За морето през зимата
Зима е и то е там. Зима е, а то напомня за себе си, само ако го доближиш. Грохотът на самотата му е толкова отчетлив. Само трябва да се заслушаш и то ще те примами. Няма никакъв начин да не го последваш.
Само че сега хората ги няма, няма ги всички онези, дошли за няколко дни, които да ги топлят до следващото лято. Няма ги и онези, които прекарваха покрай него в прохлада топлите вечери или просто го използваха за отправна точка на дългите си разходки. Има ги само онези, закърмените с морската сол, които ще пренебрегнат студа и вятъра, който дава всичко от себе си, за да ги прогони и ще отидат там, за да чуят, да усетят и да се опитат да успокоят.
Самотно е някак на морския бряг през зимата. Само скелетите на летните спомени са там и няколко разпилени празни бутилки. Няма нито едно писмо в тях. Проверих. Може би следващия път… Единственото безгрижие тук са гларусите понесли се на зимния вятър, сякаш присмивайки се на студа, който зашлевява лицето при всеки удобен случай.
И на мен ми става някак самотно, но пък съм почти сигурна, че ако споделя тази красота, макар и груба с някой, то той никога няма да остане безразличен към зимното море и никога няма да усети лятното море по същия начин, както преди.
А то… то е кафяво и бяло, и няма никакъв помен от синьо. Вече няма морско синьо. Има морско кафяво, морско бяло, морско красиво. Единственото синьо в ден като този е небето, щедро напудрено от зимното слънце и… зимната луна. Да, луна – една такава почти идеална, огромна, а е едва следобед и слънцето е там, а уж бяха противоположности. Дори вълните не са същите, преплитайки се от ляво и от дясно, не така, както се очаква от тях, за да се разбият във вълнолома, покрит с лед, все едно за да му стане по-топло. И това не е всичко, но стига толкова засега. Сгушвам се, обръщам се и си тръгвам, а грохотът на самотата вече не е същият. И ще се върна, това е сигурно, защото точно там, където е сърцето, е морският компас, който винаги ще ме насочи във вярната посока, независимо от сезона и времето.
И не се заблуждавайте и задоволявайте с представата, която описвам. Това трябва да се види, поне веднъж, за един живот!
