Зашеметяващо пътуване в област Пулия - Южна Италия
Бари – Алберобело – Мартина Франка – Матера – Полиняно – едно дълго жадувано пътешествие
Септември 2016 година
Пиша този материал по начин, по който на мен би ми харесало да намеря информация, когато организирам самостоятелно пътуване – най-общо за организацията, ориентировъчни цени, кратка информация за забележителности. Надявам се да е интересно и да съм запалила в някого страстта към Южна Италия и по-точно област Пулия, както и ако съм помогнала с полезна информация.
Отдавна изпитвах желание да посетя град Бари в Италия, за да се поклоня пред мощите на Свети Никола Чудотворец. Този светец е небесният ми покровител, защото съм родена на 6 декември. Празникът Никулден винаги се е чествал особено тържествено в моята къща.
Използвахме намаленията на WIZZ и си купихме билети от София за Бари през м. септември, на много прилична цена. Полетът продължи само 1 час.
Относно хотела моето мото е: стаята в хотела ми е нужна, за да се измия и да поспя. Мога дори да не гледам вечер местните новини – не съм дошла затова в Италия. Така че избирам хотел с минимално необходимите ми удобства, добро местонахождение и максимална икономия в цената.От Booking.com си запазихме пансион, който беше с много добро местоположение – на 5 мин. от централната гара и 5 мин. от стария град B&B Cavour 124, на една от търговските улици Корсо Кавур /Corso Cavour/, където се намира сградата на Театър Петруцели – една от най-величествените в Италия след тези в Милано и Неапол.
Престоят ни беше 4 дни с 4 нощувки. Рано пристигнахме в Бари, около 11 часа. На летището, на 3-тия етаж, имаше изложба „Полетът от крилете на Леонардо до днес“ с копия на изобретения на Леонардо да Винчи.
След като я разгледахме, се отправихме към града. Летището на Бари се намира на 10 километра от центъра и може да пътувате с влак или с автобус. С влака пътуването е по-бързо и кратко ( около 20 минути), но е 5 евро и интервалът между влаковете не е малък. Алтернативен и малко по-бавен вариант е автобус №16, който също ще ви отведе до Piazza Aldo Moro, централната автогара и ж.п. гара /Bari Centrale /, но за около 30-40 минути и срещу 1 евро. Ако вземете билет от шофьора, е 1,5 евро. С автобуса имаш възможност да разгледаш целия град.
Бари е не само пристанищен град, той е очарователен и определено има какво да предложи на един запален пътешественик. Разположен живописно на адриатическия бряг, градът е столица на едноименната провинция и на автономния регион Пулия.
Старият град, познат като Бари Векия, очарова с прекрасни тесни криволичещи улички, отрупани балкони със саксии и пране.
Една от най-посещаваните от туристи сгради е базиликата „Свети Николай“ /La Basilica di San Nicola/. В църквата се пазят и мощите на Св. Николай – закрилник на моряците, затворниците, банкерите и децата. През Средновековието, през 1099 г., мощите му са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари, Италия, където се пазят и до днес.
Замъкът Свабиан е построен през 12 век, бил е разрушаван и изграден отново. Тук се помещава градската галерия, има впечатляващо стълбище. Отворен е до 19.ч. и входът е 3 евро.
Отдадохме и нужното внимание на рибните деликатеси, хапнахме гамбери, октоподи и желаната от мен паста с морски дарове.
На Piazza Aldo Moro където се намира Bari Central. Има 2 гари, откъдето тръгват влаковете на различните железопътни компании и автобусът за летището – №16. Главната гара се използва от Trenitalia и Ferrovie del Sud Est (FSE), откъдето тръгват влаковете за Матера. Важно, което трябва да знаете, е, че преди да се качите на влака, трябва да си чекирате билета. Апарати има и до самите каси, но и на перона, от който тръгва влакът. Ако пропуснете, при една проверка може да платите много солена глоба.
Алберобело
През втория ден на нашия престой хванахме влака за Алберобело в 10.15 ч. с компанията FSE. Обикновено влаковете от тази компания закъсняват. Билетът е 10 евро в двете посоки. Пътува се около час и 20 минути. Гарата е на 10 минути от селището на трулите.
Алберобело е малко селище в Южна Италия. Това, с което е известно, са редиците бели къщи, които изглеждат като в приказка.
Тези уникални постройки са известни като „трули“, построени от варовикови плочи, подредени една върху друга без използване на никакъв свързващ материал, за да образуват пирамидални, куполообразни или конусообразни покриви. Въпреки липсата на хоросан, структурата е изненадващо стабилна. Стените са положени директно върху основата, след отстраняване на повърхностния слой на почвата, когато е необходимо. Те разполагат с малки прозорци, а камините, печките и местата за сядане са издълбани в дебелите стени.
На някои покриви са нарисувани символи . Има различни тълкувания за значението им:
– за благополучие – слънце, звезда, сърце или други с религиозно значение
– подпис на майстора-зидар
– адресите на трулите
Труулите предлагат добра защита срещу летните жеги в Пулия. През зимата топлината се запазва за дълго време, генерирана от камина. Причината за строеж на такива жилища е бързото пренасяне от едно място на друго, поради високите данъци, изисквани от Неаполитанското кралство. Естествено, това са били къщите на бедните, а в днешно време са туристическа атракция и предимно се използват за комерсиални цели – ресторанти, магазинчета, а някои дори се използват като хотелски стаи. Има и музей на трулите, входът е 4 евро
Заради тази особеност градът е един от обектите в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО за Италия.
По време на нашето посещение имаше празник на града. Навсякъде беше украсено както подобава, съпроводено с музика, песни и танци.
След като разгледахме трулите, продължихме с влака за Мартина Франка, билетът струваше 1,10 евро от Алберобело. Пътуването е приблизително 20 мин.
Мартина Франка
Мартина Франка, историческият център, е едно истинско бароково бижу, с красиви сгради и неизменните за Италия тесни, криволичещи улички. Според местни историци, Мартина Франка съществува още от X век.
Главният вход на стария град е през Porto Santo Stefano на Piazza XX Settembre.
Разгледахме отвън катедралата SAN MARTINO, помотахме се на площада, поскитахме по тесните средновековни улички.
Отправихме се към ж.п. гарата, която е отдалечена от центъра и стигането до там ни донесе малко напрежение и отрицателни емоции. От гарата до центъра нямахме проблем, защото хванахме един микробус, в който имаше само трима старци и шофьорът, които не знаеха какво е това Old town, но все пак се досетиха какво търсим и се разнесоха радостни възгласи… катедрале…. катедрале и така ни спряха до стария град. Страхотни са тези италианци, толкова темпераментни, слънчеви и кипящи от енергия, готови да помогнат, с каквото могат.
На връщане от центъра до гарата нямаше микробус и изпуснахме влака в 18.20 ч.за Бари. Остана ни единствената възможност да хванем последния влак в 20.20 ч. Таксита не се виждаха никъде, микробуси няма, пеша е далече… малко ни обхвана паника и с нашия Little Еnglish, но в Южна Италия не можеш да се объркаш или загубиш, в по-голямата си част хората не говорят други езици, но всячески ти помагат да се ориентираш и са много мили и услужливи. Влязохме в едно бистро, хапнахме фокача и пица и обяснихме на бармана, че няма как да стигнем до ж.п. гарата. Той веднага ни извика такси и едно младо момиче дойде и ни взе от бара. Оказа се, че в Южна Италия такситата нямат отличителни знаци, има телефони, на които се обаждаш и идват да те вземат. Таксата беше 10 евро. Влакът, естествено, закъсня и се прибрахме към 23 часа в Бари.
Матера
На третия ден нашата дестинация беше каменният град Матера. От Бари се хваща влак от гара Bari Central на FerrovieAppulo Lucane до Матера. Намира се на час и четиридесет минути от Бари. Билетът струваше 10 евро в двете посоки. Гарата на Матера се намира на пешеходно разстояние не повече от 10-15 минути до историческия център на града. Разстоянието между Матера и Алберобело е само 70 километра, ако пътувате с обществен транспорт, между двата града няма връзка, трябва да се върнете в Бари и от там да се прикачите.
Матера е една от най-интересните и нестандартни дестинации в Южна Италия, които можете да предпочетете. Sassi di Matera – естествените пещери, са дооформени и превърнати в причудливи домове – саси. Впечатляващият старинен град е разположен в скалисто възвишение.
Многобройните естествени пещери в Матера са били първите домове/саси/ на древните обитатели, още преди 9000 г. пр. Христа. Жилищата са били издълбавани едно над друго в самата скала. Всички те са свързани така, че покривът на една къща може да се явява път, стълбище, градина или под на друга къща.
Жилищата са обитавани от хора до към 50-те години на ХХ век, когато италианското правителство решава, че не може италиански граждани да живеят по този начин – в пещери, без врати и прозорци, без нормална канализация и ток. Обявяват Матера за „национален срам на Италия“ и изселват местното население в новопостроени блокове. Повечето скални жилища стават собственост на държавата. Дълги години никой не полага грижи за уникалните постройки, вследствие на което те започват да се рушат.
До края на 80-те години Матера остава необитаема, но благодарение на киноиндустрията, тук Мел Гибсън избира мястото за снимки на филма „Страстите Христови“, градът става притегателен център за туристите и животът в него постепенно се завръща.
Сasa grotta – типично пещерно жилище. Цената за входен билет е 3 евро, който включва посещение на жилището, скална църква и издълбана зала, в която се прожектира филм за жилищата на Матера.
Сасите са вкопани в скалата, имат две помещения и прилично изглеждаща кухня, нямат прозорци и вентилация. Били са обитавани в този вид до 1950 г. Семейството е обитавало основната голяма стая заедно с добитъка – магаре, прасе, кой каквото е имал. В другата, по-малка стая са съхранявали провизии. Най-долното чекмедже на шкафа се издърпвало вечер и в него има легло за някое от децата.
Под стаята има резервоар за дъждовна вода, която се черпи директно с кофа през дупка-кладенец в пода.
Сред най-популярните забележителности на Матера са скалните църкви. Повечето са изградени от монаси, които са избягали от гонения във Византия през 8-9 век. По стените на църквите още могат да се видят избледнели фрески във византийски стил.
Една от най-добрите църкви в Матера обаче не е от скала – Храмът „Сан Пиетро Кавеосо“ е построен на хребет над дефилето.
Над нея има още две църкви – „Мадона дел Идрис“ /Santa Maria de Idrisи/ /„Сан Джовани“ в Монтероне,/ San Giovani in Monterrone/ от 12 век, които са свързани с тунел и могат да се посетят с комбиниран билет от 3 евро. Снимането в църквите е забранено.
POLIGNANO A MARE
Последния четвърти ден оставихме за една не толкова популярна дестинация, но страшно интересна – Полиняно а маре – градче на ръба на скалата.
POLIGNANO A MARE е малко градче на 20 мин. път с влак от Бари. Пътува се с TRENITALIA, билетът е 5 евро в двете посоки.
Малкото градче е кацнало на ръба на 20-метрова отвесна скала, в чиято основа тихо се плискат прозрачните води на Адриатическо море. Тук в скалите има и много пещери, морето е тюркоазено синьо, плажът е получил син флаг.
В миналото градът е бил важно селище – от тук минава пътят Виа Траяна, построен от император Траян през 108-110 г. От него до днес е оцелял мостът.
Тук е роден големият италиански певец Доменико Модуньо, изпълнител на известната песен „Вола-а-аре …о…ооо“ . В негова чест е построен паметник.
Старата част на града е лабиринт от улички, които се вият, преплитат и пресичат.
Изкарахме няколко приятни часа, целунати от морето и слънцето, пихме кафе „Американо“, хапнахме и поехме към Бари.
Това беше нашето прекрасно пътуване до Бари, което остави у нас мили и незабравими спомени и ни зареди с много емоции и красота. Горещо го препоръчвам на хората, обичащи Италия.
