Стихията вятър
За разлика от другите три природни стихии, вятърът е невидим. В това се крие коварството му.. .и прелестта! Бил е обожествяван от много етноси. Бог Ваю при индийците, богинята Еос в древногръцката митология, която е родила четирима богове на вятъра, за четирите посоки на света – Ворей, Евър, Зефир и Нот. Докато в храмовете са се водили молебени в чест на вятъра, той е изтръгвал покривите на къщите и е сеел смърт. Единственото, което оставя след себе си е – погром! Днес имената на ветровете са други. Сега, по-прагматично и без особен мистицизъм ги наричаме: Катрина, Ема, Дийн, Феликс – лоши спомени с красиви женски имена. Страх от невидимото.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЯТА НА ЧЕТИРИТЕ СТИХИИ – ЗЕМЯ, ВОДА, ОГЪН И ВЯТЪР ПО МЕЖДУ СИ, МИ НАПОМНЯТ ИГРА НА ПОКЕР- НЯМА ПОБЕДИТЕЛ! ВИНАГИ СЪЩЕСТВУВА ВЕРОЯТНОСТ, НЯКОЯ ДА ВЗЕМЕ НАДМОЩИЕ ЧЕСТО СЕ СЛУЧВА ДА СТАНАТ ПРИЯТЕЛИ. ЛЮБИМОТО МИ ПРИЯТЕЛСТВО Е МЕЖДУ ВОДАТА И ВЯТЪРА
Чувал съм, че ранните южноамерикански цивилизации по течението на Амазонка са използвали подвижни мачти върху салове подобни на дъски, така че идеята за уиндсърфинга е наистина древна. Ио много години по-късно, през 1930 година сърфистът Том Блейк е направил втория опит. Ръцете му се изморявали от бутанет о на дъската във водата и се сетил, че може да използва вятъра за придвижване. След голямо главоблъскане успял да прикрепи правилно мачта и платно към дъската за сърф. Въпреки това изобретението му не се приело от обществото и били необходими още 30 години преди Нюман Дарби да доразвие тази идея. Той измисли правоъгълна дъска, към която здраво закрепил мачта и платно. Управлението се получавало, благодарение на хоризонтално разположена дръжка от двете страни на платното. Изобретението му било публикувано в списание Популярни науки през 1965 г. Тълкувайки тези факти, стигаме до извода, че уинсърфът е плод на човешкия мързел. Желанието да спестиш усилия е родило концепцията за този спорт. Сега нещата изглеждат по друг начин.
Подготви се за вълните
Екипировката, с която се кара е футуристична и респектираща. Уиндсърфът прилича на модерно оръжие, за борба със стихиите. Остри форми, крещящи цветове, леки материали, всичко се конструира така, чеда издържа на все по-силни ветрове. Гилдията на „карачите“ е подобна на секта. Спортът е издигнат в култ. Всички се чувстват като братя, пардон, има и сестри. Темата е една и напълно достатъчна. Веднъж прокарал сърф, човек започва да живее за него. Адреналинът и свободата, която носи, води до абстиненция. Плъзгането по меката повърхност, звукът от поривите в платното, чувството.. .Ти, Той, Водата и Вятъра.
Подготовката прилича на първи кадър от екшън филм: Неопренът се облича – дърпане на цип! Платното се разгъва – грохот! Възлите се натягат – металически звук! Платното се закача на дъската със звук, подобен на този, от зареждане на пистолет. Очилата с ластик на главата, ръкавиците, ботушите…
Карачът проверява оръжието за последно и се изправя. Оглежда се. Трябва да намери нещо, което се вее от вятъра, за да установи посоката му, флаг, храст, дърво… Ще прекаля ако кажа, че къса кичур коса, който хвърля пред себе си, но и това не би ме учудило. Навежда се, вдига материалът (както го наричат в гилдията) и нагазва във водата. Чака подходящия момент.
Да броиш вълните
Брои вълните. Всяка девета е най-голяма.
Ако след нея, поривът е добър, стъпва на дъската, с леко движение пуска вятъра в платното и.. .полита. Остава сам. Въздушната струя се впива в гърба му, но не коварно без предупреждение, а по негова воля. Пръските от разпорваната вода се забиват в лицето и то придобива гримаса като при сражение. Сърфът поема по вятъра, тялото се напасва върху дъската, закачаш се и.. .започваш да мислиш. Медитацията там е на високо ниво.
Когато караш добре, ти остава само да съзерцаваш, а може и да крещиш-никой няма да те чуе. Отключваш се и можеш да бъдеш искрен към себе си. Ако мине лоша мисъл, мигновено изтича през краката и остава отзад. Размива се във водата и изчезва. Като мине хубава, се смесва с пръските и полепва по тялото. Стои там до следващото каране!
