Една забавна история от Солун
Когато бях студент, преди няколко години, имах удоволствието да отида на практика в Гърция и по-точно в гр. Солун. Престоят за съжаление беше само за три дни. Три дни, изпълнени с много емоции, нови впечатления, страхотни гледки и много нови познания, свързани с икономиката и развитието на Гърция в района на Солун. Екскурзията, която посетих, беше организирана от фирма, която университетът беше наел за осъществяване на практиката, която предстоеше. Екскурзовод се грижеше за нашето информиране и обогатяване на знанията по време на пътуването и свободното време.
Отпътувахме около 6 часа сутринта от България. Беше през март. Времето беше мрачно и хладно. Когато пристигнахме в Гърция обаче, хубавото време ни посрещна и ни съпътстваше почти през целия ни престой там. Не беше много топло, нито дъждовно, което беше най-добрата комбинация за нас в този момент. Направиха ми впечатление маргаритките по поляните и маковете, които вече бяха цъфнали там. 🙂
Една от целите на това пътуване беше да ни запознае с основните забележителности на града, с неговата богата хилядолетна история, като акцентът беше поставен върху развитието на икономиката на града, културата и изкуството от времето на създаването на града до наши дни, с житието на светците, които са отдали живота си за благовестяване на Исус Христос, които са били и ревностни негови последователи и са следвали своята искрена вяра, като са търсели да посяват тази вяра и в сърцата на хората, които са срещали в своя земен път.
Пътуването беше уморително, защото се тръгваше в много ранен час от България, но определено си заслужаваше. У нас останаха спомени, които оставят следа за цял живот, впечатления и преживявания, които са незабравими. Всеки намира това, което търси.
Пътя до Солун не е тежък, защото Солун се намира на 330 км от София и се пътува сравнително леко. Границата се минава бързо, защото се изисква само лична карта за държавите, които са в Европейския съюз. Успоредно на пътя се строеше и нов път, с който се цели да се стига много по-бързо и удобно до Солун – за 1 час и 5 мин.
След като пристигнахме в Солун, посетихме църквата “Св. Димитър”. Тя е типична българска църква, като храмът е изписан с мозайки и стенописи.
Беше препълнен с туристи и екскурзоводи. В църквите в Солун бе разрешено да се правят снимки, обикновено не се допускат фотоапарати в други църкви. Там се намират мощите на свети Димитър Солунски, който се счита и за покровител на града.
Под храма се намира крипта, където е открит гробът на светеца, който дълги години се е пълнил с миро, от което са можели да си гребнат и поклонниците, посещавали това място. И по време на османското владичество е превърнат в турска баня.
От там се отправихме към Бялата кула, която се намира точно на брега на морето. Там се улисахме в снимки и разходки.
Видяхме една интересна сграда, за която се поинтересувахме и разбрахме, че е кафене. Беше много висока и прилича на кула, на върха на която хората пият кафе.
Имахме достатъчно време, затова решихме да хапнем по една пица в един от ресторантите, намиращи се на булеварда непосредствено до линията на морето. Беше много смешно, когато сервитьорът ни предлагаше пици и ние казвахме „ Не…не…не..“, а той не спираше да си записва в тефтерчето с поръчки. Накрая аз се сетих, че той си мисли, че му казваме „Да…да…да“ на предложенията и започнах да се смея, и да му отговарям „Охи..охи…охи!“, тоест „Не..не..не“, докато накрая си поръчахме по една Капричоза. Неусетно дойде време да се качим отново в автобуса, за да потеглим към градчето Катерини, където щяхме да преспим 2 нощи и да посетим величествените метеори на следващия ден.
