Осмото чудо на света - оризовите тераси в Банауе

Оризовите тераси на Филипините са на над 2000 години и вероятно са издълбани ръчно в планината Ифугао в Банауе. Мястото е национално културно съкровище на Филипините и се смята за осмото чудо на света от местните.

banaue-rice-terraces-philippines-5

Терасите се издигат на около 1500 м над морското равнище и се снабдяват с вода от древна напоителна система от тропическите гори над тях. Оризищата са разположени в най-отдалечените част на най-големия от островите – Лусон, и отнема доста време, за да се стигне до тях. Това древно място илюстрира човешката хармония с природата и служи за пример за устойчивото традиционно земеделие.

banaue-rice-terraces-philippines-4

Най-популярното място, от което гледката към оризищата в Банауе е невероятна, е наречено Сънрайз. Там представители на местните племена, известни като игарот, позират за снимки и продават дърворезби. Терасите могат да бъдат посетени по всяко време на годината, но най-благоприятното е между февруари и март, когато се прави почистване и засаждане, или между юни и юли, когато се събира реколтата.

banaue-rice-terraces-philippines-6

Макар да са туристическа атракция, оризовите тераси продължават да служат основно за препитание на местните жители. Разказват, че първоначално са конструирани като практическо решение на проблема с отглеждането на ориз върху планински терен. Днес с оризищата се занимават предимно по-възрастните, тъй като голяма част от младите филипинци търсят развитие и бъдеще в по-големите градове на страната.

Местните казват, че ако някой търси място, на което може да намери себе си, то това е то. Филипинците представят оризищата като осмото чудо на света, за да бъде то една от най-привлекателните дестинации в световните туристически класации. Туризмът и терасите са основен начин за увеличаване на приходите на местните.

banaue-rice-terraces-philippines-7
Източник: AVP
За Йоана
Avatar
Пътуването е начин на живот. Необходимост. Страст. Това е начинът, по който успявам да прекроя себе си, когато ми е нужно. Начинът да изляза от моята реалност. Начинът просто да усещам живота в неговата пъстрота. Късметлии сме, защото днес имаме възможността да видим различни места, да опитаме от колоритността на различните култури, да се запознаем с различни хора от всяко кътче на Земята. Стига да искаме! Мечтата ми е след 50 години да се обърна и да кажа: „Аз успях да видя всичко, което искам!“. Пожелавам го и на вас!