Мадрид на гражданите: Стадионът, паркът и централният площад
Мадрид е колкото величествен, толкова и достъпен. Град на малкия човек, който въпреки задъхания ритъм, остава ценен в кафенето на улицата, на пейката в парка, в тълпата на стадиона, на площада, в китарния звън на мариачите и в едно простичко „Оля“, изречено с усмивка. Духът на Испания завладява всеки, независимо от пол, възраст и раса. Всичко, което ти се вижда приказно красиво, тук става някак нормално и земно.
Имах удоволствието да посетя Мадрид през декември 2017 година в навечерието на Коледните празници. Украсата по централните улици и площади създаваше празнично настроение. Казват, че в Испания няма зима. Да, сняг така и не заваля, но температурите сутрин и вечер падаха под нулата и когато посещавахме различните туристически обекти, зъзнехме навън с часове по дългите опашки.
Бяхме отседнали в малък апартамент на местен младеж на име Хавиер, който се препитаваше единствено с това да отдава под наем дома си на различни туристи, дошли да разгледат Мадрид за няколко дни. Жилището беше тесничко, но какво му трябва повече на човек от баня, кухня и легло в края на дългия ден обикаляне.
Влюбих се в местната храна. Различните видове салам като чоризо, фует и чистора в комбинация с местната бира и хлебчета бяха наши верни приятели всяка вечер преди заспиване. Разбира се опитахме и местния специалитет: паеля с морски дарове.
Първият ден от програмата ни беше отреден за разглеждане на стадиона на кралския клуб Реал Мадрид. Още отвън той изглежда наистина впечатляващо. Билетът струваше 27 евро и след около 1 час чакане вече бяхме вътре и започнахме да разглеждаме. Част от комплекса е богатата музейната експозиция, представяща не само историята на клуба, но също и настоящия отбор, купите, медалите, трофеите и всичко, което е Реал Мадрид. Всичко, свързано с клуба е прилежно подредено в специални витрини, осветено, озвучено и представено с най-модерните технологии – внушителна гледка, която кара всеки истински футболен фен да потръпне от гордост, умиление и малко завист.
Самият стадион е наистина огромен. Можех само да си представям каква е атмосферата на някой мач с участието на отбора. Футболът в цяла Испания е религия. Децата спортуват от малки и се стремят да бъдат забелязани от някой от големите клубове: Барселона, Валенсия, Севиля, Реал… Испанската Ла Лига е може би най-силното футболно първенство в света.
От стадиона се спуснахме право на юг по дългия булевард Paseo De La Castellana пеша, за да можем да разгледаме града в тази му източна част, минахме покрай националната библиотека, местното Hard Rock Café и достигнахме до Puerta de Alcalá – порта или арка в неокласически стил на площада на Независимостта (Plaza de la Independencia). Всъщност това е порталът към най-големия парк в града Ел Ретиро. Той е изключително зелен и красив пролет и лете, зиме обаче е сив, пълен с красиви скулптури и паметници. Ел Ретиро е една от основните забележителности в столицата на Испания. Наемете лодка с гребла и плавайте по голямото езеро.
Забележителностите наоколо се виждат по различен начин от тук. Компания ще ви правят патици, лебеди и костенурки. Разхождайки се в парка ще видите множество статуи и фонтани, екзотични цветя и палми… Внимавайте да не пропуснете Кристалният дворец: красива сграда от метал и стъкло, построена през 1887 г. от Ricardo Velázquez Bosco. Тук може да разгледате различни изложби и арт инсталации. Първоначално сградата е използвана като оранжерия за екзотични растения, донесени от Филипините.
След този дълъг ден нямахме повече сили и се насочихме към квартирата ни, в близост до жп гара Аточа – стратегическо място в Мадрид с добри транспортни връзки с метрото и летището, а също и с античния Толедо, за който ще разкажа в отделна статия.
Очаквайте продължение!
