Круиз около Халкидики на борда на Solaria (Видео)

Предстои ми дългоочаквано приключение – тридневно пътуване с яхтата Solaria около бреговете на Халкидики и по-точно около втория ръкав Ситоня (Sithonia, Chalkidiki, Greece). Никога не съм нощувал в морето, самата мисъл за това е някак си завладяваща. Ще ви разкажа за първия ден от моето пътуване и ще ви оставя да опитате сами останалата част от програмата на Solaria!

Потегляме около 6 часа сутринта от София с един приятел – Наско. Искаме максимално бързо да излезем от България и да избегнем петъчните задръствания към Кулата – КПП-то на границата ни с Гърция.

Мястото на потегляне на Solaria e пристанището Ormos Panagias – порт в североизточната част на Ситоня.

Как да стигнете до там:

След като влезете в Гърция, имате около 40 км преди Т-образното кръстовище при Серес, на което трябва да поемете надясно към Солун (Thessaloniki). След около час ще достигнете до втория по големина гръцки град и точно преди влизането в него ще видите табела за Халкидики – отбивате вдясно и се отправяте към полуострова. След около 25 км има още една отбивка вдясно и поемате към третия ръкав – Касандра. Преди да влезете в Касандра, отново трябва да следите табелите и да завиете вдясно, да се изкачите по мост над основния път и да се отправите към Никити, едно от селищата на Ситоня. След като влезете в града, се отбивате наляво към A. Nikolaos и след около 2-3 км има отбивка за Ормос Панагиас.

Табелите са големи и ориентирането е сравнително лесно, нито веднъж не се загубваме, което си е стабилен показател :)

Пред нас е пристанището, а в центъра на залива стои закотвена и Солария

бял кораб, открояващ се като размери от всички останали малки лодчици

и сякаш гордо отпочиващ след поредния курс с туристи. Всеки път, когато посещавам Гърция, сякаш преоткривам величието на природата в южната ни съседка. Красивите и бистри морски води в комбинация със скалистите брегове – това е морски пейзаж по мой вкус.

[gallery type="rectangular" ids="4194,4195,4196,4197"]

Чакаме на брега, нямаме търпение да се качим на кораба, а сме сериозно подранили и няма лодка, която да ни качи. Наско намира решение: един любезен грък – Нико, предлага да ни закара до кораба с лодката си. А малкото му надуваемо превозно средство е като кибритена кутийка и се оказва, че аз трябва да експериментирам. Оставям всичко, което не бих искал да „удавя“ и заедно с Нико потегляме към Солария. Много е забавно –

бързащият турист плава към „Кораба майка“ :)

[gallery type="rectangular" ids="4198,4199"]

Качвам се на Solaria и леко стряскам екипажа, който не е готов за точно такова появяване. Веднага изпращат лодка да вземе Наско с багажа и след минути вече сме оставили багажа в каютите си и разглеждаме яхтата, или по-скоро кораба със своите около 40 метра дължина.

[gallery type="rectangular" ids="4200,4201,4202,4203,4204,4205,4206,4207"]

Тук е моментът да кажа, че ако очаквате петзвездно преживяване на борда на яхта или кораб, сравнимо със стая в луксозен хотел – объркали сте се, това едва ли е възможно.

Каютите на Solaria са учудващо големи за подобен тип яхта

влизал съм в по-малки лодки и размерите са буквално миниатюрни. В Solaria всяка каюта има баня с тоалетна, половината разполагат и с разтегаем стол за трети човек, но не препоръчвам да експериментирате – едва ли ще ви бъде комфортно.

Тъй като сме подранили, ни предлагат да направим една разходка с лодката из заливите около Ормос Панагиас и да видим Синята Лагуна – няколко изключително красиви плажа в непосредствена близост до пристанището.

Съгласяваме се и заедно с Ангел – член на екипажа, който отговаря за доста неща, включително за развозването на пасажерите с малката моторна лодка напред-назад, потегляме към Синята лагуна.

[gallery type="rectangular" ids="4211,4212,4213"]

Плажът, на който акостираме, е просто невероятен. Ангел каза, че

ще ни заведе на природно джакузи – и наистина ни показва нещо такова

Виждаме изключително красив къс земя, сякаш поставен на точно определено място сред заливите на Халкидики, свързан с тънка ивица суша към основния плаж. От двете страни на тази тънка ивица суша се плискат вълните, а в центъра има пролука, през която морската вода образува естественото „джакузи“. Красота, която трудно описвам с думи, но за щастие нося в себе си една екшън камера Toshiba Camileo и успявам да запечатя както гледката над водата, така и под нея.

[gallery type="rectangular" ids="4214,4215,4216,4217,4218,4219,4220,4221,4222,4223,4224,4225"]

Тръгваме към следващия плаж, след което към още един и още един – не можем да се наситим на бистрата вода и живота в нея. Измисляме интересен начин за превоз – единият от нас „плува“ зад лодката, хванал се за късо въже. Много забавен начин да пътуваш, но и доста уморителен :)

[gallery type="rectangular" ids="4228,4226,4227"]

Идва време да се прибираме на кораба, а там ни чака невероятна гледка на залез слънце и вкусната вечеря – октопод, който си взехме от пристанището малко по-рано.

Толкова вкусен октопод не съм ял скоро

цената му е 12 евро на килограм, което по наши сметки си е доста евтино.

[gallery type="rectangular" ids="4229,4230,4231,4232,4233,4234,4235,4236"]

Въпреки че денят беше доста изморителен, Ангел успява да ни изкуши да посетим един местен бар – Talgo. Приятно място, хубава музика и млади хора – всичко си е наред, с изключение на изморената ми физиономия. Имам чувството, че очите ми се затварят и мога да заспя прав.

Прибираме се към Solaria и

решаваме да спим на горната палуба, точно под звездите

Лягам на един барбарон и се събуждам на следващия ден в абсолютно същата поза, но зареден с енергия. Трябва по-често да го правя, природата сякаш влиза в теб в съня ти и те зарежда, карайки те да се чувстваш “нов човек“ на сутринта.

Дотук от мен, следващите дни запазвам за себе си, а до 2015-та Solaria ще почива, закотвена в Гърция до новия сезон и пасажери!

 

За Петър
Avatar
Започнах да описвам пътуванията си с една единствена „егоистична“ цел – да мога след години да си припомням и малките детайли, които са ме впечатлили и са създали в мен емоция. Това обаче се оказа доста по-интересно и забавно от очакваното - пишейки, сякаш преоткривам за себе си вече видяното и преживяното. Ще се радвам, ако успея да представя в разказите си по най-добър начин местата, които посещавам и хората, които срещам, давайки шанс читателят да „пътува“ всеки ден до най-интересните кътчета от нашата красива планета.