Сицилия - романтична приказка

Пиша този материал по начин, по който на мен би ми харесало да намеря информация, когато си организирам самостоятелно пътуване – най-общо за организацията, ориентировъчни цени, кратка информация за забележителности, начина за предвижване от град в град. Използвам единствено обществения транспорт, не кола под наем. Надявам се да е интересно и да съм запалила в някого страстта към Южна Италия , както и ако съм помогнала с полезна информация.

За Сицилия съм закопняла още от ранната си младост, и то пак благодарение на един фантас-тичен филм, „Кръстника“, чието съдържание запомних за цял живот. От мечтата си да видя Сицилия не се отказах. Ето че дойде и този момент.

От миналата година авиокомпанията Wizz пусна полети за Катания и аз и мои приятелки подготвихме маршрут за Сицилия! Приключението започна на 7 ноември 2017 г. и приключи на 11.11. с 4 нощувки. Градовете, които посетихме (ще се опитам с малко думички и повече снимки да ги опиша) са Катания, Таормина, Сиракуза и Ното.

Точката Катания и околните градове са най-достъпните места от България. Особено откакто откриха директния полет до Катания. Сицилия в момента е много модерна дестинация. Самолетът те доставя в рамките на час и половина и докато напускаш дъждовна София, изведнъж се озоваваш на 20-градусова температура/през ноември/, ограден от история, великолепна архитектура, вкусна храна и италианско диско.

При моите пътувания с WIZZ винаги отсядам в хотел, намиращ се в града, където каца самолетът ни. В случая използвахме Катания като начална точка за отскачане в съседните градове.

Относно хотела, моето мото е: хотел с минимално необходимите ми удобства, добро местонахождение и максимална икономия в цената. От Booking.com си запазихме пансион, който беше с много добро местоположение. Разположен в центъра на Катания, семейният пансион със закуска Sicilia Home B&B се намира само на 600 метра от катедралата на Катания и от градината „Белини“. Пансионът предлага безплатен Wi-Fi навсякъде, климатизирани стаи и обща дневна и кухня. На 50 м от търговската улица Етниа, гарата е на 20 мин. пеша. А автобусът от летището спира точно пред сградата на пансиона.

Катания

Пешеходната разходка е най-подходящият начин за разглеждане на стария град. Този град е столица на провинция Катания. Изграден е от черна лава и бял мрамор. Тук има и гръцки, и римски останки. Градът цели 7 пъти е бил изгарян от лавата на Етна, в чието подножие се намира, и тези останки доста са намалели с времето. Лавата е била използвана в зидарията на сградите и това е придало допълнителна здравина на тяхната конструкция. Бароковият му градски център е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

След портата веднага се озоваваш на Piazza Del Duomo, където се намират Cattedrale di Sant’Agata и Fontana Dell’Elefante. Катедралата е построена от останките на римските сгради, разрушени при земетресението. Използвани са мраморните колони, както и фризове.

Fontana Dell’Elefante е създаден през 1735 г. Фигурата на слона е изсечена от черна лава, изхвърлена от Етна и е поставена върху византийска колона. На гърба си той носи египетски обелиск, изписан с йероглифи. Това е един от символите на този град. Той символизира способността на града да се изправя на крака след всяко едно бедствие.

От тук тръгнахме по главната улица Виа Етниа. Тя е широка и права, като продължава няколко километра.

Продължавайки да се движим, стигаме до Piazza Stesicoro и останките на римски амфитеатър. Той датира от 2-ри век преди новата ера. По размери неколкократно отстъпва на Колизеума в Рим, но все пак е побирал 16000 зрители.

Продължаваме по улица Виа Етниа и стигаме до Градините на Белини. Страхотно попадение. Различни дървесни видове, свежа зеленина. Статуи. Един прекрасен оазис.

Но най-голямата атракция на Катания е съботният пазар. Цялата улица Via S. Gaetano alla Grotta и площадът на църквата Santuario della Madonna del Carmine бяха изпълнени със сергии. Хора се тълпяха и пазаруваха. След това попадаш на сергии с различни видове риба. Някои рибки още потрепваха. Раци, скариди, миди. Калмари и октоподи. Много зеленчуци и плодове, дрехи на много достъпни цени.

Таормина

Как да стигнем от Катания до Таормина

Ние хванахме влак от ж.п. гарата на Катания /там се намира и автогарата/. Влакът е за Месина и трябва да слезете на спирка Taormina и от там с автобус да града. Цената на билета за влака е 4.30 евро в едната посока , а за автобуса до града 1.50.

По-удобно е да хванете от автогарата автобус за Таормина, който отива директно в града.

Може би това селище е най-туристическото и най-посещавано на острова, с изумителен изглед към морето. Със сигурност обаче е най-колоритното, с много артистичен дух, с романтичен привкус и древни артифакти. Едно ведро и пъстро, и лежерно настроение витае по улиците, отрупани с арт магазинчета, скъпи бутици, шикозни заведения и много, много цветя.

Цените обаче са силно надути в сравнение с другите градове на Сицилия.

Като всеки стар град в Сицилия красива порта Месина води към него.

Обходихме надлъж целия Корсо Умберто, надничаме в страничните улички, озоваваш на площад с прекрасна гледка към морето – Belvedere di Piazza IX Aprile. Тук се намира готическата църква Saint Augustine и Часовниковата кула Torre dell’orologio e Porta di mezzo. Тя е като междинна врата към квартал със средновековни постройки.

Най ни впечатлиха изрисуваните вази, за които бях чувала и гледала снимки. Те са навсякъде. Това дава на града едно цветно и артистично излъчване. Неговата красота се дължи не само на културните паметници, тя може да се открие във всяко ъгълче и кътче, във всяка уличка и балконче, в живописните къщи, богатата растителност и прозрачната красота на морето.

Аз мернах табелка за забележителност – NAUMACHIE. Бях чела за тази улица и решихме все пак да влезем навътре по уличката и да я видим. Това се оказа най-прекрасната тайна уличка от града. Далече от хорските погледи. По фасадите имаше мозайки, балконите – отрупани в цветя. Вратите с орнаменти. Страхотия.

Решихме, че е време за следобедно кафе. Натъкнахме се на едно живописно кафенце, с масички на самата кокетна уличка. Удоволствието беше пълно.

 

Навсякъде имаше кокетни заведения.

 

Запътихме се към Античния театър, към който водеше Виа Театро Греко. Тук видяхме перфекционизъм, безсмъртна и непорочна красота, мистично спокойствие и тишина, които са толкова скъпи за древните артисти. Цена на билета 10 евро.

 

Изключителната акустика, живописната позиция, атмосферата, създадена сред старите камъни, съставляват най-вече нужните елементи, които въодушевяват театралните спектакли с високо качество. Представям си удоволствието да гледаш древногръцка комедия или трагедия сред този естествен декор!

 

Това възхитително архитектурно произведение, съчетало два хармонични фактора – изтънчен стил и функционален облик, е построено върху едно възвишение над града, откъдето се откриват божествени гледки към цялата околност. В далечината се очертава силуетът на Етна.

 

Всичко в Таормина е фантастично, затова, посети ли човек Сицилия, непременно да разгледа този невероятен град, който няма равен на себе си по красота и артистичност.

Таормина ме омагьоса напълно, такъв артистичен град не бях виждала досега!

Казано е, че ако не сте били на Етна, все едно не сте били в Сицилия! Невъзможно е да гледаш отдалеч димящата планина и да не се изкушиш да я видиш отблизо. Само че никой от нашата малка компания нямаше интерес към вулкана, така че го пропуснахме.

Сиракуза

На следващия ден посетихме Сиракуза. Пътувахме с влак около 50 мин., като цената в едната посока е 6.90 евро. На влаковете няма отстъпка в цената, ако вземеш билет в двете посоки. В града срещнахме и други българи, които пътували с автобус, и казаха, че цената в двете посоки била 9 евро, но се пътувало около час и половина.

Докато вървяхме от гарата към остров Ортиджа, видяхме туристически автобус, който правеше обиколка на стария и новия град за 5 евро. Направихме една обзорна обиколка на града, след което най-напред искахме да разгледаме старата част на града, която се намираше на остров Ортиджа. Пресякохме Понте Умберто, един от двата големи моста, които свързваха острова с новата част, и попаднахме точно на Пиаца Панкали, оживен площад с пазар и доста интензивно движение.

 

Ето какво казва Цицерон за града: “… Сиракуза е най-големият гръцки град, най-красивият от всички по земята. И това е самата истина. И мястото му е колкото непристъпно, толкова приятно наглед и откъм морето, и откъм сушата; и приста-нищата му са в чертите, така да се каже – в скута на града.“

Сиракуза се намира в югоизточната част на остров Сицилия и е на възраст над 2700 години. Градът е основан от древногръцки коринтяни и е имал голямо влияние върху целия район, който се е наричал Магна Греция. Известен е с богатата си гръцка история, защото в един период от време е бил главният съперник на Атина, тогава, когато е блестял като столица на една от най-могъщите държави на Средиземноморието. По-късно се превръща в част от Римската република и Византийската империя. Тук е роден и Архимед.

След опустошителното земетресение от 1693 г. много древни обекти и паметници са били разрушени или повредени, след което градът е възстановен в типичния сицилиански барок. През 2005 г. древният център на Сиракуза е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

От останките от античността няма как да не впечатли и храмът, който се намира в самото начало на стария град Ортигия. Все още археолозите и историците продължават да спорят дали този храм е бил посветен на Аполон или на Артемида, или и на двамата.

Влизайки в старата част, се потопихме в съвсем различна атмосфера. Впечатляваща архитектура, смесица от гръцки и италиански стил, дебне от всеки ъгъл по тесните улички.

Площадът „Дуомо“ е в сърцето на Ортиджа, място, винаги смятано за свещена зона, изпълнена с грандиозни постройки.

 

Над всички се извисява катедралата „Ил Дуомо“, създадена като поредния дорийски храм. В нейните основи още могат да се видят останките от храма на Атина. После се е превърнала във византийска базилика, в нормандска църква, украсявана и разширявана през вековете.

 

На площада е разположена и базиликата „Санта Лучия ала Бадиа“, която завършва площада „Дуомо“ в този край. Старата византийска църква е била построена през 303 г. след мъченическата смърт на светицата, но след земетресенията е възстановена в бароков стил.

Недалеч от площад „Дуомо“ се намира площадът „Архимед“, построен през 1872 г., в чийто център се издига величественият фонтан, работа на Джулио Москети, със скулптурата на Диана-ловджийка в средата.

 

Стигнахме и до пристанищната крепост Кастело Маниаче, кацнала върху удължения триъгълник, който оформя крайната южна част на острова. Замъкът е построен през 1232-1240 г. по заповед на Фридрих ІІ, император на Свещената Римска империя. Наречен е в чест на Георги Маниак (на италиански: Giorgio Maniace), византийски пълководец, който през 1038-1040 г. отвоювал Сицилия за Византия. От 1305 до 1536 г. Кастело Маниаче се ползвал като резиденция на сицилианските крале, после бил затвор, а по-късно бил включен в комплекс от укрепления, защитаващи пристанището и града.

 

После тръгнахме по крайбрежната улица.

 

В новата част на града е Археологическият парк „Неаполис“, където могат да се видят основните паметници на античността, чиито руини са съхранени до наши дни. Паркът е създаден между 1952-1955 г. и е разположен в новия град върху площ от около 240 хил. кв.м. Нямахме намерение да обхождаме цялото пространство, а го разгледахме само отвън. Там са разположени каменоломните и амфитеатърът. Цена на билета 15 евро.

Ното – бароковото чудо на Сицилия

Разположено в югоизточната част на Сицилия, градчето Ното е известно с бароковата си архитектура. Дворците, църквите и дори обикновените къщи удивяват с изящната си красота.

През 1693 г. силно земетресение разрушава старинния град почти изцяло. Жителите му решават да издигнат селището си наново, и то само на няколко километра от първоначалното му местоположение. Новото строителство се отличава с функционалност и архитектурна хармония и с жълтеникавия цвят на камъните.

 

Главната улица “Корсо Виторио Емануеле” започва от внушителната Порта Реале, минава покрай църквата Чиеза ди Сан Франческо, до която се стига по високи стълби, и завършва на централния площад на града.

От тук започва главната улица Корсо Виторио Емануеле, която е изцяло пешеходна. Повечето сгради са на тази улица. След няколко пресечки се озоваваме пред първата църква – Chiesa di San Francesco d’Assisi all’Immacolata. В този град до църквите се стига по доста стълби, защото теренът е бил неравен.

Главната катедрала на града – Дуомо, е строена от 1693 до 1770 година. Тя гледа директно към красивия Палацо Дучезио (Palazzo Ducezio), в който се помещава общината.

 

Сградата, в която в момента заседава общинската служба. Срещу такса от 2 евро можете да влезете и да разгледате приемните зали, наред с които Sala degli Specchi (Залата с огледалата), дворцовата зала с интересни фрески от 19 век.

Продължаваме по главната улица и попадаме на поредния площад и църква – Chiesa di San Domenico. А пред нея е разположен красивият фонтан Fontana D’Ercole.

Срещу църквата се намира Teatro Comunale Vittorio Emanuele. Не особено впечатляваща отвън сграда. Решихме да влезем и да видим какво представлява отвътре. Цената е 3 евро. А вътре има блясъка на Ла Скала, но в умален мащаб.

 

След като разгледахме Дуомото, завихме надясно и се оказахме пред Palazzo Nicolaci – домът на руска фамилия търговци на риба Николачи. Това е типичен образец на аристократична сицилианска резиденция. Сградата впечатлява с едни от най-интересните балкони в града, с бузести зверове и херувими.

Как да стигнем до Ното от Катания

Компанията AST обслужва автобусната линия Катания – Ното, като пътуването отнема около 1.30 ч., а билетът в двете посоки е 13 евро. Автобусът тръгва от автогарата в Катания/билетите се продават в офиса на компанията, намиращ се в една от уличките до автогарата/, спирката в Ното е в близост до градската градина и е на 5 мин. от Порта Реале, откъдето започва старият град. Хванахме автобуса в 11ч. и обратно от Ното в 17.45. Времето беше напълно достатъчно да разгледаме стария град, да обядваме и пием кафе.

Горещо препоръчвам да се види Ното.

Храната в Сицилия

Италия е прочута със своите сладки изкушения. Едни от най-добрите от тях безспорно идват от Сицилия. Препоръчвам ви да опитате непременно:

1.Канолите – фалическият символ на плодородието. Те са най-популярният сицилиански десерт, известен по цял свят. Канолите представляват тестена фунийка, която се пълни на място пред клиента с вкусна смес. Финалният щрих са избрани от вас сушени плодове, шамфъстък или парченца шоколад.

Подобно на повечето сицилиански десерти, и канолите носят със себе си южни среди-земноморски аромати. Те са хрупкави, ухаещи на канела, ядки, лимони и портокали. Особено съчетани кафе и каноли – страхотно.

2. Аранчини – лично аз много си падам по традиционните аранчини – яйцевидни топки ориз, слепен с доматено пюре и пълнеж от парченца месо, моцарела и кашкавал, и панирани с галета.

3. Pasta alla Norma – верен на сицилианския си темперамент, градът ни поднася и вълнуваща кухня, като най-известното макаронено ястие е „Паста ала Норма” (Pasta alla Norma), наречена в чест на едноименната опера на Белини, която с удоволствие си хапнах.

Уникално вкусно, и всичко това, полято с ледено сицилианско пивко вино.

4. ZUPPA DI COZZO – или миди по сицилиански с доматен сос, много вкусно, особено с вино… ммммм

5. Паста с миди

Накрая и малко за наистина прекрасната местна кухня. Сицилианците съчетават арабски и европейски вкусове, като преобладават арабските.

Има една стара арабска поговорка, че от цяла Африка най-добре се яде в Сицилия 🙂

Типично за Сицилия е комбинирането на сладко и солено. Например паста със скариди и стафиди, в салатите лукът и маслините се смесват с червени портокали. Маслини с люти чушки, сушени на слънце домати в зехтин…

И да не забравя, спагети „Ала Путенеска“, буквално – спагети по ку*венски, защото труженичките в Сицилия ги приготвяли набързо с наличните типични за острова продукти, за да привличат клиенти.

С това разказът ми за Сицилия приключи. Отново бих я посетила, защото има още много места и забележителности, които трябва да видя.

Поне веднъж в живота трябва да посетиш Сицилия!