Севиче – риба и морски дарове по латиноамерикански
Преди появата на хладилника хората са измисляли какви ли не начини да запазват по-дълго храната си, особено тази, която се разваля бързо. Комбинирайте този проблем с невъзможността да запалиш огън на лодка и ще разберете как преди много, много време рибарите от Перу са изобретили сега традиционното за почти всички латиноамерикански страни севиче.
Севиче се приготвя от риба или морски дарове – сурови, които престояват няколко часа в сок от плодове с много високо киселинно съдържание (лимон, лайм, грейпфрут), люти чушлета и сол. Въпреки че няма топлинна обработка, благодарение на киселините в месото настъпват промени, подобни на тези при сваряването, а солта и лютото влизат в ролята на консерванти. Така споменатите вече рибари са можели да хапват на лодките си, без да трябва да готвят на огън и да се притесняват от бързоразвалящите се морски продукти.
Въпреки че и Еквадор предявява претенции да е родината на ястието, повечето изследователи се обединяват около територии, които се намират в днешно Перу. Перуанците го обявяват за част от културното си наследство и дори му посвещават специален празник. Класическото севиче в Перу се приготвя от парченца сурова риба, маринована в сок от зелен лимон или кисел портокал, люти чушки, нарязан на шайби лук, сол и черен пипер. След като престои няколко часа, ястието се сервира на стайна температура, като се гарнира със зеленчуци.
Днес съществуват още много вариации на традиционното латиноамериканско севиче. В Еквадор например към севиче със скариди прибавят доматен сос, а в Мексико същата тази комбинация се сервира като коктейл. В Чили обичат да го подправят и с чесън и мента, а в Коста Рика го сервират с крекери, като добавят и сосове по избор – табаско, кетчуп, майонеза. Какъвто и да е вариантът обаче, най-важното е основните му съставки – риба или морски дарове, да са доказано пресни.
