Притегателната сила на Майорка
Няма човек, който да е чувал за Балеарските острови и да не е искал да ги посети. Километричните пясъчни ивици, вълшебно сините средиземноморски води и щурият нощен живот всяка година привличат туристи от цял свят.
Майорка е най-големият от Балеарските острови, а столицата Палма Де Майорка е най-големият град и пристанище на острова. Успях да стигна там след изпуснат самолет в Барселона и 8-часово среднощно пътуване с ферибот. Пристигнах рано сутринта, но слънцето вече беше напекло и обещаваше един прекрасен юлски ден.
От пристанището ни взеха с кола, за да ни закарат до курортното селище, където щяхме да отседнем – Кала Мийор, намиращо се на 70 км. от столицата Палма. Докато карахме през града, първото нещо, което ме остави без дъх, беше готическата катедрала Ла Сеу – тя е най-високият готически храм в Испания и втората по височина църква в Европа.
Пътят, по който стигнахме до нашия курорт разкриваше уникална панорамна гледка към Средиземно море. Във водата ясно личаха следи от яхти, а плажовете започваха да се оживяват. Около пътя имаше портокалови дървета, а в далечината по хълмовете се забелязваха хасиенди.
Нямах търпение да си оставя багажа и да отида на плажа. Огромната тераса с божествен гледка към хоризонта и барбекю обещаваше доста приятни вечери. Всички бяхме доста гладни след неочаквано дългото пътуване, започнало още предишния ден на обяд, и затова седнахме в първото заведение, което ни попадна на път към плажа. И не сбъркахме! Типичната испанска паеля с морски дарове е едно от най-вкусните неща, които съм опитвала през живота си. Другите решиха да пробват характерните “тапас”, които представляват най-различни испански мезета и останаха много доволни.
Най-накрая стана време и за плажа и в момента, в който влезнах във водата, разбрах защо всеки, който е идвал в Майорка, се е влюбил в нея. Кристално чиста, топла вода, в която влизаш надълбоко, а дъното се вижда все така ясно. По брега са разположени барове, откъдето се чува приятна музика, напомняща, че си в Испания, и откъдето можеш да си вземеш любимия коктейл или пък да пробваш тяхната Сангрия. Още първият ден от престоя ми там ме очарова – хората бяха усмихнати и навсякъде се усещаше положителен заряд.
И тъй като да отидеш до Балеарските остови и да не отскочиш до Ибиза е като да отидеш до Рим и да не видиш Папата, на следващия ден хванах ферибота и се отправих натам. Още със слизането на пристанището всички легенди, които чувах преди за това място, се оказаха истини. Часът беше 8 вечерта, а плажовете бяха претъпкани с хора с питиета в ръце. Силната музика, която кънтеше навсякъде, нямаше как да те остави равнодушен. Доста бързо се ориентирах в обстановката и няколко минути по-късно вече бях част от партито. За отрицателно време се сприятелих с напълно непознати хора от най-различни националности.
Към 12 часа хванахме така наречения Disco Bus, който разкарва хората до най-прочутите клубове в света. Това беше най-ненормалната вечер през живота ми. Огромният клуб Амнезия беше събрал стотици хора, а едни от най-добрите ди джеи в света се погрижиха никой да не забрави тази нощ. Партито продължи до ранни зори и когато реших да си ходя, се учудих, че навън вече е светло. Имах цял ден, който да прекарам по плажовете на Ибиза, тъй като фериботът ми за връщане в Майорка беше чак вечерта. Не се учудих никак, че цял ден купонът не спря. Малки яхти взимаха желаещите от плажа и ги откарваха навътре в морето не незабравимо яхтено парти. Опитах се да посетя колкото се може повече места и времето мина неусетно. Вечерта се качих на ферибота и все още не можех да повярвам къде бях последните 24 часа. Умората от еуфорията си каза думата и спах през целия път.
Върнах се в Майорка в изключително добро настроение и със спомени, които никога няма да забравя. Следващите няколко дни се отдадох на релакс и по цял ден се излежавах по плажовете, а вечер посещавахме най-различни заведение, където опитвахме всякакви вкусотии от испанската кухня. Наех си рент -а- кар, защото ми казаха, че в близост до Кала Мийор има и други прекрасни плажове и гледки, които трябва да посетя задължително. Криволичещ път ме отведе до най-високата точка на острова, откъдето гледката не може да се опише с думи и тъй като беше привечер, имах невероятното удоволствие да се насладя на залеза.
В деня преди да си заминем решихме да се качим на круизно корабче, което прави екскурзия по брега на острова и стига до Пещерата на Дракона. По време на пътуването спирахме на няколко места в открито море, където ни разрешаваха да скачаме във водата. Стигнахме до пещерата и там ни чакаше гид, който да ни запознае с историята й. След като се спуснахме в нея през доста тясна пътечка, се озовахме в огромна зала, леко осветена, където ни поканиха да седнем на скамейки, наподобяващи на театър. Навсякъде около нас имаше имаше вода, тъй като морето беше подкопало пещерата. Настанихме се, всички светлини изгаснаха и настана пълен мрак. Няколко секунди след това божествена мелодия се разнесе из цялата зала, а когато водата беше осветена от няколко лазера, които играеха в тон с музиката, осъзнахме, че сме заобиколени от лодки, в които музиканти свиреха на цигулки. Атмосферата, която настъпи, беше като от приказките. Около 10 минути продължи спектакълът, след което ни насочиха към изхода на пещерата. Имахме малко свободно време, в което да хапнем и след това корабчето ни върна в Кала Мийор.
Последната вечер решихме да си направим барбекю на терасата. Цяла нощ обсъждахме изминалите дни и всички бяхме на мнение, че това е една почивка, която ще помним цял живот. На следващия ден ни откараха на летището, където този път успяхме да хванем самолета, който ни върна в София.
