Семейно приключение на о-в Курамати

Нашите бяха ходили на Малдивите вече, а ние с брат ми само си мечтаехме…Ето, че се случи и в един януарски снежен ден тръгнахме от летище София за Доха:

В Доха кацнахме за малко и имахме време да се поразходим из летището – това, което ме впечатли, освен всички шейхове наоколо, бяха знаците за пешеходни пътеки:

След малко потеглихме към Мале (столицата на Малдивите):

Всъщност Мале е най-заселеният остров и тъй като там няма място за летище, са го направили на съседния остров. Летището е на един етаж, пистата е една, но вече може би е готов новият терминал, за който говореха тогава:

След като попълнихме някакви декларации, че знаем къде отиваме и какво си причиняваме, ни изпратиха на този автобус:

Закараха ни до другата аерогара – тази с малките самолетчета. Там всеки остров си има отделна чакалня. Ето я и нашата, където имаше малки сладки бутилчици от 300мл.:

Поседяхме там малко и ни извикаха да се качим на един от тези хубавци:

Четейки списанието на авиокомпанията, разбрах, че един от пилотите ни е единствената жена пилот на Малдивите 🙂

Точно когато почнахме да приближаваме към нашия остров, внезапно се приземихме до някакъв дървен сал, който се клатеше ужасно много:

Минаха 5 минути, след като самолетът ни остави на произвола на съдбата, и ето че се появи лодката-спасител, която не се оказа много по-стабилна от сала.

След още 5 минути вече бяхме безопасно близо до остров Курамати:

А тази птица ни посрещна:

На рецепция две момчета ни донесоха мокри топли кърпи, с които да се забършем – все пак бяхме пътували към 16 часа, и седнахме да си починем, докато ни настанят:

Ето я и къщичката ни отвътре:

И банята отвън (беше невероятно да се къпеш под звездите):

После някак намерихме сила за една кратка разходка. За първи път видях как растат бананите:

Когато стигнахме до последната част от острова, започнах да скачам от кеф:

После и брат ми се присъедини:

Не го очаквах, но и мама се включи:

И накрая всички заедно:

После явно сме били много уморени и сме поспали лекичко:

Дотук с подробния разказ. Само ще изброя нещата, които правихме и местата, на които ходихме, докато бяхме там:
Записахме се на гмуркане с брат ми и взехме изпита след тежко учене (3-4 часа):

Раних се по време на един от опитите ни да опознаем морското дъно:

Постоянно намирахме камъчета с различни форми (слонче, мечка и терористът, който нападна Доган – точно по това време бяхме там):

Поляхме се с шампанско на една екскурзия, която се провали заради лошото време:

Ходихме до съседния остров, на който живеят местните:

Посетихме оранжериите на нашия остров, където гледат почти всички зеленчуци, които сервират в ресторантите:

Един от местните ми подари тези неща, защото му разказах за снега, магистралите и света – неща, които той никога няма да може да види, защото не им позволяват да напускат страната (имат само 20 визи годишно за Индия и няколко за Сингапур):