Кой не знае Цари Мали град, кой не е ходил до него?

Струва ми се, че Цари Мали град е модерната еднодневна дестинация за столичани. До този извод стигнах, след като повечето ми съседки намериха начин да отидат (дори с организирани в квартала екскурзии) и после се похвалиха колко хубаво е било. Да не говорим за фейсбук приятелите ми, които постнаха снимки отдавна. Сред тях имаше и пловдивчани, благоевградчани и т. н.

От новините по телевизията разбрах за

възстановената крепост край село Белчин, Самоковско

миналата година беше. Досега знаех за Белчин Бани – преди десетина години отидохме там специално заради минералния басейн, но входът му изглеждаше толкова занемарен, че не посмяхме да влезем и продължихме към Боровец. Това беше отдавна, подчертавам 🙂

Любопитна да видя най-сетне с очите си за какво става дума, и леко подозрителна заради спомените си отпреди години, тръгвам с верни другари в един съботен юлски следобед. Някъде около 13:30 потегляме от София и веднага става интересно – минаваме през селата Бистрица и Железница, пътят е живописен и изненадващ с многобройните си завои, зад които се откриват неочаквани гледки. На отбивката за село Плана едвам се удържам да не помоля да отпрашим натам – любима планина ми е Плана, не знам защо. Пътят минава през село Ковачевци, родното място на Георги Димитров.

В миналия век там ходеха отбрани пионерчета и комсомолци

на обучения на актива, музеят също беше задължителна дестинация. Личи си, че времената вече са други и биографията на вожда на пролетариата не е никаква привилегия – в центъра на селото са единствените дупки, които срещаме дотук. Следват селата Поповяне и Алино, караме все по пътя за Самоков. И ето я отбивката за Белчин – надясно. Баните остават вляво.

Влизаме в спретнато селце, паркираме спокойно на охраняем паркинг на цена 3 лева. Около паркинга има сергии, както си трябва 🙂 Хълмът „Свети Спас“ и крепостта „Цари Мали град“ са над нас.

Разстоянието от София до село Белчин е 46 километра. Това разстояние в други държави е „ей го къде е“, хората карат по толкова, за да пият кафе заедно. Но за нас си е приключение и чудесна разходка. Веднага прави впечатление колко много семейства са довели децата си. Има дори пеленачета в колички. Има защо – помислено е за децата и техните игри.

Сещам се, четох, че наричали Белчин „Селото на щъркелите“ заради многобройните гнезда. Очевидно са му донесли късмет пернатите – слънцето сякаш грее по-бодро тук. Защото има поминък. Благоустроено, с новички и добре поддържани къщи,

Белчин е туристически център с европейско излъчване

Крепостта е възстановена с европейски пари и по европейски стандарти. Достъпна е и за хора с увреждания. Абе направено е както си трябва, от-до. Не знам кой кмет се е трудил за всичко това, но браво на него – дал е смисъл на хората да живеят тук, а на нас – да идваме и да се учим. Защото тази разходка е и един естествен, органичен урок по история.

До крепостта можете да се изкачите с асансьор. Вози по 8 човека. Обаче ние сварваме технологичната почивка, заради която се е натрупала опашка.

Решаваме, че няма да чакаме, а ще се изкачим по екопътеката вляво от лифта. Вдясно има друга, но табела предупреждава за нея, че е стръмна, затова я пренебрегваме 🙂 Табели има всякакви, а гледките още тук впечатляват.

Лявата пътека е много приятна и по силите на всеки. Минава през красива гора, през 20-30 метра има пейки, беседки, заслони. Благоустроено и чисто е, и подсеща, че е правено с пари и както трябва. Браво и мерси!

За около 15 минути сме на върха. Виждаме крепостта вдясно, но и вляво ни тегли – да отидем съвсем на високото и да погледнем оттам.

Явно наблизо има конна база, защото виждаме инструктор да обучава двама ездачи. А най-симпатично е понито, с момиченце върху него 🙂 Събират погледите на всички.

Известно време съзерцаваме простора, любуваме се на небето, на планината, на бистрия въздух. После тръгваме към крепостта. Който има здрав вестибуларен апарат, може да я достигне по въжената пътека.

Зад нея има и огромна площадка за деца от 3 до 9 години. Представям си колко доволни и наситени с впечатления си тръгват оттук малчуганите.

Снимка: www.carimaligrad.com

Крепостта е възстановена в реалните си размери, на макет в двора можете да видите как е изглеждала в цялост.

Сега напълно изградени са входа и кулите, крепостните стени са надстроени, но е поставена ясна граница докъде е автентичният градеж.

Музейни сбирки показват част от находките на археолозите. Кое ли племе не е минало през тези земи и не е воювало тук?

Върхове на стрели, копия, монети, керамични съдове показват, че по този оживен европейски път са оставили следа няколко цивилизации. Търговци, войници, свещеници – всеки е имал своята причина да се отбие в крепостта.

Ние, които имаме шанса да съпоставим артефактите от дистанцията на времето, без да се усетим започваме да разсъждаваме за преходността на човешките амбиции и за непреходните човешки ценности.

Изграждането на крепостта е започнало при управлението на римския император Валент (364-378 г.). Мястото й давало възможност за наблюдение на котловината и за защита на западната й част. За селището важни са били и минералните извори в подножието и рудните залежи с магнетитов пясък в целия район.

Тук е било стратегическото кръстовище на два антични пътя – от Рим към Константинопол и към Македония

Опожарявана и превземана, крепостта е била строена на три пъти и е просъществувала около два века.

Възстановени облекла и оръжия са достъпни за посетителите, които могат да ги облекат и да се почувстват „като рицарите“.

Някои господа веднага се вдетиняват и започват да се дуелират 🙂 А после, с покачен адреналин,

коментират как им се е отразило дегизирането

Доволни са 🙂

В крепостта са се развивали грънчарството, ковачеството, кожарството и други занаяти, необходими на хората в онези размирни времена, наречени „Преселението на народите“. Тогава нашествията на различни племена карали местното население да се изтегля нагоре в планината и при опасност да се крие зад крепостните стени.

Дъбовете са доста големи и стари 🙂

Особено значима е църквата „Възкресение Христово“ – също строена на три пъти, върху основите на предходното здание и възстановена през 15-ти век специално за да посрещне мощите на Свети Иван Рилски при пренасянето им.

Интересни са и съвременните образци на пластично изкуство.

Има достатъчно информация, за да направите един импровизиран урок по история тук, ще е полезно и за вас, и за децата ви.

Ако все още не сте видели Цари Мали град, направете го. Разчупва ежедневието.