Как разбрах защо обичам Корея и Япония
Преди обичах Корея и Япония – без да зная защо.
След като ги видях, ги обичам, но вече зная защо.
Защото тук са най-милите, любезни и отговорни хора на света!
Защото за тях е чест да работят съвестно и с любов!
Защото желанието на туриста-клиент е закон за тях!
А когато прочетат на лицето Ви и най-малка сянка на неудовлетворение, го приемат болезнено и дават всичко от себе си, за да видят усмивка и задоволство на лицето Ви!
Защото такова чудо като да видиш на огромна аерогара всички стюардеси, пилоти и обслужващ персонал, влизайки в служебната си стая, да се обръщат и покланят към претъпкания със стотици пътници салон – не защото са видели случаен познат в тълпата, а от благодарност към пасажерите – източник на техните заплати…
Защото правилата, на които се подчинява животът в тази страна, са толкова смислени, че и наум не ти идва да ги нарушиш!
Защото партньорският туроператор ни попита поне десет пъти дали имаме специални изисквания за брилянтно организирания тур. Изискването бе едно-единствено: едно от менютата да е вегетарианско. Информирахме го ей така – небрежно, без претенциозни очаквания. И… във всеки ресторант, където обядвахме или вечеряхме /а те бяха винаги на различни места и в различни градове/, пред едно от ястията всеки път имаше табелка „без месо”, или „вегетарианско”…
И именно тук, вместо захарен памук на клечка, любимо лакомство за малки и големи е… калмар на клечка!
Защото за скромния ни и символичен подарък – мускалче с българска роза, шофьорът на групата благодари толкова сърдечно и с поне десет поклона, че ни идваше в земята да потънем…
Защото няма такъв финес в поглед, походка, жест, говор! Взаимното уважение и респект към другия е закон в тяхното общуване.
Защото докато се шляехме в Мола, а навън заваля проливен дъжд, шофьорът на групата съобразително ни чакаше с наръч чадъри в ръка.
Защото, когато пожелахме кратка спирка за освежаване по пътя, шофьорът спря на една крайно непретенциозна крайпътна тоалетна, която обаче имаше електронни табла-схеми, където със зелени точки светеха свободните кабинки, а отделно упътване ни насочваше към избор на тоалетна – европейска, азиатска и др. За чистота няма да споменавам – безупречна. Има и кабинки със столчета, където може да поставите малкото си дете, докато я използвате…
Защото само тук може да се види еклектиката – древен храм или палат сред гора от небостъргачи; украсена с естествени цветя фасада над задъхан от динамика булевард;
… аранжирани в причудливи форми цветни градини… димящи гейзери в подножието на Фуджи, в които, в плетени кошници, се варят един час яйца – всяко едно от които се вярва, че удължава човешкия живот със седем години.
За десетина долара си закупихме по пет още топло сварени яйца.
И сега ще видим… 😉
Защото тук можеш да чуеш песента на колелетата, чиито звуци, възпяващи Фуджи, само опитен шофьор може да изтръгне от земните недра, по пътя към отдавна задрямалия вулкан…
Защото тук природата е издигната в култ, а един от най-красивите начини на изразяване на почит към нея е празникът на цъфналите вишни – сакура, когато розов облак покрива мечтите ни в очакване на нова, по-щастлива година!
А вишните цъфтят, независимо от изненадите на времето, дори обсипани със сняг!
Екипът на Spring care с любов ще отговори на всички Ваши запитвания, мнения или коментари. Може да ни намерите на www.spring-care.com или във фейсбук страницата ни: www.facebook.com/springcarebg
