Столиците на България
Плиска
Това е първата столица на България до около 893 година. Тук Цар Борис I Михаил приема християнството. За посещения работят Националният историко-археологически резерват „Плиска“, Голямата Базилика и Историческият музей, който се намира в центъра на града.
Велики Преслав
Тук служат и творят Наум Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Презвитер Козма. За посещения работят Национален историко-археологически резерват и музей.
Охрид
Столица на Българското царство през 10-11 век, обявена от Цар Самуил за престолен град през 978. Тук е процъфтявала Охридската книжовна школа с най-ярки представители Климент Охридски и Наум Преславски. Възстановената Самуилова крепост е един от туристическите маршрути в града.
Велико Търново
В периода 1018 – 1187 г. България е под византийско владичество. След въстанието на братята Асен и Петър и възстановяването на държавността, за столица на Второто българско царство е провъзгласено Търново. Градът остава престолен до падането под турско робство през 1393 година.
Най-известни туристически обекти са крепостите Царевец и Трапезица, както и църквите „Св. четиридесет мъченици“, „Св. Св. Петър и Павел“, „Св. Димитър Солунски“, Художествената галерия, но в града има общо 1613 обекта от историческото наследство на България. Тук на 10 февруари 1879 година се приема Търновската конституция, която поставя началото на Третото българско царство. За княз е обявен Александър Батенберг.
22 март е празник на Велико Търново. Чества се по повод победата на цар Иван Асен II край Клокотница през 1230 г. Пазител на града е Патриарх Евтимий.
София
Разположен е в Централната част на Западна България, в Софийската котловина. Заобиколен е от планините Витоша – на юг, Люлин – на запад и Стара планина – на север, Лозенска – на изток. Общата площ на града е 1344 кв. километра, а средната надморска височина – около 590 метра.
За туристите са особено интересни археологическите находки, които датират още от неолита. Тук в древността са били тракийският град Сердика, превърнат от римляните в крепост, и средновековният град Средец.
Градът е превзет от османските нашественици чрез коварство, но крепостите Урвич, Бояна и Бистирица остават български и се съпротивляват до 1388 година. Скоро след това градът става столица на цялата европейска част на Османската империя – бейлербейство Румелия.
През 1443 година градът е опожарен от османците и изоставен, защото през земите ни преминава походът на Янош Хуняди.
През 15 век войводата Радивой обновява Кремиковския манастир, Радослав Мавър обновавя Драгалевския манастир, а през 1469 г. в София са пренесени мощите на Св. Иван Рилски. През 15 и 16-ти век в Софийската Света гора (пръстен от черкви и манастири около града) процъфтява Софийската книжовна школа. В тъмните векове на робството София дава 9 християнски светци.
При оттеглянето си по време на Освободителната война през 1877 година, турците планират да опожарят София. Намесата на консулите Леге и Позитано спасява града. София е освободена от ген. Гурко на 4 януари 1878 година.
София е избрана за столица на Княжество България по предложение на Марин Дринов на 3 април 1879 година. Тя е петата столица в историята на най-старата държава в Европа – България.
