Резиденцията на баварските владетели – съкровище в сърцето на Мюнхен
Винаги съм искал да отида в Германия. Още от времето, когато в моя роден град изучавах немски в езиковата гимназия. Този твърд език е едновременно доминантен като немски автомобил, звучи назидателно и внушително като речите на Хитлер, но има строгия чар на младо баварско момиче. Отличава се със стил и подреденост, какъвто е немският начин на живот. Всяко съществително си има определителен член и се пише с главна буква (колко сме важни), а граматиката е толкова сложна, че може да те заболи глава.
Преди няколко години имах щастливия късмет да посетя Мюнхен. За съжаление не през октомври за Бирфеста. Разхождах се по една от най-старите и скъпи улици в света (Die Kaufingerstraße) и се възхищавах на нейната изчистена красота.
Много от големите немски и международни марки имат магазини тук.
Може да видите и известни бирарии. Пословичната точност на германците личеше във всеки детайл.
Покрай тротоарите бяха паркирани лъскави автомобили, които дори в България не могат да се видят. 😉 Нямаше нищо излишно и в същото време – от всичко по много.
Трябваше да посетим Резиденцията на немските крале, херцози и курфюрстове. Намира се в центъра на града, недалеч от търговската улица. Откъм улицата сградата е със скучна фасада, дори в ремонт и не е особено впечатляваща.
Влязохме вътре и започнахме обиколката. Строежът на Резиденцията е започнал при Стефан III, разширен по време на херцог Вилхелм IV, а всеки следващ владетел е добавял по нещо от себе си. Така дворцовият ансамбъл с размери на малко градче с времето се е сдобил с множество вътрешни дворове, изящна градина по френски образец с фонтани и статуи и дори параклис.
Снимка: Schreinermeister
Самата сграда отвътре се състои от няколко основни зали и над сто по-малки, показващи различни аспекти от живота на баварските благородници. Това, което щях да видя тук, щеше да промени завинаги отношението ми към изкуството.
Уникални гоблени в персийски стил със златни и сребърни нишки украсяват стените на двореца.
Накъдето и да се обърне човек, вижда страхотна красота, лукс и ненадминат усет към детайла. От бравите на вратите до шикозните тавани.
През годините била добавена и оперна зала, провеждали са се и камерни концерти.
Една от най-впечатляващите зали е Антиквариумът, построен между 1568 и 1571 година от дук Албрехт V, за да изложи колекцията си от древни скулптури.
Дълга е 66 метра и е украсена с 300 бюста (антични оригинали или техни копия), както и повече от 100 рисунки на градове, замъци и крепости на Бавария от онова време.
Използвана е за парадна зала за пищни тържества и балове. Тук до 1581 г. се помещавала и библиотека. Особено забележителни са произведенията на Бернардо Белото, известен като Каналето. На това място човек буквално се потапя в епохата на Ренесанса и забравя за външния свят.
От мебелите до посудата, всичко тук блести с изящество и финес. Баварските владетели очевидно са живеели в страхотно разточителство, скрито от народа зад дебелите дворцови стени.
Един музей в сърцето на Резиденцията съхранява важни реликви: Залата на Съкровището.
В die Schatzkammer е събрана колекция, резултат от многовековната страст за скъпоценности на владетелите на Бавария.
Тук ще видите както богослужебни предмети (символ на църковната власт), така и кралски корони, диадеми и бижута (олицетворение на светската). Истински съкровища от злато, сребро, рубини, смарагди и слонова кост, най-фин японски и китайски порцелан. Нямам думи, с които да опиша цялата тази прелест, затова замлъквам и ви оставям да се насладите на личната ми колекция от снимки.
Портативен олтар на Албрехт V, херцог на Бавария, 1573 г. :
Ето и един замъгляващ съзнанието експонат: Статуетка на Свети Георги от 1586 година, изработена по времето на дук Вилхелм V. Злато, емайл, позлатено сребро, диаманти, рубини, изумруди, опал, ахат, халцедон, планински кристал и други скъпоценни камъни, перли; височина 50 см. Как е? 😉
Нека да се върнем за малко на земята, за да ви разкажа и за античния театър на Кювелие в стил рококо. Курфюрстът на Бавария Максимилиан III Джоузеф наредил изграждането на нов театър извън двореца след втория пожар в Резиденцията (1729 г.).
Снимка: fradiavolo
Така през 1811 година изтъкнатият майстор създава тази прекрасна сцена в червено и златно. Театърът е на 4 етажа, всеки с 14 ложи, оформен като подкова. Строга йерархия определя разположението на публиката в салона.
Снимка: mandarinoriental
По време на Втората световна война театърът е частично разрушен от бомбардировки и е отворен отново през 50-те години на XX век с изпълнение на „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт. В периода 2004-2008 бива технически модернизиран.
Снимка: theage-muenchen
Невероятното пътешествие зад стените на баварския дворец приключва щом излезем на улицата в големия град. Със съвременния си начин на мислене трудно можем да си представим как са живели владетелите през онази епоха, но ако сме успели да попием и частица история тук, значи вече сме богати.
