На водолазно сафари в Червено море
От крайбрежието на Мексико до островите Фиджи, от Белиз до Големия бариерен риф, е скрит свят, който малцина привилегировани са имали възможността да видят. За да откриеш този свят е нужно да си повече от обикновен турист. Нужно е да си търсач и изследовател, нужно е да си водолаз.
Тази история започва в Червено море. Било вечер, през октомври. Подухвал пустинен вятър. От онези топли, сухи ветрове, които минават над Египет, разрошват косата ти, присвиват очите ти и карат кожата ти да сърби. Два немски самолета Хейнкел 111 излитат от базата си в Крит и се насочват на югоизток в търсене на награда – английския кораб Тисългорм. Корабът носел много неща: камиони Бедфорд, бронирани машини, мотоциклети BSA, леки картечници Брен, резервни части и два тежкотоварни локомотива LMS. Носел и още нещо – боеприпаси за английската армия. Затова, когато немските бомби удрят кърмата и левия борд, корабът не просто потъва, той озарява нощното небе като гигантска факла. Светлината е достатъчна, за да могат немските пилоти да видят, че Червено море е пълно с още големи цели. Тисългорм потъва на 35 метра в забравата за повече от десетилетие. Открива го Жак Ив Кусто, а днес всеки от вас може да го види да лежи на кил с цялото си карго.
И ние дойдохме, за да направим 5-6 гмуркания до морската легенда. Пристигнахме рано сутринта. На мястото вече имаше 2 водолазни кораба. От опит знам, че най-добрите гмуркания на Тисългорм стават рано сутрин или нощем, когато водолазните корабчета, дошли от Хургада или Шарм, си отиват. Тисългорм е туристическа атракция за Египет от ранга на пирамидите. През топлия сезон над него могат да се съберат повече от 10-15 съда. Стотиците пречкащи се водолази могат да отнемат част от удоволствието на усамотението и чувството за приключение. Единственият начин да се насладите е да останете няколко дни и да направите серия от гмуркания. Няма да съжалявате. Дори след половин век бойната техника стои непокътната. Товарни автомобили, оръдия, сандъци с пушки и всякакво друго военно снаряжение са станали дом за хиляди морски обитатели. Въпреки изминалото време, все още може да различите кухнята, столовата, баните, офицерските каюти. На около 30 метра от левия борд в пясъка е забит един от локомотивите. Гмуркане след гмуркане опознахме целия кораб.
Червено море е пълно с истории. Като тази на Розали Молер – корабът, плавал в много морета, закалил се в не една буря. Два дни след потапянето на Тисългорм, в ранните часове на 8 октомври, Rosalie Moller почива на анкораж. Трюмът е пълен с над 4000 тона от най-добрите уелски въглища. Тогава в небето се появяват две малки точки. Немските бомбардировачи атакуват кораба, удрят десния борд и го потапят. Открит е едва през 1998 г. на западната страна на остров Губал, на север от Хургада, на дълбочина от 50 м. Заради местоположението му влизания до този кораб могат да правят само сафари лодки, а поради голямата дълбочина, ниската за Червено море видимост и постоянните течения, той не е част от стандартните експедиции.
Облачна сутрин е. Всички са смълчани и сериозни, докато проверяват екипировката си. В 7:00 сме във водата и тръгваме надолу. Две групи с по пет водолаза, повечето са избрали или сдвоени бутилки, или 20 л. Други носим по един стейдж. Цялото гмуркане ще е на въздух. Тази сутрин морето е мътно и сиво, спускаме се по въже и скоро през мъглата се появява огромен силует, който става все по-детайлен. Първо виждаме предната мачта, която се издига до дълбочина от 17 м, минаваме покрай нея и продължаваме надолу. Розали Молер лежи на пясъчно-глинестото дъно, внушителен и призрачен. Потънал е изправен на кила си и откъм левия борд изглежда непокътнат. Минаваме по палубата до мостика, надзъртаме в него и продължаваме, а пасажи риба тон кръжат около кораба. Спускаме се покрай левия борд и тръгваме към кърмата, дълбочината е 47 м.
Стигаме до кърмата, където е огромният винт на кораба. Тръгваме бавно покрай него и отново сме на палубата, движим се в стройна група, всички движения са съсредоточени и прецизни. Следя приборите си по-често от обикновено, особено стрелката на манометъра, всяка глътка въздух я приближава до червената зона на петдесетте атмосфери. Движим се между надстройките, минаваме покрай парната свирка и пак се озоваваме пред мачтата. Въздухът в основната ми бутилка почти свършва, време е да поемем обратно нагоре. Цялото гмуркане продължава 80 минути, от тях 40 в декомпресия. Красиво, но в същото време изморително изпитание за психиката и физиката. Гмуркане, което се помни. Хубаво е, когато водолазите в сафарито имат ниво. Доверието между водолазите е по-голямо, има по-голяма гъвкавост при формирането на групите, както и възможност да се правят по-сложни гмуркания. Автономността на отделните водолазни двойки е по-голяма. Никой не се сърди, ако е трябвало да излезе, защото на някой от групата му е свършил въздухът
Когато си на сафари, губиш представа за времето – дата, ден, нощ и час губят смисъл. Изпадаш в състояние, в което те вълнува само следващото гмуркане. Чуваме корабната камбана – изминало е прекалено малко време от последното гмуркане. Камбаната не спира да бие, а корабният двигател променя звука си. От палубата се чуват викове, нещо става, всички тичат нагоре-надолу: „Делфини, делфини!”. Стадо делфини са обградили кораба. Няколко човека с маски и плавници скачат от носа. Адреналинът скача също.
Всички сме във водата. Първо ги чуваме, а миг по-късно сме обградени. Те са повече от 20, a вълнението преминава в страх, защото някои от тях са доста големи. Приближават на сантиметри и започват да плуват успоредно, като въртят главите си. Когато погледите ни се срещат, страхът се изпарява и започва играта. Младите делфини са много по-любопитни. Ако стоиш неподвижен, идват и леко те докосват, протегнеш ли ръка – изчезват. Невероятни същества, излъчващи доброта, сигурност и необясним интелект. Играта продължава повече от час, докато стигнем предела на силите си. Ако искате да почувствате истинско щастие, идете да плувате с делфини.
Червено море е рай за водолазите и гмуркачите. Хиляди българи летят всяка година до Египет. Многото туристически фирми предлагат различни пакети и варианти на забавление и почивка. Никак не е трудно, нито скъпо да се настаниш в хотел и с помощта на местен водолазен център да си организираш гмуркания. Можеш да тръгваш от брега или да избереш водолазно корабче – с последното печелиш две влизания и обяд на борда.
Но ако сте изследователи по душа – изберете водолазното сафари. То събира на борда хора с различни характери, съдби и професии. Заедно те забравят суетата на цивилизацията, за да открият величието на морето. Всеки път дълбините му ни изпълват с любопитство, вълнение, възхита. И радост, че сме тук, че сме живи, че си струва.
Материалът участва в конкурса „Бъди репортер на сп. DIVING BG”
