Летището, превърнато в огромен парк
През лятото на миналата година имах щастието най-после да посетя мои приятели, които живеят в Берлин. Отдавна планирах това пътуване и бях изключително радостна, когато най-после се осъществи. Само който не е ходил в Берлин не знае, че космополитният град може да очарова всеки посетител, независимо какви да интересите и предпочитанията му – дали обичате архитектурата, историята, доброто хапване, излизането по нощни заведения, няма значение, в Берлин ще намерите всичко.
Аз обаче искам да ви разкажа за едно място в немската столица, за което не бях чувала, преда да отида там, и наистина ме впечатли много. Не знам дали сте чували името Темпелхоф – може би, ако сте пътували със самолет до Берлин преди години. Защото така се казва едно от летищата там. Всъщност, бившо летище. Темпелхоф е затворено през 2008 година и оттогава не функционира като летище. Когато видях къде се намира – общо взето заобиколено отвсякъде с жилищни квартали, ми се стори доста странно как изобщо там са кацали и излитали самолети, но всъщност не знам каква е точната причина да го затворят и едва ли е местоположението му.
Както и да е, по-интересното не е защо Темпелхоф вече не е летище, а какво се случва с него сега. Ако беше в България, вероятно отдавна огромното пространство щеше да е застроено – жилищни кооперации, молове, особено като се има предвид, че наоколо наистина има много оживени квартали. Разказаха ми, че управата на Берлин не била сигурна какво да прави с вече бившото летище, темата предизвикала горещи дебати и в крайна сметка се стигнало до местен референдум, на който берлинчани категорично решили Темпелхоф да стане парк.
Всъщност това не е парк като типичните градски паркове. Както може би се досещате, дървета няма – пространството е огромно и празно, точно както би било едно летище. Дългите писти сега са превърнати в любимо място за джогинг, каране на колело, ролери, скейтборд, разхождане на домашни любимци, бебета в колички и т.н. Тревните площи се използват за пикници, а мен лично много ме впечатли една част, превърната в нещо като импровизирана градина, в която са засадени цветя и зеленчуци.
Между тях артистично са „разхвърляни“ най-разнообразни дървени предмети – стари столове, части от други мебели, сковани са импровизирани малки оградчици и барачки, има делви, стари обувки, превърнати в саксии, щайги, лейки… Всичко изглежда, все едно си в двора на някое китно селце.
Разбрах, че тази градина не е дело на един човек, а на местната общност – много хора са си взели по няколко квадратни метра и си оформят тяхното пространство, както решат, но без да го ограждат така, че други хора да не могат да стигнат до него. Наистина прекрасно местенце – посред огромния град, а те кара да се чувстваш, все едно си на стотици километри, някъде далеч от шумотевицата и забързаното ежедневие. Разбрах защо берлинчани, особено тези, които живеят наблизо, толкова си обичат Темпелхоф такъв, какъвто е сега!
Единственият недостатък на Темпелхоф е, че е много ветровито. В деня, в който аз го посетих, беше сравнително спокойно, но приятелите ми ми казаха, че това се случва рядко – в повечето случаи си духа сериозно. Берлинчани обаче и това са успели да превърнат в нещо положително: Темпелхоф е ключово място за пускане на хвърчила! И не само децата се радват на това занимание, провеждат се дори фестивали и състезания. За съжаление аз не успях да видя такова, но съм сигурна, че изглежда прекрасно. Препоръчвам на всички, които посещават Берлин, особено през лятото, да отидат и до Темпелхоф!
