Чудесата в Меджугорие или да видиш Богородица
Ра
зказва Лилия Йотова – председател на Асоциацията на професионалните фотографи (photographers.bg), лектор по фотография в „Арт колеж София“, управител на Art Photo Label, член на Съюза на българските журналисти.
Повече за Лили Йотова можете да научите ТУК и ТУК
Искам да ви разкажа за едно мъничко градче, което се намира между две планини на територията на Босна и Херцеговина. На различни езици името на това място се произнася по различен начин – Меджигорие, Междугорие, Меджугорие и т. н.
Попаднах там съвсем случайно и ще ви споделя една невероятна история. Мой много добър приятел ми предложи да го придружа до едно специално място, без да ми каже кое е то. Взех си отпуск за три дни с идеята, че ще пътуваме до остров Капри, защото си бяхме говорили с него да отидем там и си мислех, че това е въпросното място.
Тръгнахме с кола още на следващия ден. Аз нетърпеливо разпитвах за крайната точка на нашето пътуване, но стана ясно, че ще разбера къде е едва след като минем границата ни със Сърбия. След ГКПП „Калотина“ разбрах, че отиваме в Босна, което много ме изненада. Моят приятел бил сънувал, че трябва да ме заведе до свещената местност Меджугорие, където на хората се явява Света Богородица и решил на всяка цена да го направи. И понеже знаеше, че аз няма да тръгна за Босна, затова пазеше крайната дестинация в тайна, докато излезем от България.
Пътуването ни беше много тежко. Целият път минава през планински местности, много завои, урви, пропасти. От София до Меджугорие разстоянието е 1000 км. Спряхме във Вишеград – първото градче в Босна след границата със Сърбия. Градът е изключително красив, с древни крепости и красиви мостове, заслужава си да му отделите повече време, ако минавате оттам. Понеже пътят до Меджугорие е дълъг и няма как да бъде изминат за един ден, пренощувахме във Вишеград и продължихме нашето пътуване на следващия ден, като направихме кратка почивка за кафе в Сараево. Сараево е странно място, или поне на мен ми се стори такова, може би заради религията, джамиите и минаретата, забрадените жени и т. н. Нататък, като пътувахме из Босна и Херцеговина, ми направи впечатление, че населението е смесено – християни и мюсюлмани, като по-високите планински части са населени с мюсюлмани, а християните са в по-ниските и равнинни местности.
Градчето Меджугорие е разположено сравнително нагоре в планината, но хората там са християни и по-точно католици. Пътят не беше много натоварен като движение, но в самото градче имаше много хора, автобуси и коли. От една сравнително пустееща земя, изведнъж попадаш на място, където се стичат хиляди хора и беше трудно дори да си намериш място за паркиране. Тази рязка граница безлюдие/многолюдие ми направи силно впечатление.
Видях католическа църква и влязох в нея. Вътре беше пълно с хора, които бяха насядали на редици от пейки и се молеха. Интериорът на църквата бе много семпъл – нямаше икони, стенописи, свещи. Само пейки, а отпред – една статуя на Света Богородица, отрупана с цветя. Всичките пейки бяха заети, имаше хора, коленичили на земята пред Богородица и се молеха. По принцип е забранено да се снима вътре, но аз успях да направя кадър.
Самата аз съм вярваща, но се почувствах странно от това, което видях – този молитвен екстаз, в който бяха хората. Може би защото не знаех още нищо за това място и за неговите чудеса. А и не бях тръгнала с идеята да стигна до него.
Излязох навън и видях много врати, които се оказаха изповедални. Всеки може да влезе и да се изповяда на своя собствен майчин език – български, италиански, сръбски, хърватски, английски, немски, френски и т.н.
Аз не влязох в изповедалните, само се разхождах и разглеждах, тъй като все още не можех да разбера какво правя на това място.
Преминавайки зад църквата, видях множество пейки, подредени амфитеатрално – оказа се, че това е отворен олтар, от който се изнасят проповеди. Изглеждаха внушително, краят не им се виждаше, но в момента нищо не се случваше там. Продължавах да вървя и да си мисля как попаднах на това място.
Виждах статуи на Девата, пред които всички падат на колене, независимо че се намират на улицата. Продължавах да се удивлявам. Имаше толкова много хора, а същевременно беше толкова тихо, въздухът бе изпълнен с покой, почитание и една невероятна благост.
Твърди се, че преди много години Света Богородица се явила в Меджугорие на 6 местни деца овчарчета, за да им предаде своите послания. До ден–днешен те ги получават и ги предават на хората. Направили са интернет страница, на която публикуват тези послания, преведени на 25 езика, и така думите на Богородица стигат до хора от цял свят. Повечето от посланията звучат като молитви, в които Божията майка призовава за мир, за любов между хората, за смирение и почит към нейния Син и за молитви. В тях обаче винаги се появяват по едно-две изречения, които са свързани с дадени събития, случващи се в конкретния момент. Човек трябва да се вгледа в тях, да ги анализира и да прозре много истини.
Моят приятел ме убеждаваше да тръгнем към планината, където е станало това явяване. С колата успяхме да стигнем до определено място, от което се продължава нагоре само пеша. Пътят (ако изобщо може да се нарече път) нагоре е каменист, с въжета отстрани, да си помагаш при изкачването, а времето беше горещо – около 35 градуса. Бях неподходящо екипирана – с рокля и отворени обувки, все пак си мислех, че отивам на остров Капри И аз отказах изкачването, реших да изчакам в подножието на планината. А моят спътник тръгна нагоре.
След около час и половина той се върна целият вир-вода. Седнахме да пием кафе и аз нетърпеливо започнах да го разпитвам какво е видял горе. Той обаче не искаше да ми разкаже, а ме упрекна, че съм минала толкова километри и не съм се качила да видя това свято място. Обясни ми, че съм грешна и започна да ми се кара.
Мен пък ме глождеше любопитството и продължих да питам какво има горе – паметник ли е, какво е, появи ли се нещо, нещо случи ли се? Приятелят ми обаче продължи да ми натяква, че съм грешна и че е било редно да се кача по тези камъни. Опитах се да му обясня, че аз въобще не знам какво правя на това място. Да, интересно ми беше да разбера какво има горе, но не бях подготвена за такова изкачване. Той продължи със своя монолог, пълен с обвинения към мен.
Качихме се в колата и потеглихме по обратния път. Той продължаваше да се възмущава от моята незаинтересованост, затова реших да не го слушам и се загледах през прозореца.
И изведнъж видях в небето Богородица – с изключително ясни черти, като метална гравюра, изографисана с бял цвят върху синьото небе. Образът на нашата, православната Света Богородица с детето в ръце беше там! Цялата изтръпвам, като разказвам тази история. Попитах приятеля ми дали вижда това, което аз виждам, но той не ме чуваше, а продължаваше да ми обяснява, че съм грешна…
А аз гледах образа на Богородица в небето, който беше огромен – бих го сравнила с четириетажен блок. Нямаше начин, ако погледнеш натам, да не го видиш. Нито едно облаче не се виждаше, нищо друго не привличаше погледа ти, освен това явление на Дева Мария. Помолих да спрем. Слязох от колата, облегнах се на нея и може би десетина минути наблюдавах този образ. Той стоеше в небето и излъчваше доброта, нещо чисто и светло. Имах чувството, че времето е спряло и съм в едно божествено безвремие, не ми се искаше това да свършва.
В един момент проработи фотографският ми инстинкт – сетих се, че имам фотоапарат в колата и реших да го взема и да заснема това, което виждам. И в мига, който посегнах, образът изчезна. Не съм виждала по-елегантно изчезване.
По целия път на връщане плаках, без да знам защо.
В края на нашето пътуване аз разбрах, че приятелят ми не е видял нищо, може би просто е имал мисия да ме заведе дотам.
След тази случка много неща в живота ми се промениха в положителна посока, но за съжаление човекът, който ме заведе там, почина.
След време попаднах на филм, продукция на National Geographic, също така и на цял брой на списанието, посветен на това място и на появите на Света Богородица там. Около два милиона души ходят годишно на това място с идеята да видят Дева Мария, но тя се явява само на един процент от всички тези посетители. Материалът, публикуван в National Geographic Bulgaria дошъл готов от американското издание, работили са върху него поне половин година. bTV също имат филм за това място, в който обясняват как хората, качвайки се горе, плачат и се пречистват, а една от репортерките бе получила послание за болното си дете. Всеки отива в Меджугорие с надежда, че ще намери отговор на проблемите си.
Овчарчетата вече са възрастни хора, но продължават да получават от Богородица послания, които качват в страницата. Аз съм чела много от тях, защото после ми стана интересно заради цялото това нещо, което ми се случи. Някои от тях са: „Бъдете добри!“, „Обичайте се!“ – универсални истини, с които сме свикнали. Акцентира се върху ценностите – семейството, децата, любовта, обичта, вярата, искреноста. Посланията са цели молитви, в които има по няколко изречения, които са различни и свързани с конкретни събития, и всеки може да ги тълкува сам за себе си, но повечето от тях смятам, че са свързани със световни проблеми и належащи за решаване въпроси, които касаят всички.
Попаднах също и на няколко книги за тези места, като в една от тях твърдят, че войната в Босна и Херцеговина се е водила заради това специално място. В близост до него имало пирамиди, там също се случват изцеления и чудеса.
Сега мисля, че трябва и е наложително да се върна в Меджугорие, да изкача този хълм и да видя с очите си какво има там. Мога да потвърдя от собствен опит, че там се случват чудеса и препоръчвам да посетите това райско кътче.
