих финалния турнир при мъжете в Лондон и гледах Джокович от 4-тия ред.  Осъзнах, че това, което гледам по телевизията, може да се преживее на живо, не е чак толкова трудно! Разбира се, да гледам Надал на живо си остана мечта.

Следях графика на Надал и исках да отида на място, което не бях посещавала – повечето се оказаха на друг континент, не исках да е студено, така че възможностите не бяха много. Турнирът в Монте Карло не съм си го и помисляла, единствените асоциации за него бяха – скъпо и много скъпо. Бях притисната да избера коледен подарък на майка ми и на 24-ти декември гледах възможностите за дестинации на WizzAir. Полетът до Милано беше евтин…бях чувала, че с влак покрай Френската ривиера е много красиво и пристигаш в Монте Карло. Идеята вече започна да придобива форма. Проверих билетите за турнира. За една сесия излизаха 100 лв. – мама ще ги купи, си казах 🙂

И така вълнението започна – да гледам Надал на живо, това си беше повече от тръпка.

Пристигнахме в Милано, бях ходила вече, отскочихме до Катедралата само, мога и за този град да говоря, но тази история не е за Милано.

Нищо не знаех за Монте Карло – отдавна спрях да чета предварително и подробно за градовете, които ще посещавам. Набелязахме 2-3 неща, а и нямахме време за повече. Пристигнахме към 20:00 часа и решихме да се разходим. Изненадах се, че навън няма никого, все още беше преди началото на сезона (май месец), но въпреки това се виждаха само изоставени строежи, пусти улици, липса на ресторанти и магазинчета.

На другия ден посетихме една от най-големите забележителности на града – Екзотичната ботаническа градина. ​Самото разположение на градината е интересно, защото се намира на хълм и реално се изкачваш най-горе, и започваш да слизаш по малки пътечки почти до нивото на морето. Допълнително са направени малки фонтанчета, пейки за отдих и панорамни гледки. ​Кактусите са внесени от Мексико, Северна, Южна Америка и др. В градината се крие и пещера със средна температура 18 градуса през цялото година, като през топлите дни може да достигне 25 градуса.

Казиното и такситата Mercedes последен модел не ме впечатлиха. Това, за което бях дошла, беше Rolex Monte-Carlo Masters. Когато гледах корта по телевизията, със страхотна гледка към морето, не съм си помисляла “външността е лъжлива” – всъщност целият корт е изграден на железни подпори и ние прекарвахме по-голямата част от времето, бутайки се един в друг и редейки се на опашки (организацията на  Queen’s Club в Лондон ми хареса повече).

Разбира се, всичко това беше маловажно, защото щях да сбъдна още една мечта – да гледам на живо Рафаел Надал. Този турнир бе печелен от Рафа 9 пъти и може да се каже, че той се чувстваше като у дома си, публиката го обичаше и скандираше за него постоянно (впоследствие той спечели турнира за рекорден 10-ти път).

 

Бягахме от турнира, за да хванем влака и обратно към Милано и България.

Накратко, Монте Карло ще запомня с:

• безбожно скъпия интернет
• криволичещите улици по хълмовете
• тенис културата

Бях чувала, че много тенис звезди живеят в Монте Карло, защото климатичните условия са перфектни за тренировки и защото там “да си известен” е по-скоро правилото, а не изключението, и може да си спестиш непрестанното напрежение от фенове и папараци. Съгласна съм с това твърдение. Той ми напомня на тези градове, където цялата атмосфера подсказва спокойствие, забавен ритъм и лежерен живот, но внимавайте – зад ъгъла се крие малкият мини купър, тенис звезда или голяма изненада. Стига да си любопитен да погледнеш зад ъгъла.