Азия

Китай и Филипините – едно невероятно приключение с премеждия и райски плажове

От

на

Голяма част от българите навярно не са чували много неща за Филипините. Държавата съдържа повече от 7000 острова и е просто невъзможно да бъде обиколена в едно пътешествие. В този пътепис ще стане дума предимно за остров Палаван (Палауан) – най-югозападната точка на Филипините.

Всичко започна от Истанбул, тъй като полетът, който бяхме закупили, беше от там на цена 940 лв. в двете посоки. Да,

навярно някои от вас си мислят “няма толкова евтини полети до далечните дестинации”, но ще ви уверя, че грешите – има 🙂

Може да използвате skyscanner, както и да се “абонирате” в самото приложение за конкретни дестинации и ще получите мейл, когато цената падне. Също така може да се абонирате и за промоционални оферти към различни авиокомпании.

Който не е ходил в Истанбул, според мен лично е изпуснал, тъй като това е най-близкият мегаполис до България, в който може да се срещне богато разнообразие от култура, архитектура и “екзотика”. Полетът ни от Истанбул беше до Пекин с престой от два дни в китайската столица. Авиокомпанията беше China Southern Airlines, като за предпочитане е да се пропускат полети с тази авиокомпания, тъй като стюардите не знаят английски, оказа се, че полетът е с “презареждане” в Алтай (близо до Монголската граница) и когато попитахме стюарда дали кацаме, той ни отговори просто OK 🙂 След “презареждането” се качиха такива китайски подобия на хора, че

самолетът заприлича на автобус по линията Перник – Брезник

В багажниците над главите ни имаше картофи, ябълки, домати и дори един китаец някак успя да “мушне” малък телевизор с помощта на стюардесата, която заедно с него блъскаше по кинескопа, та да може да влезе в мястото за ръчен багаж:-) Абе, дивотия до шия!

В Пекин


Може би много хора си мислят, че китайците са мил и толерантен народ, но уви, по-кофти хора от тези в Пекин не съм срещал никъде по света.

Дори пияният руснак в Слънчев Бряг е по-възпитан от китаеца в Пекин

Не напразно подчертавам “в Пекин”, тъй като от мои приятели знам, че на юг китайците са доста по-приятни хора. Под определението “кофти хора” имам предвид, че миришат, оригват се по улиците, не знаят английски и не харесват “белите” хора!

Още на летището ни залепиха лепенки с надпис „transit“ по якетата и ни казаха строго “You stay with this”. В продължение на два дни

се чувствах като чувал с картофи (буквално), защото имам лепенка на рамото, все едно съм стока

Идеята на лепенката е, че сме без виза за по-малко от 72 часа и поради тази причина – транзит. Навярно има и по-интелигентни начини за идентификация на безвизов престой, но в Китай е така…

Такситата в Пекин


След като излязохме от “транзитната зона”, решихме да попитаме служител на летището колко пари би ни струвало такси до хотела ни, като прилежно си бяхме разпечатали карта от google как да стигнем. Служителят ни каза, че ще е 50 йоана (около 10 долара). Излязохме от летището и ни посрещнаха 5-6 таксиметрови шофьора, с които започнахме да се уговаряме за цената. Искахме 50 йоана до хотела и дори имахме карта. Единият шофьор се нави и каза да почакаме. Появи се след 2-3 мин. с микробус, от което бяхме доста доволни, тъй като ще бъде по-комфортно. Пътувахме сигурно повече от 40-50 мин. и накрая стигнахме хотела, като той спря точно пред главната порта. Реших да му дам 60 йоана, (20% бакшиш) и подавайки парите, той ми каза, че иска 720 йоана – или над 10 пъти повече от уговореното. Съответно, никой от четиримата българи не можа да повярва и естествено му припомнихме уговорката за 50 йоана, но той каза “50 yuan for small cap, this is big cab, I am big cab”. Отново обяснихме, че няма да дадем толкова пари, а

китаецът заключи вратата и с мръсна газ тръгна нанякъде, с нас в микробуса

Заплашвахме с полиция, но той така и не реагира, просто караше. Установихме, че ни връща на летището – отново 40-50 мин и накрая там, откъдето бяхме тръгнали 🙂 След като пристигнах, си поисках “картата” до хотела и той поиска пари, казах му, че отново съм на летището и пари няма да получи, и малкият гнусен китаец, с малките си мръсни ръчички скъса картата от google maps. Първо започнахме да го псуваме на английски, но не ни стигна речникът и продължихме на български 🙂 Както и да е, хванахме си такси без уговорка и на апарата показа 48 йоана след нови 40-50 мин. каране с друго, “малко такси”.

Като цяло

Пекин не е привлекателен град за туризъм –

първо има отвратителна миризма и смог – за два дни слънце не видях. Второ – хората са кофти! Може да се разгледа Китайската Стена, която е извън града и Забраненият Град. При всички положения, ако не сте ходили в Азия, ще ви бъде любопитно.

Манила – Филипините

Най-накрая излетяхме към Манила – столицата на Филипините. След ново презареждане в Ксямен (южен град в Китай) кацнахме в Манила.

Посрещнаха ни коренно различни хора – усмихнати, чистоплътни и знаещи английски

Хора, които харесват “белите” и дори имат страхопочитание към тях. Обръщението към нас беше с титлата sir, което беше доста нелепо 🙂 Когато кажем, че сме от България, нямат абсолютно никаква идея къде се намира тази държава и затова казваме Европа, а отговорът е “Ооо, Европа, много богата страна”. Малко е сложно да обясниш, че в Европа всъщност има доста държави и част от тях не са много богати 🙂

Манила е огромен град с тотална разлика между бедни и богати.

Има небостъргачи по 70-80 етажа, кули на Доналд Тръмп и същевременно колиби от слама и бамбук

Ако ходите на Филипините, препоръчвам не повече от 1-2 дни в Манила, защото няма кой знае какво за гледане. Интересен е вулканът Таал, в чийто кратер има езеро.

Остров Палаван


Излетяхме с вътрешен полет до остров Палаван. Вътрешните полети в Азия са много евтини – става дума за цена от порядъка на 50-60 долара в двете посоки. Остров Палаван може да бъде описан само с една дума – уникален! Това е все още неразкрит земен рай, в който липсват огромните групи туристи, което прави ценообразуването невероятно евтино. Що се отнася до цените –

в Азия всичко е на уговорка и е много важно “пазаренето”

тъй като цената може да падне с повече от 50% от първоначалното обявяване. Столицата на острова е Пуерто Принцеса – град с население от около 200 000 души и сгради с макс. 3 етажа, безобразен трафик, като основното превозно средство е местният “тук-тук” (трикша) – нещо като мотор с кош, но кошът е доста по-голям и може да побере 4-5 души.

Само в югоизточна Азия можеш да видиш как

6 души слизат от мини-моторче, като “шофьорът” носи дете на раменете си, докато кара 🙂

До Пуерто Принцеса се намира Sunterranean River – най-голямата подводна река в света с дължина повече от 8 километра в защитена от ЮНЕСКО област.

Остров Пандан


Това е много интересно място в непосредствена близост до столицата на Палаван (на около 20 км с тук-тук и още 10 км с ферибот от Хонда Бей – туристическо подобие на пристанище) Островът е с обиколка не повече от километър и половина и в центъра живее първобитно племе, чиито нужди се свеждат до ходене за риба, хранене на кокошки и тотална липса на финансова система в микро-обществото им.

Самият остров доста наподобява Малдивите

с дългите плитчини и синята кристална вода. На Пандан може да се прави уникален шнорхелинг – само потапяйки глава, виждаш стотици червени, зелени, лилави и каквито се сетите други цветове риби.

Ел Нидо – раят на Палаван


След няколко изкарани дни в Пуерто Принцеса се отправихме към Ел Нидо, който се намира на около 300 км. Това е архипелаг от над 30 острова, които се извисяват на височина повече от 100 метра и са обрасни с всякакъв тип екзотична растителност. Изобщо, целият остров Палаван е доста зелен, като палмата там е все едно черницата в българските села 🙂 В Ел Нидо най-голямото “забавление” е bote trip-а.

Има толкова много райски плажове, лагуни с кристална изумрудена вода и невероятни острови

че просто в един момент всичко ти се размива. Взимат те сутринта с една лодка, цял ден обикаляте из всякакви малки и големи острови, хранят те със скариди, калмари и уникални плодове на най-якия плаж, който можеш да си представиш, вечерта гледаш залеза на забравен от господ “скрит плаж” и на всичкото отгоре цялото това удоволствие струва около 7 долара, найс а? 🙂


Почти всеки ден в продължение на 6 дни правихме подобни пътувания. Друго интересно забавление е трекингът, като в един от дните решихме да се покатерим до местния view point.

След около 2 часа катерене по назъбени и на места отвесни скали

с нашия местен водач, който реши, че за 3 долара може да зареже работата си като таксиметров шофьор на тук-тук, се озовахме на една от най-уникалните гледки, които някога съм виждал.

Най-готиното нещо на Ел Нидо, за разлика от Тайланд (за където също има много за разказване и е уникална дестинация), е че ги няма големите тълпи от народ. В целия курорт имаше не повече от 400-500 туристи. Ако сте хора, които обичате предимно авантюристични пътувания, Ел Нидо е вашето място.

Откъм удобства не блести, дори имаше режим на тока

и в половината от денонощието просто нямаше електричество, но това го прави още по-привлекателно, поне според мен 🙂 Освен в Ел Нидо, може да се отскочи и до Корон – пътува се с лодка около 3-4 часа. Това е друг архипелаг от острови. Ако се ходи дотам, е хубаво да стоите поне 4-5 дни на Ел Нидо и ако имате още време да отидете до Корон.
След всичко това, по обратния път се прибрахме до Истанбул и после до България с автобус. Най-искрено препоръчвам Филипините, но предимно на авантюристичните пътешественици. За 13-14 дни имаше толкова много истории от островната държава, че ако тръгна да ги описвам всичките, най-вероятно ще се откажете да четете, като видите дължината на текста 🙂

За Велизар Величков

Велизар Величков е търговски директор и партньор в Grabo.bg. Завършил е актьорско майсторство в НАТФИЗ през 2010 г., но се занимава предимно с Web. Пътешествията са най-голямата му страст.

Препоръчваме Ви