Лозен планина – история и природа на крачка от София
Слънчевото време, което днес така изкусно ме примамва от прозореца, ме връща в онези топли дни, когато са ни нужни само 10 минути, за да грабнем раниците, да направим кратка справка с картата и да си набележим нова цел.
Събота е, началото на уикенда, а на мен ми се иска да се откъснем от жуженето и бензиновите въздишки на столицата. Лозенската планина отдавна ме примамва с интересни маршрути и ето, че решението е взето. Дръжте се планински хребети, гори и поляни – идваме!
Първоначалната цел беше да стигнем до село Долни Лозен /източната част на с. Лозен/ – това е селце, което е на около 20 км в югоизточна посока от София. Ако се ползват автобусите на градския транспорт, то тогава автобус 5 ще свърши чудесна работа, тъй като спира малко преди началото на нашата отправна точка – входа на Лозенската екопътека.
При първото ми посещение, от самото пристъпване по очертанията на пътеката, веднага ни обгърна гъста зеленина и се почувствах така, все едно съм на стотици километра от прашния град. Дори децата споделиха, че може би сме попаднали в Джурасик Парк и започнаха да се оглеждат и да се ослушват за някой разхождащ се наоколо динозавър. За късмет чухме само птичите песнопения, шумоленето на листата под краката ни и щастливите гласове на друго семейство, което вървеше срещу нас.
По самата Лозенска екопътека може да се стигне до Лозенския манастир „Свети Спас”.
Преходът до там е в рамките на около час – разбира се, с кратките почивки, които правихме, за да се насладим на природата, да запечатаме миговете с фотоапарат или просто да се насладим на хубавото време. Ако случайно сте пропуснали да си вземете вода, не се тревожете, по пътя има каменна чешма, от която може да си налеете и да се освежите.
Релефът на пътеката е разнообразен, както има равни участъци, така има малко по-стръмни местенца. Мястото е много приятно и ви дава възможност хубаво да се раздвижите и да се изпълните със страхотна енергия.
Тогава бяхме решили да стигнем до Лозенския манастир, но иначе екопътеката има продължение, което решихме да оставим за следващия път. По нея може да се стигне и до връх Половрак /1182 м/. Наименованието му е с тракийски произход и означава Орлов поглед.
Освен това разходката по пътеката може да ви отведе до мемориала на незнаен четник от Бенковската чета, който се намира малко преди самия връх. Бихте могли и да посетите мемориала на капитан Димитър Списаревски, храбрия български летец, който е почти в края на самата екопътека.
Но да се върнем до манастира „Свети Спас”, който е кацнал на място, от което се открива страхотна гледка. Там можете да спрете за дълга и приятна почивка в съзерцание на пъстрата и изпълваща очите с наслада панорама.
Манастирът е построен по време на Втората българска държава през 13 век. В края на 14 век, когато цялата Софийска област попада под османското нашествие, той е разрушен. По писмени източници, манастирът е възобновен през 17 век. След участие на монасите във Въстанието на архиереите, той отново бива разрушен от турците. През 1821 г. е възобновен за пореден път.
Дворчето на манастира е много добре поддържано и създава усещане за уют и гостоприемство.
Като за финал ми се иска да споделя, че Лозенската планина е наистина чудесно и интересно място. Дом е на изключително разнообразна растителност и животински свят. Несъмнено е подходящо за семейни разходки, пълноценно оползотворяване на почивните дни и бихте могли спокойно да го включите в програмата си.