Нови хоризонти, рицарски истории и Малта

Ако преди година някой ми беше казал, че през октомври ще пътувам до Малта, едва ли щях да повярвам… Всъщност топлата есен през 2013 г. ме посрещна в болница и с редица изпитания, които не ме отказаха от мечтите, за да се завърти вихрушка от събития, които ме отведоха далеч, далеч сред палмички, кристално малтийско синьо, приказни спомени, любов и Ние…

И хайде да потегляме на борда на полета за Малта, където през нощта ни чакаше една дама, за да ни отведе до хотела. След студа, който оставихме в София, беше време отново за летните роклички, бански, джапанки, пясък, палмички през деня, музика и танци – вечерта… Повечето плажове в Малта са скалисти, но в едно от заведенията случайно попаднахме на българин, който работи там, за да ни упъти към един от красивите пясъчни плажове на Малта с кристално чиста вода в град Мелиеха, който посетихме на другия ден, но първо… първо се отправихме на екскурзия в Мдина – старата столица на Малта или още Тихият град. Там още на портите на града ни посрещнаха с колесници, които предлагаха една екзотична разходка из стария град, чувствайки се като дама, придружен от своя рицар. Малки улички, пясъчни цветове и много красиви цветя, украсяващи дворцовите стени, очароваха зад главния вход, а от крепостните стени се простираше гледка, спираща дъха… прегръщайки целия град, извън крепостните стени на Мдина. Кактуси се оглеждаха от всеки ъгъл със своите сочни плодове, които опитахме, а от тях правят и много хубаво вино.

След стария град имахме възможността да наблюдаваме как се изработват стъклени фигури от популярното стъкло на Мдина, както и сребърни изделия, така фино изработени – нишка по нишка, а целият работен процес отнема от 2 до 3 седмици, и разбира се малтийските кръстове – не можеш да напуснеш Малта, ако не си вземеш кръст под формата на обеци, брошка или огърлица.

На втория ден отидохме на екскурзия до Гозо с ферибот, остров близо до Малта. В сравнение с големия остров Малта, Гозо е много по-рядко заселен, по-спокоен и с по-чист въздух и може да се похвали с разкошни катедрали, строени от рицарите в Ла Валета, но майката природа е най-големият архитект. На западния бряг на остров Гозо прибоят е оформил в скалите естествен прозорец, който малтийците с обич наричат “Лазурния прозорец”. Разходките с корабчета тръгват от Dwejra и излизат в открито море, минавайки през каменните тунели.

Така два дни разходки, а следващите два дни – лежерно излежаване на хубавия плаж в Мелиеха, кристално чиста вода, в която дори и да не можеш да плуваш, спокойно можеш да си направиш разходка от единия край до другия, защото колкото и навътре да отиваш, тя си оставаше до колене… е, разбира се, имаше и дълбоко, но достааа навътре .

Последния ни ден там, преди отново да се отправим към България, посетихме Ла Валета – столицата на Малта. Прекрасен град, много хора, не бих го определила като космополитен, ни най-малко, но пък беше запазил очарованието на отминалите епохи и едновременно с това съчетаваше и полъха на новата епоха със стил.

Покрай многото обиколки не забравяйте да опитате и популярната риба там – Лампука, както и заек, приготвен по малтийска рецепта – ще си оближете пръстите.

Казват, че човекът е човек, когато е на път… обогатяваш себе си, виждаш нови култури, нови хоризонти, но разбира се най-сладко е прибирането у дома, за да напрегръщаш всички, които обичаш… Сега затварям очи и тайничко си пожелавам още много нови хоризонти и завръщания, не само на мен, но и на всички, които четете…