Един ден в Толедо

Толедо е едно от онези градчета, които могат да бъдат разгледани за ден, и в същото време необятно като култура, история и значение.

В края на 2017 година с моя приятелка бяхме в Мадрид: величествен град със своите катедрали, бели фасади, грандиозни постройки, широки булеварди, дом на краля на Испания. Бяха ни казали, щом посещаваме Мадрид, обезателно да отскочим и до Толедо.


Харесва ли ви тази дестинация? Направете запитване за екскурзия!
Изпратете вашето запитване и ние ще се свържем са вас, за да ви дадем подробна информация за възможностите да посетите тази дестинация.

 

Речено-сторено. Една сутрин се отправихме към гара Аточа (злощастната ЖП гара, в която през 2004 година бе извършен терористичен атентат, при който загинаха 192 души). До гарата лесно се стига с метро, а влакове до Толедо пътуват на всеки час. Добре е да тръгнете рано сутринта. Влакът пътува не повече от час и е много приятен, безшумен и удобен.

Още щом пристигнахме в старата столица, усетихме духа й. Някога важна стратегическа крепост на римляните, ограден от три страни от река Тахо, днес Толедо е застинал във времето – без модерни лъскави сгради, без големи и шумни булеварди… той е като картичка от Средновековието.

ЖП гарата в Толедо

ЖП гарата в Толедо отвътре

Ако човек се заслуша, може да долови звук от дрънкане на оръжие и свистене на рицарски мечове. Да, в средните векове, Толедо е бил известен в Европа и Ислямския свят с производството на стомана.

Градът е разположен амфитеатрално, като по малките каменни улички между дебелите крепостни стени бавно, но сигурно се стига до замъка Алкасар. Интерес представлява и готическата катедрала, която е особено красива и пищна.

Градът е тясно свързан с историята за Дон Кихот Де Ла Манча – романът-шедьовър на Мигел де Сервантес. Днес в многобройните магазинчета за сувенири можете да намерите мечове, саби и бижута от висококачествена стомана.

Обиколката ни мина и през еврейския квартал, където се спотайват символи и препратки като в роман на Дан Браун.

Не след дълго стигнахме и до друга забележителност: къщата на Ел Греко – испански художник от епохата на ренесанса, роден на остров Крит.

Едни от най-плодоносните му години са именно в старата столица на Испания – център на изкуството и религията тогава. Тук той създава едни от най-значимите си творби, между които олтара на параклиса „Сан Хосе“, три картини за Августинския манастир в Мадрид и олтар за Болницата на благотворителността в Илескас. През 1608 г. художникът получава последната си голяма поръчка за болницата „Свети Йоан Кръстител“ също в Толедо. Друга емблематична за Ел Греко творба е “Погребението на граф Оргас”. Тя може да бъде видяна в църквата „Сан Томе“ в Толедо.

Така в разходки и възклицания премина разходката ни в красивото градче. Беше станало време да се отправим обратно към Мадрид. Останахме с трайни впечатления от това магическо място и си пожелахме един ден да се върнем отново.

За Николай
Изкушени от вечния порив да търсим и намираме, ние се отправяме на далечно пътешествие към непознати земи, покоряваме непристъпни върхове, хвърляме се в студените, дълбоки води на неизвестното, стъпваме с боси крака по пясъка на девствени плажове, за да изследваме нови и нови светове. Човешкият стремеж към познание ни отвежда на различни места, попиваме от културата на чужди народи, за да разберем по-добре другите и себе си. Така се носим по вълните на живота и пътувайки към своя свят, откриваме истински стойностните неща, заради които си заслужава да се впускаме в нови приключения, които вдигат адреналина, отварят сетивата и пронизват сърцата ни всеки ден, всеки божи ден до края на дните ни. Още от мен четете тук: nikolaynanchev.blogspot.com