На път към Дамаск през границата ни
„Всеки ден по нaс хвърлят кaмъни. Вaжното е кaкво грaдим с тях – мостове или стени?“
Хорaс Джексън Брaун
Застанал пред нашата стена, се чудя дали тя може да спре някого? Старата ни ограда, която ни пазеше да не излизаме извън социалистическия лагер, вече я няма.
През миналия век, когато преминах за пръв път границата на Съветския Съюз, се показах от прозореца на влака, за я видя по-ясно. Но физиономията ми беше умита от душовете с дезинфекционен разтвор, така че имам незабравим лютиво-сълзлив спомен 🙂
Видях, че испанската ограда с Мароко е по-висока от нашата, пък не може да спре бягащите от терора на Ислямска държава (ИД) , които са обявени за неверници. Старата граница между Ирак и Сирия е заличена с булдозери. Въпреки бомбардировките, ИД е на път към Дамаск и Багдад, почти на 100 км.
След нападението наскоро на 40 терористи от Косово над Македония, въпросът накъде да пътуваме е още по-актуален.
Все пак има над 5000 туристи-доброволци от Европа в халифата.
Цунамито от стотици бежанци ежедневно щурмува високите телени прегради и бурните вълни, ограждащи Европейския Съюз. Потокът е ориентиран към Европа от ИД. Няма нито един бежанец от Сирия и Ирак в проспериращите монархии на Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ! Защото бежанците не са правоверни сунити.
Преди години в Дамаск ние пропуснахме шанса си да се спасим.
„Само един шанс има Невярващият да избегне смъртта и това е доброволно покаяние и доброволно прегръщане на „истинския ислям“, който (както се твърди) се представлява само от ИД (ISIS). Той или тя трябва да направи това, преди страната им да е завладяна.“
ИД търпи евреите и християните. Въпреки че те трябва да плащат фиксирана данъчна защита от няколкостотин долара на година в злато (чист рекет!). Мюсюлманите пък трябва да плащат закиат (Ислямски данък), който може да бъде по-висок за богатите мюсюлмани и по-нисък за бедните мюсюлмани.
Осемте милиона сунити вече имат нови черни паспорти на ИД и нови монети дирхами: златни, сребърни и медни. БНБ засега не публикува обменния курс.
Особено интересна за нас е сребърната монета от 5 дирхама с изображението на Бялото минаре в Дамаск, което се счита за мястото на Второто пришествие на Христос в „края на дните“.
Пророчеството се основава на думите на Навас ибн Сама’aн, че „Аллах ще изпрати Христос, синът на Мария, и той ще се спусне върху бялото минаре, източно от Дамаск, носен под мишниците от два крилати ангела. Когато той снижи глава, мъниста като перли ще разпръсват от него.“
Просторът и атмосферата, хладината на гладкия мраморен под под босите ни нозе и красотата на блестящите византийските мозайки, задължителните дълги сиви памучни роби за жените, взети назаем на входа, всичко това остави в нас незабравим спомен от посещението ни през 2008 г. в Омаядската джамия.
Вътре в джамията се прекръстихме се пред гроба и параклиса на св. Йоан Кръстител, който е почитан като пророк Я́хия ибн Закари́йя (Yahya bin Zakariya) от мюсюлманите. Изморени, седнахме на килима, на който след дълго странстване през пустинята също е седнал уморен персийският поет Саади. Краката му били подбити от вървене и той взел да се оплаква за болките си на Господ. След малко се огледал и видял до него един човек без крака също да се моли. И веднага започнал да благодари на Господа за болките в краката си!
Да благодарим на Бога, че ИД не е още в България!
Тогава в Дамаск един молла, като видя, че се кръстим, ни разказа за Иса (под това име Исус Христос е споменат 25 пъти в Корана): „Иса (на него да има мир) не е умрял на кръста, но Аллах (прослави и Пречист е Той) го е възвисил на небето и той ще се върне един ден, за да победи Даджал (Антихриста). В един хадис Пророкът (мир и благословиите на Аллах да са над него), в послание до евреите казва, че „Хазрат Иса (на него да има мир) не е мъртъв, той най-сигурно ще се върне при вас преди Деня на Страшния Съд.“
Благодарихме за вниманието и кимнахме по български, т.е. вежливо отказахме на любезното му предложение да сменим православната си вяра.
Един народ,
една армия,
един хеликоптер.
Боже, пази България!
Писа грешният брат Цветан Димитров, Гергьовден, 2015
снимки: Цветан Димитров
Литература:
1. Юрген Тоденхьофер, Отвътре: ИД безжалостно осветява това което Западът се опитва да скрие, actualno.com, 2015
2. Juergen Todenhoefer, Seven impressions of a difficult journey.
3. Росен Янков, Как ще настъпи „краят на дните“, 168 часа, 2015
