Карлово – градът на Левски и на розата
Карлово през май ухае на рози. Ухае целият град. И всички се готвят за празниците на розата. Разположен в подножието на Стара планина, Карлово пази родната къща на Апостола на свободата и традициите на българската маслодайна роза.
Местните казват, че времето е спряло и градът оживява три пъти годишно – за честванията на рождението и гибелта на Левски и на празника на розата.
Ежегодно през целия месец май се каканижат събития, свързани с маслодайната роза, но най-тържественото честване е в последния уикенд на май или първия на месец юни. Провежда се конкурс за красота „Кралица на розата“, правят се дефилета на местните танцови ансамбли.
Редят се търговски „алеи на розата“, на които всеки продава каквото е „излязло изпод ръцете му“, организира се традиционен розобер на полето.
В уикенд като този можете да чуете всякаква реч. Жителите на града се умножават с хиляди и Карлово наистина оживява. Това е градът на розата.
Другото лице на града са малките калдъръмени улички, които се вият ту вляво, ту вдясно и отвеждат до онези къщи и спомени от едно време – на сестрата на Левски Яна и съпруга й, на лелята на Левски, която била билкарка, към стария исторически музей, който пази занаятчийските традиции и старите технологии за добиване на етерично масло от розите.
В уикенд като този, в който градчето буквално гъмжи от всякакви посетители, трудно можете да забележите красотата на това местенце, което съхранява изконни български традиции. В неделя обаче, когато празникът вече е приключил, всичко е някак по-спокойно, по-тихо, по-уютно и по-сетивно. Центърът на града е малък, има фонтани, а когато се обърнете, се открива непоклатимата гледка към Балкана – онзи, който помним още от стиховете на Вазов и Ботев.
Вероятно малцина знаят, че именно в това градче се намира средата на България – географски.
Точката се мести постоянно, тъй като е зависима от приливи, отливи и други климатични и релефни процеси, но е там – в Карлово. Тази географска среда е в близост до едната църква в града, построена преди Освобождението на България. В централната част има още една църква, а между тях двете местните издигнали паметник на Апостола – в знак на уважение.
И всичко това, събрано в малко градче с големи традиции, в сърцето на България.
