Италия

Наръчник на пътешественика: Милано, Пиаченца и езерото Комо

От

на

Здравейте, пътешественици!

Бих искала да споделя малко полезен опит от моето тридневно пътуване до Милано и да помогна с каквото мога на други желаещи да посетят града и неговите околности.
От месец март тази година авиокомпанията RYANAIR откри нова линия Бургас – Милано. Билетите бяха безумно евтини от 20 до 30 евро за двупосочен билет. Тръгнахме в петък сутринта /4.05.2018 г./ и в понеделник вечерта бяхме в Бургас. Имахме общо 3 дни за разглеждане с 3 нощувки. През Booking.com ангажирахме апартамент в един от кварталите на Милано. Важното е,  когато правите  резервацията, да проверите дали хотелът е близо до спирка на метро или ж.п. спирка.

Транспортът  е много добре уреден и придвижването до центъра става доста бързо, независимо в кой квартал си. Добре е предварително да си изкарате от интернет схемата на метрото и ж.п. транспорта.

За първи път не си правих предварителна среща с хора, посетили тази дестинация /аз бях ходила само в Милано 2014 г., но с кола/ и това донякъде оказа влияние върху организацията за пътуването ни до езерото Комо. Информацията в интернет и стремежът ни да посетим колкото се може повече дестинации, малко ни подведоха.

От летището в Бергамо (Orio al Serio), което е на  50 км североизточно от Милано, може да отидете до централната гара (Milano Centrale) с автобус. Спирката е непосредствено пред залата за пристигащи и, когато се напълни, автобусът тръгва. Пътуването е около час. Билетът струва 5 евро в едната посока. От централната гара, която е огромна, тръгват две линии на метрото  – червената М1, зелената М2 (които се пресичат на метростанция Кадорна) и жълтата М3. Вече са изградени и М4, и М5. С М5 може да се стигне до стадиона Сан Сиро.

Има и ж.п. подземни линии (т.нар. passante ferroviario), обозначени с буквата S, свързващи Милано с предградията му.  Билети се продават в магазините за цигари и алкохол, чрез машините за билети в метрото или в повечето супермаркети.

Ние си вземахме 24-часов билет, който струваше 4.50 евро и беше валиден за всички превозни средства, но не трябва да се пропуска валидирането му при качване в превозното средство. Билетът за еднократно пътуване струваше 1.50 и валидността му е 90 мин.  Тя се счита от първоначалното му валидиране, а с него можеш да се прекачваш на колкото превозни средства е необходимо.  Възможно е да се закупи и билет за 48 часа.

След настаняването ни към 12 часа тръгнахме из Милано.
Първо посетихме Миланската катедрала. Гледката от покрива е фантастична, но нямахме време да чакаме, за да влезем.

Непосредствено до нея е галерията “Виктор Емануел”.

След изхода на галерията е театърът „Ла скала“. На външен вид нищо впечатляващо, но неговата красота е вътре в самата сграда. Целта  ни  беше да посетим залата и ложите. Предварително имахме информация, че освен музея на театъра, от 17:00 часа може да бъде разгледана и залата за репетиции. При запитване на място, тази информация се дава неохотно и, ако не си подготвен с нея предварително, можеш да дадеш 9 евро само  за музея.

Сградата на театър “Ла скала”

Залата в театъра

Наблизо е и  дворецът „Сфорца“,  (Castello Sforzesco). Замъкът е впечатляващ, разгледахме го отвън и в далечината видяхме триумфалната арка.

Дворецът „Сфорца“  (Castello Sforzesco)

За съжаление и този път не  успяхме  да запазим билети, за да видим фреската  „Тайната вечеря“ от Леонардо да Винчи, намираща се в църквата “Santa Maria delle Grazie”. В нито един от сайтовете, в които търсихме, нямаше налични билети. Ако все пак опитате на място, може и да ви се усмихне късметът, но при нашата натоварена програма не можехме да си позволим да рискуваме. Вечерта посетихме и стадиона на Милан “Сан Сиро”. До него се стига с лилавата метро линия М5 и се пътува до последната спирка. Впечатляващ е, но в същото време имаше мач Милан – Верона, който беше към края си, и трябваше бързо да се изнесем за да не ни „отвее“ тълпата.

Стадионът “Сан Сиро”

Около Милано има много забележителности, които могат да се посетят. Ето и някои от тях:

Виджевано

Намира се на 30-тина км. югозападно от Милано. Малко градче с красиви площади, подземна улица и други забележителности. На мен лично много ми харесва това малко, не толкова известно, но впечетляващо градче.

Бергамо

Има красива историческа част в стария град. За пътуващите със самолета до Бургас мога да препоръчам последния ден, преди отлитане в 16.30 ч., да хванат автобуса до летището сутринта, да си оставят  багажа и с автобус за Бергамо да посетят стария град. До стария град се стига с фуникуляр /лично аз с него стигнах до „горния град“/ , но и автобусът ходи директно до него. Изключително красиво място е и си струва да бъде посетено.

Чертоза ди Павиа

Уникален манастир на около 40км. от Милано, както и самият град Павия със своя забележителен дворец.

Посетила съм и трите града при предишното ми пътуване през 2014 г. и горещо препоръчвам да ги включите и в своята програма.

Ние този път решихме да се отправим към Пианченца.

Пиаченца

От централната гара си взехме билети от автоматите – това е най-добрият вариант, иначе трудно се намират каси за продажба на билети. Има меню на английски и се справихме сравнително бързо. Гарата е огромна, а влакове тръгват от третия етаж, където са пероните. Достъпът до тях е възможен само за хора с билет и то не по-рано от 30-40 мин преди часа на заминаване. Перонът, от който тръгва всеки влак, се обявява 10-15 мин. пореди това. Ако спирката на влака не е последна, ще има доста да се лутате, докато разберете кой е влакът и от кой гейт да минеш, в случай,че сте взели билет от автомата. Билетът до Пиаченца е 6.70 евро в едната посока.

От гарата на Пиаченца може да хванете автобус / 1.50 евро/ до площад Кавали. Разстоянието е около 1.5 км., така че можете да го изминете и пеша.

В града има много архитектурни и културни забележителности, като голяма част от тях се намират на главния площад Пиаца Кавали (в превод: площад на конете). Там се намира католическата катедрала Дуомо, както и двете бронзови статуи на ездачите Алесандро Фарнезе и Ранучио.

В града могат да се разгледат и красиви малки дворци като Palazzo Costa, Palazzo Somaglia и Palazzo dei Mercanti, както и църквата Св.Августин.

Основна забележителност на Пиаченца е градският музей, който се намира в двореца Фарнезе.

Най-интересните експонати в него са картината на Сандро Ботичели „Богородица с Младенеца и св.Йоан Кръстител” и етруска бронзова фигура с изображение на нарязан на късове овчи дроб, по които са изписани имената на божества.

Етруският часовник

Входът за художествената галерия, археологическия музей и експозицията от каляски и детски колички е 3 евро. Няма да съжалявате, ако го посетите.

Най – вълнуващата част от екскурзията беше езерото Комо.

Как да стигнем ?

Ние хванахме влак от централната гара в Милано. Влаковете са бързи и на разумни цени – 4.80 евро в едната посока, а пътуването трае 40-50 мин. Прави се връзка на гара Saronno /връзката се осъществява в рамките на 5-7 мин./. Слизаме на спирка Como Nord Lago, която се намира в непосредствена близост от пристанището.

Може да се качите и от Гара Кадорна /Cadorna/, откъдето влакът е директен. /Връзка с линии 1 и 2 на метрото).

Комо е интересен град, успяхме да  разгледахме най-емблематичната сграда в града, а именно Duomo di Como (Катедралата “Санта Мария Маджоре”).

За повече нямаше време, защото трябваше да се качим на кораба в 10:00 ч. Лично аз исках да видя площада където е обесен Дучето /покрай многото гледане на документални филми по History/,  но решихме да го направим на прибиране, ако имаме възможност.

Езерото Комо се намира на 40 км северно от Милано, само на няколко мили от швейцарската граница и на 20 минути от прочутия курорт Лугано. То неслучайно е бижуто на областта. То е един своеобразен оазис на спокойствието, едно вълшебно съчетание между буйната зеленина около Средиземно море и заснежените върхове на Алпите. Има площ от 146 km², което го прави третото най-голямо езеро в Италия след Лаго ди Гарда и Лаго ди Маджоре, но заема челна позиция по красота.

За да се насладите на девствения пейзаж, на аристократичните вили, на бреговете, покрити с пищна зеленина, има само един вариант – по вода. Тук ще ви предложат многобройни маршрути и комбинирани билети за всички дестинации. Ние избрахме най-скъпия вариант – отиване и връщане до Беладжио и Варена. Ползвахме бавните корабчета, които имат открита палуба и кръстосват езерото за всяка спирка.

Вила „Карлота” и част от градините ги видяхме от палубата.

Продължителността на пътуването от Комо до Беладжио е 2:15 ч.  Ако сте решили да разгледате по-обстойно и други вили и селца, най-удобно е да има преспиване в Комо. Двупосочното пътуване за един ден не е достатъчно.

В средата на езерото, където двата клона се доближават на Y, се е настанил Беладжио – град, често наричан перлата на езерото, а и един от най-романтичните от всички градове на Италия. Малко ми приличаше на Позитано.

От Беладжио хванахме ферибот и се отправихме към Варена.
Кафенетата с малки масички с изглед към езерото са препълнени, времето сякаш е спряло. Романтика и красота.

Дотук всички беше прекрасно, но пропуснахме корабчето от Варена за Комо в 16:30 ч. и остана последната възможност за 18:30 ч. от Беладжио. Времето беше прекрасно, въпреки че по прогноза трябваше да има бури и дъждове. Последното корабче беше малко /подобно на корабчетата, пътуващи между остров Св. Анастасия и Бургас/. Вече нямахме друг вариант така или иначе. Още щом се качихме небето потъмня, излезе вятър и някъде вече по средата на езерото се изви страшна буря с градушка. Не искам да си спомням и пресъздавам ужаса, който изживяхме, затова ви препоръчвам да следите прогнозите и по възможност да се пътува обратно от Варена с влак до Милано. Но пустото наше чувство за романтика и желание да съзерцаваме красотите, ни изиграха лоша шега. Всичко обаче си струва, когато  свърши добре. В Комо бяхме в 21:30 ч. и оттам с влак за Милано се прибрахме към 23:00 ч. Въпреки всичко изживяването беше великолепно.

Модата

Милано е най-популярен по света именно като столица на модата. Най-престижната търговска галерия в града е „Виктор Емануил“. Недалеч от там се намира търговската улица „Виа Торино“. На нея може да намериш бутици на много популярни марки и дрехи, които са достъпни за всеки джоб, като нерядко някои колекции се предлагат дори по-евтино, отколкото в София.

 

Кафето, което опитахме

В област Ломбардия е много популярно кафето „марочи“. Нормалната му цена е 1.50, но в кафенето пред театър „Ла скала„ го пихме за 5 евро.

Сладолед

В италианското меню място намира и едно различно сладко усещане, за което винаги има място и време – джелатото.

Буквално на всяко кьоше в Милано може да опиташ местния сладолед. Цената му обикновено е между 3 и 5 евро.

Пица

Естествено. В Беладжио ядохме пица до пристанището, която беше толкова богата с аспержи, сирена и какво ли не още… и само за 9 евро.

 

Питие  „Аперол Шприц” – любимият италиански коктейл

Приготвя се от нагарчащ аперитив аперол, сода и Prosecco – италианско леко шампанизирано вино. Класически се сервира  в чаши за вино с лед и резен портокал. Навсякъде го пият,  като се сервира с ядки, маслини, брускети. Цената в Пианченца беше 6 евро.

Чувала съм доста противоречиви отзиви за Милано. Отидох и видях, че всички те са верни. Зависи от окото, което гледа, и посоката, в която гледа.

 

 

 

 

За Ирина Иванова

Препоръчваме Ви