Разходка до живописните Бъндеришки езера в Пирин

Началото на септември е любимият ми период за преходи в планината – адските августовски горещини са преминали, но в същото време все още е сравнително топло и приятно за разходки.

Избираме преход от хижа Вихрен към Бъндеришките езера. Пирин е живописна планина, със собствен характер. Винаги изненадва и добавя нови усещания в отворения за нейната красота човек.

Маршрутът към петте Бъндеришки езера е точно такъв – живописен, разнообразен и вдъхновяващ.

Нощуваме в малък хотел близо до голф игрището Pirin Golf край Разлог и след бърза закуска се отправяме към хижа Пирин, за да успеем към 10 часа да започнем своя поход към езерата.

Ние сме четирима – заедно с мен са Влади, Цвети и приятелката ми Ели, всички подготвени с по нещо за хапване и енергия за катерене. В началото започваме със стръмно изкачване по каменист склон, след което се преминава по тясна пътечка между планинския клек и камънак.

Гледайте си в краката, за да не се спънете още в началото на изкачването

Преминаваме през малко мостче над рекичка, задължителна локация за по една снимка.

[gallery type="rectangular" ids="4682,4683"]

 

Първото езеро – „Окото“, е на стотина метра отляво, приблизително на 15-20 минути от хижа Вихрен. Езерото е зеленикаво, в краищата си блатясало – може би поради високите температури и „човешкия фактор“, който видимо си изиграва ролята, изхвърляйки боклуци във и около водата, къпейки се вътре и т.н. Спомням си

преди 6-7 години, когато посетих „Окото“, то беше кристално чисто

и без никакво заблатяване. То е сравнително дълбоко за големината си – над 5 метра (5,4 метра дълбочина) при размери 65 на 57 метра.

[gallery type="rectangular" ids="4684,4685"]

 

Правим кратка почивка за снимки и продължаваме напред към второто езеро от програмата ни – Рибното. Пътят е на моменти равен, на моменти – доста стръмен и каменист, а през цялото време зад гърба ни гордо стои връх Вихрен, сякаш наблюдавайки всяко движение на посетителите на Пирин. Забелязваме и друго –

луната все още се вижда, макар вече да е почти пладне.

Луна, Пирин

В програмата си пропуснахме Муратово езеро – петото голямо от Бъндеришките езера, което се намира в подножието на Муратов връх, а около него има още 3 по-малки езера, но преценяваме, че няма да успеем да минем и през него.

Рибното езеро е кристално чисто, доста по-голямо от „Окото“ и всъщност най-голямото езеро в долината, разположено в най-ниската част на склоновете на няколко върха и абсолютно спокойно. Пълно е с риба (оттам идва и името му),

иска ти се да влезеш да поплуваш – толкова красива и чиста изглежда бистрата планинска вода

пълна с живот. Но не ви съветвам да го правите – температурата, макар и в началото на септември, е не повече от 10-12 градуса и изморените и „прегорели“ от слънце и физически усилия туристи могат само да направят голяма беля, влизайки в студените води.

[gallery type="rectangular" ids="4688,4689,4690"]

 

Продължаваме нагоре към най-високото езеро – Жабешкото. Пътят за него минава през склон, осеян с големи камъни, като реално трябва първо да се върнете около 50-100 метра, след което да поемете по маркировката.

Изкачване към Жабешкото езеро

След около 30 минути се достига до Жабешкото езеро –

нарича се така, защото е сравнително плитко и в него се развъждат попови лъжички. Сякаш се е скрило с помощта на мимикрия и е придобило вида на заобикалящата го среда, отразявайки слънчевите лъчи и красотата, която го заобикаля.

Жабешкото езеро

Продължаваме към последното езеро, което се намира на по-ниско надморско равнище и реално се спускаме надолу. Вдясно по пътеката се вижда нещо като малко езерце, което първоначално взимаме за нашата цел, но не прилича достатъчно на „дълго“ езеро, затова продължаваме наляво и най-сетне – истинското Дългото Бъндеришко езеро

За мен е най-впечатляващото – притихнало, сякаш скрито от погледите

но пазещо невероятна красота за избраните, които успяват да го достигнат. Водата е ледено студена, събувам обувките за да отпочина и влизам до глезените в кристално чистата вода. Сякаш получавам част от енергията на това вълшебно място. Спътниците ми се опъват на камъните и всички притихваме, съзерцавайки невероятната гледка и попивайки красотата. След като отпочиваме и хапваме, правим и няколко теста на Ехо-то – ако посетите мястото, опитайте го и вие

[gallery type="rectangular" ids="4695,4696,4697,4681,4694"]

 

Не ни се тръгва, но вече е време за връщане, а пътят надолу е сякаш още по-красив. Слънцето е зад нас и е перфектно за снимки на белия каменист връх Вихрен, все още наблюдаващ ни как се промъкваме между камъни, дървета и храсти.

[gallery type="rectangular" ids="4700,4701,4702"]

 

След 5-6 часа в планината сме учудващо бодри и свежи, пием по един чай в хижата и се отправяме с колата към

най-старото дърво в България – Байкушевата мура

Наистина е впечатляваща, пазеща хилядолетна история и оцеляла през вековете, ставайки все по-величествена.

[caption id="attachment_4703" align="alignnone" width="1469"]Байкушева мура Байкушева мура – открита през 1897 от Костадин Байкушев, височина 26 метра, диаметър 2,48, обиколка 7,80 метра, приблизителна възраст – над 1300 години.[/caption]

Невероятно пътуване, а ни остава и едно езеро за посещаване, така че съвсем скоро ще се върнем в подножието на Вихрен и любимите ни Бъндеришки езера.

Малко статистика за езерата

  • Окото – надморска височина 2026 м., размери 65 на 57 метра, дълбочина 5,4 метра
  • Муратово - надморска височина 2230 м., максимална дълбочина 3.2 метра
  • Рибното – надморска височина 2190 м., широчина 230 метра, дължина 384 метра, максимална дълбочина 12,2 метра
  • Жабешкото - надморска височина 2322 м., широчина 63 метра, дължина 138 метра, максимална дълбочина 2 метра
  • Дългото - надморска височина 2310 м., широчина 150 метра, дължина 359 метра, максимална дълбочина 10 метра

 

За Петър
Avatar
Започнах да описвам пътуванията си с една единствена „егоистична“ цел – да мога след години да си припомням и малките детайли, които са ме впечатлили и са създали в мен емоция. Това обаче се оказа доста по-интересно и забавно от очакваното - пишейки, сякаш преоткривам за себе си вече видяното и преживяното. Ще се радвам, ако успея да представя в разказите си по най-добър начин местата, които посещавам и хората, които срещам, давайки шанс читателят да „пътува“ всеки ден до най-интересните кътчета от нашата красива планета.