Виетнам – най-доброто от Халонг Бей, номиниран за едно от седемте природни чудеса на света, до мегаполиса Сайгон
Мианмар /бивша Бирма/, за който Киплинг възкликва: „Напълно различен от всяко място, което познавате”!
И финален акцент в Камбоджа – Ангкор Ват, най-големия запазен храмов комплекс в света…
Всеки един миг от това великолепно пътешествие е достоен да бъде описан с чувство и прекрасни думи, но въпреки всичко избирам да ви разкажа за Мианмар, в който
всеки детайл, всяко листенце, всяка стъпка, всяка пагода е едно чудо…
забележете, че не казах „малко чудо”!
Удивителна страна на контрастите – където туризмът е в зародиш, работят усърдно от зори до мрак, а бакшишът ги стряска и е взет с огромно неудобство! Едни безкрайно мили, много усмихнати и, за нашите представи, наивни хора…
Бижутерски магазинчета с големина на квартална бакалия, в която без контрол те оставят да разглеждаш златни бижута с огромни каратови камъни, диаманти, рубини, сапфири, топази…
Страна, в която е абсолютно безопасно – не се краде!
Явно разчитат, че няма и да бъдат крадени!
Не знам как преживяват с мизерните си заплати, за които дори им е неудобно да говорят, но без помпозничене – скромно и тихо, те въвеждат в златните си пагоди, хиляди на брой, където стените се боядисват с чисто 24-каратово злато.
Всъщност, там всичко е от злато – огромните с метри статуи на Буда, стълбовете за осветление, дори перилата!
В Мианмар използват едни много тънки златни листчета фолио, с големина на кибритена кутия, които молещите се втриват върху златните статуи на Буда, за да образуват грапав релеф, натрупвайки се стотици, хиляди.
Единствената им скромна молба е да влизаш в светите им места бос
– от уважение към Буда, чиито части от тялото се съхраняват в няколко от пагодите.
Баган – разположен върху изключително магнетична долина,
столица на първата мианмарска империя, когато е имало над 13 000 храма, а към днешна дата са запазени над 2000.
Впечатляваща е пагодата Швезигон, изградена в началото на 11 век, може би най-забележителната религиозна постройка. В сърцето й са закопани кости и зъби от Гаутама Буда, с което си обясняват и
чудесата, за които нашият гид разпалено ни разказа и в повечето от които се уверихме с очите си:
- Огромната пагода няма сянка, независимо откъде я осветява слънцето!
- Когато вали, около пагодата е винаги сухо!
- В двора на пагодата има дърво, разпространено в този район, като навсякъде извън нея цъфти веднъж годишно – в определено време, а в двора на пагодата цъфти без прекъсване цяла година!
- В делви пълнят вода от близката мътна река и щом ги поставят в двора на пагодата, водата става бистра и годна за пиене!
- Тежкият метален чадър, характерен за купол на всяка пагода, тук е закрепен без нито един болт – просто стои изправен в нищото.
- Тук златните листчета /за които споменах по-горе/ се хвърлят отвисоко, като конфети, върху златните статуи на Буда. Но колкото и да е силен вятърът, не отвява тези по-леки от перце листчета – те винаги падат отвесно надолу, върху статуята!
Удивителна, извънземна дарба са имали скулптурите, сътворили огромните статуи на Буда. Освен че целите са от чисто злато, което след посещение на първата пагода в Мианмар престава да те удивява, те имат и следното магическо въздействие: когато си в краката на статуята и погледнеш нагоре, срещаш строгия поглед на Буда, вперен в теб… Но когато се отдалечиш на 15-20 крачки и се обърнеш отново с лице към статуята, виждаш приветливото и широко усмихнато лице на Буда.
Летищата на Мианмар. В Мианмар, поради липса на пътища и изградена инфраструктура, основен транспорт за придвижване е самолетът – малки самолетчета на Янгон Еъруейс, без фиксирани места: “free seats”.
Тези самолети са нещо като маршрутки – пилотът обявява по микрофон коя е следващата спирка
И ето ни вече в Мандалай.
Първото място, което посетихме, беше манастир. Докато изчаквахме церемонията – шествие на монасите, която се провежда 2 пъти на ден /призори и на обяд/, нашият гид ни разведе, за да ни запознае с живота на монасите, чийто брой достига до няколкостотин. Една изключително въздействаща церемония, която се запомня завинаги…
Танака. Красив обичай имат мианмарците – основно жени и деца /рядко и мъже/- да рисуват на лицата си, понякога с огромен артистизъм, флорални мотиви или просто правоъгълна маска от кашица стрито дърво- танака, което предпазва от силното бирманско слънце.
Когато четем за тези места, фантазията ни се чувства любопитно-щастлива, но когато го изживеем наистина, си даваме сметка какво щяхме да сме пропуснали, ако не бяхме видели този свят на красота и любов…!
И още – очаквайте следващите ни споделени моменти за „Перлите на Индокитай”- едно невероятно пътешествие, осъществено със съдействието на „Спринг Кеър”.
