Пловдив трип

Някога били ли сте в Пловдив? Както е известно, това е вторият по големина град у нас, но в случая това не е важно. Ще погледнем на Пловдив от страната на това да го преживееш, като откриваш дребните неща в него, а не музеите, паметниците и другите забележителности.
Един хубав слънчев ден се натоварихме заедно с мой приятел на автобуса и

за два часа вече бяхме на пловдивска земя

Хубавото да пътуваш с един човек е, че освен със себе си, трябва да се съобразиш само с него, а ако на теб ти е интересно да видиш местата през очите на някой друг, значи те очаква нещо невиждано.
Това не беше първото ни пътуване до Пловдив, но за първи път обърнахме внимание на една чудесна сграда в близост до автогарата, която ни грабна погледа. Тя определено не беше последната, пред която ще се снимаме. Продължихме по един от главните булеварди, където незнайно защо заговорихме за политика, но разговорът ни беше кратък, тъй като попаднахме на покрития мост, който ни заведе на главната улица. Там открихме макета на стадиона, които е скрит отдолу.

[gallery type="rectangular" link="file" ids="4072,4073,4074"]

Вероятно много пловдивчани и значително по-малък процент хора извън града знаят, че под главната търговска улица, която се променя постоянно, всъщност „спят“ останките на древногръцки стадион, където гладиатори са мерили силите си. Тъй като разкопаването на тази улица е меко казано невъзможно, архитекти и археолози са се постарали да можем да видим поне малка част от стадиона, така че в началото и в края на улицата можем да се насладим на гладката.
Тъй като денят беше събота, нямаше как да не станем свидетели и на друга атракция – Макдоналдс. Място, което събира деца, родители, баби – любители на хамбургерите от всички възрасти. Най-хубавото на това място беше емоцията, която носи на хората. За храната е ясно, че всеки има право на своето мнение.
Много хора казват, че

ако отидеш в Пловдив и не посетиш Античния театър, все едно нищо не си видял

Ние, макар никога да не изневеряваме на този принцип и вече да сме били в Пловдив, решихме в този слънчев ден, който се очакваше да е дъждовен – отново да не пропускаме живописния Античен театър. Отново го видяхме под различен ъгъл, а това да изпиеш по нещо освежаващо, когато пред очите ти има сцена, която може да разкаже за събития от преди векове, е някак завладяващо. В сладки приказки прекарахме там повече от два часа. След това се разходихме в старата част на града, която няма как да не те накара поне за малко

да си помечатеш за времето, когато баба ти е била на 14

тичала е боса по паважа и са й свиркали през балкона, за да се прибере да яде. Защо точно за тогава ли? Просто защото Старият Пловдив те отвежда някак неусетно години назад.

[gallery type="rectangular" link="file" ids="4075,4077,4080"]

Ходейки по уличките, неусетно се озовахме на едно високо място, откъдето виждахме много голяма част от града, дори улици, по които вече бяхме минали. Очарователно високо беше.
Следващата ни дестинация, за която бяхме напълно единодушни, беше гребната база – място, на което кракът ми не беше стъпвал, въпреки нееднократните посещения на града.

Нещото, което е много странно за човек като мен, който е израснал и живее цял живот в София, е градският транспорт на Пловдив

Някак всичко с него се случва на късмет. Дори местни граждани не знаеха къде ходят някои линии, а нашите приятели в града масово се придвижват или пеша, или с таксита – които определено са много по-евтини от софийските.
Стигнахме до гребната база с автобус (на късмет, разбира се). В мига, в който това красиво място се откри пред очите ми, взех категоричното решение, че трябва да си купя слънчеви очила. Отражението на слънчевите лъчи във водата доведе до това всички хора, с които се разминахме, да мислят, че им намигам.

[gallery type="rectangular" link="file" ids="4079,4076,4136"]

Някъде по средата на канала има мост, който вибрираше и леко се клатеше от движението на хората. Но самият мост не беше най-голямата атракция, а рибите, които плуваха във водата. Мисля, че бяха шарани.

Толкова големи риби на живо не съм сигурна, че съм виждала в живота си

– изключваме измъчените люспести създания в рибните магазини. Бяхме подготвени с голямо пакетче солети, което щедро споделихме с тях. Истинска атракция за всички отгоре на моста беше да ги гледат как ядат и се бият за парче солета. Въпреки размерите си, рибата по никакъв начин не пречеше на гребците, които тренираха на канала. Имаше цели отбори.

Колкото и изтъркано и очаквано да звучи – посетихме и мола. Основната причина беше, че имахме среща с наши приятели там. Не ви спестявам този момент от пътешествието поради една-единствена причина – молът е потвърждение на факта, че

Пловдив е град, в който има за всекиго по нещо

ако ви се разхожда, за вас е старата част и може би гребната база, ако ви се пазарува, значи трябва да минете по главната търговска улица и да отидете в мола.

SAM_8599
В края на деня лично се убедихме колко евтини са пловдивските таксита, след като една кола ни закара до автогарата, където автобусът ни за столицата закъсня с повече от 30 минути, но това беше без значение, защото имахме събрани впечатления, както и много снимки, с които се забавлявахме, докато чакаме.
Изводът: Дори да отидете някъде без да имате конкретен план и без дори да знаете защо сте там, никога не пропускайте да се разходите по улиците, да огледате сградите и лицата на хората – може да се окаже, че това непланирано място е именно вашето.

За Кристина
Avatar
Да разкажеш за свое пътуване е като отново да го преживееш. Точно затова, подтикната от моя приятелка, започнах да пиша и разказвам, и минавам отново по пътищата, които вече бяха прекосени. Пътувайки обаче винаги се ръководя от крилата мисъл: В живота не е важно откъде идваш и къде отиваш - важното е по пътя да си щастлив. А и в крайна сметка целият живот си е едно пътуване...