И ден-два са достатъчни, за да видите чудеса в Истанбул
Разказва Димитър Сотиров – професионален фотограф, работил и като журналист, кинооператор и видеооператор. Сега активно се занимава с реклама и каталожно снимане. Повече за него можете да научите на сайта му ТУК и да разгледате негови снимки ТУК
Преди няколко години с приятели решихме да посетим най-големия град в Турция – Истанбул. Пътувахме с автобус от София и за 7-8 часа стигнахме в Цариград. Огромен град е, много добре организиран. Хората са изключително учтиви навсякъде. Щом разберат, че сме българи, обръщението става “комшу” и грейват от радост.
Екскурзията ни беше 4-дневна. Но и ден-два са достатъчни, за да видите чудеса в този древен и съвременен град, разположен на два континента, от двете страни на Босфора, известен през вековете с имената си Константинопол, Византион, Цариград, Стамбул.
Аз, като професионален фотограф, мога да кажа, че стигнахме в Истанбул в най-неподходящото време за снимки – около обяд. Пейзажната фотография има най-успешни кадри сутрин рано или вечер преди залез. Иначе слънцето си казва своята дума.
Впечатляваща за мен беше църквата “Света София”. Византийска постройка е, основите й са положени през 4-ти век, но след изграждането й е разрушавана два пъти при обществени безредици. В днешния си вид църквата е построена при император Юстиниан I, през първата половина на 6-ти век. Използвана дълго като християнска катедрала, „Света София“ е превърната в една от главните джамии в Константинопол. Днес е музей и всеки посетител може да го разгледа. От милионите човешки стъпки през вековете камъните са изтрити, толкова много история има там!
“Света София” разказва за миналото на Истанбул и с минаретата си. В края на 15-ти век, при султан Баязид II, са издигнати две минарета в югозападния и североизточния ъгъл на джамията. През 1509 г. има голямо земетресение и едно от тях пада. Около 1550 г. съществуващите минарета са заменени с нови – в източния и западния ъгъл. При управлението на султан Селим II водещият архитект на епохата Синан изгражда две нови внушителни минарета в западния край на сградата.
В средата на 19-ти век е направена поредната промяна на джамията и тогава всички минарета са ремонтирани така, че да имат еднаква височина.
„Света София“ е огромна. Вижте съотношението – хората изглеждат като малки фигурки под купола й. Особено вълнуващо е наличието на християнски и мюсюлмански символи на едно място – стенописите с лика на Света Богородица съжителстват с текстове от Корана.
Снимките, които виждате, са направени импровизирано. Запечатали са емблематични сгради – джамии, дворци, хотели. Качихме се на кораб, за да разгледаме Босфора. Туристите се тълпяха на горната палуба, за да имат широка гледка, а аз слязох на долната и снимах на спокойствие.
Мостът „Фатих Султан Мехмет“ е последният, построен над Босфора и свързва европейската и азистската част на града.
На един от хълмовете в европейската част на Истанбул се намира Румелийската крепост или Румели Хисар. Тя е построена в средата на 15-ти век, по времето на султан Мехмед II Фатих. Първоначално е използвана като затвор. Пред 1953 г., по повод 5 века от превземането на Константинопол, крепостта е реставрирана. Днес тя може да бъде разгледана от посетителите като музей, тъй като е обявена за паметник на културата.
На единия бряг на Босфора видяхме и довереца Долмабахче. И той, като повечето места, които са заключили в себе си много история, е превърнат в музей. Намира се в европейската част на града. Легендите разказват, че същото име е носел залив, който се е намирал в близост и в него са акостирали не само османските флотилии, но дори Язон и аргонавтите, в търсене на Златното руно.
През 19-ти век, когато връзките с Централна Европа се задълбочават, султан Абдул Меджид Първи решава, че трябва да се издигне резиденция в европейски стил. Разходите по строежа възлизат на една четвърт от годишните данъци на страната. Твърди се, че строежът на двереца Долмабахче е една от причините през втората половина на 19-ти век страната да се приближи до държавен банкрут и да потърси финансова помощ от чужбина.
В града могат да се видят и множество малки джамии, по-ниски и незабележими дори от обикновените няколкоетажни търговски сгради, но са навсякъде.
Храната впечатлява единствено с това, че е вкусна, иначе повечето ястия са ни познати. Около хотелите има малки гостилнички, дори без покривки, които предлагат много вкусни манджи в приятна неангажираща атмосфера. Обслужването е отлично. А сладкишите им са невероятни, още ги помня.
Истанбул има над 20 милиона жители. Изкачихме се на един от хълмовете в града, но и оттам не можеш да му видиш края – толкова е голям и внушителен. Ако ви се отвори път, идете и го вижте!
Снимки ДИМИТЪР СОТИРОВ
