Езерото Панчарево като опция за бягство
Ще ви предложа една възможност за разходка сред природата в дни, в които имате само няколко часа свободни. За начало може да избягате от работа някой ден и това да е вашата малка авантюра 🙂 Така ще прецените искате ли да замените разходката до Витоша, например, в почивния ден. Ниско е, наистина, но пък имате гледка към вода – езерото, което ще обходите. Ако ви хареса, ще имате опция за бягство от града през всички сезони.
Панчаревското езеро е изкуствено създаден водоем. Намира се на 12 км. източно от центъра на София, в посока Самоков и Боровец, в края на Панчаревския пролом, между планините Витоша и Лозенска, при вливането на река Бистрица в Искър.
Най-популярният маршрут за разходки е през село Герман
Ако сте с кола, карате по Околовръстното в посока Пловдив и отбивате вдясно при Баварската къща. Може и по Цариградско – в посока Пловдив, отбивате вдясно при резиденция „Враня“, после карате само направо, пресичате Околовръстното и се озовавате в центъра на Герман. До там можете да стигнете и с градските автобуси номера 6 и 8, а също и с маршрутки. Продължавате в същата посока още половин километър и стигате до Стената, където може да паркирате.
Пред вас е езерото. Ако тръгнете надясно, по стената, ще минете по мостче над Преливника и
ще стигнете до плажа „Корали“
минералната баня и ресторант „Чушките“, след които можете да продължите разходката около езерото по пешеходна алея, успоредна на Самоковско шосе. За съжаление тя прекъсва на места, а интензивното движение и бензиновите изпарения ще ви развалят спокойствието и удоволствието от общуването с природата.
Много по-яко е, ако, стигайки да Стената, тръгнете направо, по панорамната пътеката, която обикаля езерото по източния му бряг.
Равна и утъпкана, пътеката е любимо място за разходка за майки с бебешки колички и велосипедисти. Тя е дълга 4 километра и завършва при ВЕЦ Кокаляне.
От по-високите места на маршрута се разкрива красива панорама към цялата водна площ, Витоша, Плана планина, селата Панчарево, Кокаляне, част от София и Люлин планина.
Ще минете най-напред край вила, построена още във времето на комунизма, на брега, и с балкони над самата вода. Местните хора разказват, че
я построил някакъв големец от политбюро, но му била отнета, а той – разжалван
Дали е така не знам… това са градски легенди. Всеки път, когато мина оттам, любопитствам да видя кой я обитава, но досега само веднъж видях хора.
Стръмни пътеки тук-там слизат при водата. Направени са от рибарите, които си имат биваци долу. Затова не хвърляйте камък към езерото – може да уцелите някой притихнал човек с въдица в ръка. Стоят с часове без да мръднат, а зимата пробиват дупки в леда и чакат ли, чакат… Ще ги разбера чак когато и аз стана рибар… в друг живот 🙂
След доста ходене ще стигнете до гребната база на „Академик“ – там има няколко бунгала и хангари за съхраняване на лодките. Строги, но справедливи кучета ще ви предупредят с лай да си следвате пътя и да не се отбивате в царството на студентите.
Ако вече сте ожаднели, шансът ви са Трибуните. Строени са по социалистическо време, за световно първенство по гребане, което се е провело в езерото. В миналото там се правеха доста състезания, имаше електронни табла и каквото още е необходимо, но в годините на прехода всичко беше откраднато и сега е останал само бетонът.
Все пак част от постройката е превърната в мотел-ресторант. Може да хапнете там, като се наслаждавате на гледката.
Има голям паркинг, а по-нататък пътят е асфалтов. Всъщност колите достигат до Трибуните през Кокаляне.
Ако сте упорити и продължите чак до ВЕЦ Кокаляне, може да се върнете по същия път или да заобиколите езерото от запад и да се върнете до Стената по Самоковско шосе, за което не ви съветвам.
Ако сте любители на планинското ходене по пресечени местности
още при паркинга на Стената, в началото на пътеката и на разходката, свийте наляво и тръгнете нагоре. Ще можете да се натоварите по стръмни отсечки, да се порадвате на красиви горски пейзажи, на планински потоци и гостоприемни поляни. По този маршрут задължително тръгнете със спортни обувки – планината е Лозенска, но си е планина.
