Непристъпни скали бдят над Патриаршеския манастир „Света Троица“
В красива местност в живописния пролом на река Янтра, само на няколко километра северно от старата българска столица Велико Търново, се намира Патриаршеският манастир „Света Троица“. Непристъпни скали се извисяват над обителта, основана преди няколко века. Според някои теории това се е случило още през 1070 г., но по-вероятно е манастирът да е бил създаден от Патриарх Евтимий към края на XIV век, когато е управлявал цар Иван Шишман. Владетелят оказва съдействие за изграждането му и продължава да го подпомага след това. Така, освен с името си, манастирът става популярен и като „Евтимиев“, „Патриаршески“ и „Шишманов“.
Зад стените на святото място, чийто игумен е бил самият Евтимий, преди да стане патриарх, творели писателите от основаната от него Търновска книжовна школа. Малко по-късно, след османското нашествие, манастирът е опожарен и разграбен, но продължава да бъде обитаван и духовно средище в следващите столетия. В скалите са открити пещери, които са използвани за килии и параклиси. Бива изоставен само за двайсетина години в началото на XIX век, а когато монасите се завръщат, започват да го възстановяват. През 1846 г. прочутият възрожденски майстор Кольо Фичето изгражда църквата на манастира, а изографисването й е дело на не по-малко прочутия художник и иконописец Захари Зограф.
За съжаление през 1913 г. земетресение разрушава църквата, като няколко стари икони са спасени – сред тях е и храмовата „Света Троица“, която е нарисувана през 1708 г. В сегашния си вид манастирът е възстановен през 1927 г. До 1946 г. е мъжки, след което става девически, какъвто е и до днес. Църквата днес изглежда доста по-различно от тази, която Кольо Фичето е построил, тъй като са й добавени елементи, забранени по онова време от османците. Стените й не са изографисани, а са измазани в бяло – твърди се, че никой майстор не се е наел да ги изрисува след Захари Зограф.