Каспийско море – мостът между два свята
Смятат го за най-голямото езеро на земята, което не се отича никъде, не излива водите си – държи ги само за себе си! Наричат го море заради огромните му размери – обхваща площ от около 371 000 квадратни километра, но по същността си Каспийско море е езеро.
Солените му води мият бреговете на пет държави – Русия, Казахстан, Туркменистан, Иран и Азербайджан, и може да се каже, че се намира между два различни свята: европейския и азиатския.
Специфичното за Каспийско море е, че прогресивно намалява размера си. В миналото е било доста по-голямо – около 442 000 квадратни километра, а тенденцията е да става все по-малко, вероятно от изпаренията на солената вода. И въпреки това в площта на Каспийско море могат да се разположат няколко европейски държави… толкова е голямо!
Името на това огромно езеро произлиза от народа каспий, обитавал някога югозападния бряг. Още през 9 век преди новата ера жители на робовладелската държава Урарту го споменавали като Хирканско море. Древните гърци го наричали Маре Хирканум, руските летописци – Хвалинско море, а сега понякога е просто Каспий. Твърди се, че
Каспийско море се е формирало като воден басейн преди 500 милиона години
още през времето на палеозойската ера, като част от океана Тетис, който по онова време е опасвал цялото земно кълбо. Учените смятат, че Каспийско море се е родило заедно с още два свои близнака – Черно море и Дакийски басейн, днешното течение на река Дунав.
Каспийско море се оказва едно от най-големите находища на нефт и природни газове, които имат органичен произход. Още от времето на Александър Македонски районът е известен като източник за направата на знаменития гръцки огън. Каспийско море е богато на нефт, а за природните газове учените казват, че са абсолютно навсякъде.
Един от най-известните нефтени райони е този на Азербайджан. Голям интерес за посетителите представляват нефтените добивни станции, които се издигат в морето на платформи. Над 30-40 метрови стоманени пирамиди и кули, свързани помежду си с платформи, спокойно седят на морската повърхност, а под тях се крие нефтеното находище, от което се добива суровина със световно значение.
Баку е най-големият пристанищен град
по крайбрежието на Каспий. Столицата на Азербайджан се намира в южната част на Апшеронския полуостров и е с население над 2,5 милиона души.
Разположен амфитеатрално на брега на морето на Бакинската бухта, Баку е градът на нефта. От десетки километра разстояние се виждат издигнатите нефтени кули и технологични площадки. Иначе днес има модерен градски изглед и си заслужава да бъде посетен.
Друг
голям град по крайбрежието на Каспий е Туркменбаши
Намира се в Туркменистан и отскоро е признат за един от привлекателните курорти на брега на огромното езеро.
В миналото си градът е носел името Красноводск. Сега в него се инвестират милиони, за да бъде превърнат в атрактивно за туристите място. Градът е известен със символичната врата към Средна Азия.
Астрахан е противоположността на Туркменбаши
– представителят на европейското по крайбрежието на Каспийско море. Астрахан е град в Русия, разположен в Прикаспийската низина.
Градът изглежда типично в руски стил, с познатите ни архитектурни белези. Основното препитание на местните е риболовът от голямото езеро.
Бандар-е Анзали е най-значимото пристанище на Каспийско море в Иран
Още през 19 век започва да се развива като връзката между Иран и Руската империя. Днес градът се слави с фабриката си за добив на хайвер от каспийските есетри. Именно затова го наричат „световната столица на хайвера“. Това е градът в Иран с най-влажен климат, което позволява отглеждането на ориз и чай. Като цяло не се набляга на морския туризъм в тази част от каспийското крайбрежие.