Приключението Малта
Как бихте нарекли престой от 48 часа в чужда страна и план за това време да видите почти всички невероятни места в нея? Аз определено го наричам приключение с много дух и ентусиазъм.
Полетът ни беше (ние сме аз и мой приятел, който иска да покори целия свят) в четвъртък, около 19 ч. Часовата разлика, на отиване, работеше в наша полза. Като пристигнахме в Малта, беше след 20 ч., а ние бяхме летели около 2 часа.
Впечатленията започнаха още с кацането и влизането в летището. Много по-различно летище от Терминал 1 на софийското. След като преминеш през проверките, пред теб се разкрива великолепен аквариум, зад стъклата на който вече се бяха хванали децата, заедно с които летяхме.
Няма как да не спомена, че на мен това ми беше първия полет в живота и бях благодарна, че малтийската земя е стабилна и твърда.
Когато отивате в Малта и нямате намерение да си наемате кола, трябва да знаете, че има няколко линии на градския транспорт, които пътуват до летището. Когато не е сезон, цената на транспорта е 1.50 евро, а в сезон – 2 евро. Още на влизане в автобуса си купуваш билет от шофьора, който вероятно говори два или три езика. И друго важно – билетчето важи за 2 часа, през които можете да смените колкото автобуса ви се налага.
Хотелчето ни, което запазихме предварително, се намираше в градчето Сейнт Джилиан. Малко след като се настанихме и разходихме по съседните улици, започнахме да го наричаме малтийския Слънчев бряг. Доколкото разбрахме, това градче е меката на развлеченията, партитата и нощния живот в Малта.
Още сега трябва да уточня, че разстоянията в Малта между съседните градчета са като разстоянията между съседни квартали в София. Навсякъде може да се отиде пеша – разбира се, ако не ви се ходи толкова, можете да ползвате градския транспорт.
Още първата вечер след пристигането, тръгнахме да търсим крайбрежната алея. Оказа се, че тя е съвсем малка, тъй като заливът е малък, но за сметка на това много чиста и красива. Ароматът на море изтри всички лоши емоции от деня. Бяха минали по-малко от 3 часа, а аз вече харесвах Малта.
Ден 1 не започна според очакванията, прекарахме повече от час в чакане на автобус, който да ни закара до ферибота. В плана бяха включени 2 локации – остров Гозо, където да видим Синия прозорец (Azure Window) и селището на Попай моряка. След промяна в плана успяхме да стигнем до ферибота и аз за първи път се качих и на това транспортно чудо. Заливът на о. Гозо, където ни остави, беше/е истински красив – хубави, поддържани лодки – малки и големи, чистота и хора, които ти предлагат разходки по море. Ние нямахме време и затова се насочихме към поредния автобус, който да ни закара до това невероятно скално образувание – Azure Window.
Слизаме от автобуса, правим само няколко крачки и вече се вижда тази красива скала в морето. Мисля, че името му е много подходящо избрано. Под какъвто и ъгъл да гледаш, винаги виждаш нещо синьо – море или небе. Имаше наистина много хора и наистина силен вятър, а морето беше безбрежно спокойно. Интересното в Малта е, че какъвто е цветът на скалите им, такива са и масово сградите. Точно до Прозореца има една малка красива църквичка, а от другата страна на острова има малък залив с лодки. Там видяхме как няколко деца се къпеха, въпреки че беше началото на април. От този залив се излиза и влиза през един неголям процеп в скалите. Много туристи се възползваха от възможността да се качат на лодка и да преминат през процепа, а след това да се озоват под Azure Window и да го разгледат и отдолу.
Беше време да поемем към следващата точка. Дочухме, че на автобуса ще се качат всички, които успеят. Шофьорите не позволяват превозните средства да се тъпчат до горе. Така че трябваше да сме предприемчиви и да се наредим бързичко по-напред.
Трябва да призная, че един от най-приятните моменти от приключението ни беше пътуването с ферибота. Приятно кафенце, тъй като вътре на тази голяма лодка предлагат десетки неща, чистата и наситено синя вода на Средиземно море и в един момент приближаващите като от картичка брегове.
След слизането от ферибота вече имахме концепция как само с един автобус да стигнем до дома на Попай. Слезнахме на един доста голям плаж, на който имаше хора, които си почиваха. Малта не е известна с пясъчните си плажове, тъй като те почти отсъстват. За сметка на това има много скалисти плажове, които са разположени почти по всички страни на острова. Този обаче си беше пясъчен и то с пясък, който изглеждаше бял. Отстрани на скалите една жена ловеше риба.
Това беше отправната ни точка за Popeye Village. Предварителната ни информация беше, че когато стигнем селището вече ще е затворило. Още докато бяхме в самолета и двамата с моя приятел си признахме, че не сме знаели, че Попай е малтиец. Оказа се, че това селище е изградено в края на XX век (около 1980 г.) за снимките на филма „Попай”. След приключване на снимките местни хора са продължили да стопанисват селището като туристическа атракция.
Както и очаквахме, при пристигането ни беше затворено. Но за сметка на това ние много добре се ориентирахме и попаднахме над селището на една скала – скала, от която се виждаше не само цялото селище, но и целият залив. Малко са местата, които съм виждала и са по-красиви от този залив. Беше по залез слънце и лъчите огряваха синьо-зелената вода, както и всички малки къщички. Нямаше как да не си направим десетки снимки там, които да постнем, тагнем и шернем в социалните мрежи.
На отиване и на връщане от дома на Попай минахме по една улица, по продължението на която имаше много насаждения и различни парници. Дори един кон самичък дойде при нас. И абсолютно логично за климата в Малта – на много места ще видите огромни кактуси, които имат най-причудливи форми.
Ходенето от плажа, за който ви казах, до Popeye Village е около 20-30 минути. (разбира се, има и автобус)
Ден 1 завърши с посещение в супермаркета до хотела и разходка из магазините за сувенири.
Преди обяд на втория ден трябваше да освободим хотела. Хубавото на кратките приключения е, че не носиш много неща и реално с багажа си на гърба можеш да продължиш да обикаляш без проблеми. Планът беше да разгледаме съседното градче Слима, след което да се насочим към столицата Валета. Моят приятел като любител на молове искаше да видим и мола на Слима.
До Слима стигнахме пеша. Минахме през няколко моста, където видяхме освен чудесни гледки и това, че закачането на катинари с послания или изписани имена все още не е отминало като мода. Имаше десетки, може би стотици хора, които са оставили катинари с имената си.
Крайбрежните алеи са широки, а по тях често срещаш кофи за боклук под формата на мечки или динозаври. Видяхме и няколко много големи и цветни детски площадки. Впечатленията ми за плажните ивици на Малта се затвърдиха – преминахме над един много голям и дълъг плаж, на който нямаше никакъв пясък. Водата беше спокойна и се виждаше, че местата, на които можеш да поставиш кърпата си и да си направиш слънчева баня са скалите с цвят на пясък.
Малко след като плажната ивица свърши се озовахме пред мол-а. Не бях никак учудена, че той е обособен в една стара сграда, която е реновирана и отново е в цвета на скалите. Като цяло в Малта цари голяма единност чисто архитектурно.
Мол-ът не се отличаваше с нищо от нашите молове. Скоро е имал рожден ден, защото отвсякъде висяха шестици. Излезнахме от него и се насочихме към спирка, на която знаехме, че идва по-малък ферибот и може да ни закара до отсрещния бряг, където вече беше столицата Валета. Не всичко беше по план, тъй като се оказа, че фериботът или е в почивка, или вече няма подобна линия и отново се озовахме на автобус.
Столицата на Малта, Валета, е красиво място. Може би заради оформлението на главната търговска улица на мен ми напомни за главната на Пловдив. Автобусите спират пред един впечатляващ фонтан, известен като „Фонтана с тритоните”. За жалост той не работеше, а когато водата я няма, впечатлява единствено размерът му.
На входа на града има руини и реално всички туристи минават по мост над тях. Главната е осеяна със знамена, а в един момент сред множеството магазини за сувенири и маркови стоки, изниква малък площад със статуя на президент или писател и голямо заведение, на което, ако имаш време, задължително трябва да поседнеш, за да опиташ някоя местна вкусотия.
Ние попаднахме в историческия музей, където още на входа те посрещат няколко рицарски брони, които ти напомнят за това, че Малта е страната на рицарите. В двора на музея имаше лъвски статуи, както и прекрасен фонтан с птици.
Сред най-големите атракции в столицата Валета са гърмежите на топове два пъти на ден – в 10 ч. и в 16 ч. Те напомнят за славните времена на рицарски битки, когато няколко хиляди малтийски рицари с малко испанска помощ са успели да спасят страната си от турските нападения.
След като чухме, видяхме и заснехме как гърмят топовете (всъщност само един от тях), набързо взехме решението, че имаме достатъчно време до полета, за да отидем и до Мдина – старата столица на Малта, известна като Тихия град. Това нарицателно идва заради забраната за движение на МПС из улиците на града. Всички коли и камиони влизат само до определено място.
Някаква магия има в този град. Тесните каменисти улици и керамиките на светци до вратите, както и статуите затвърдиха представата ми, че в Малта хората са много по-религиозни от българите. В Мдина сякаш е събрано част от спокойствието и уюта на света. Качвайки се на стените около града, можете да видите невероятни гледки към съседните градове и полята, които обграждат старата столица. Нямахме много време, но решихме, че не може да не се снимаме пред полицията в града.
Чакаше ни полет към София, но преди това пазаруване на последни сувенири от летището. Искам да ви кажа, че много се радвам, че летях. Мисля, че Малта е добър избор не само за първи полет, но и за последващи. Следващия път ще гледам да намеря време да се опъна на някоя скала.
