Един ден в София - маршрутът, по който трябва да мине всеки

Това е маршрут, по който можете да разведете гостите си, за да разгледат най-важното от столицата на България. Но е чудесен и за вас, дори да сте родени в този град и да сте минавали по улиците му милион пъти. Предлагам ви роля. Ролята на туристи. Друго си е, като тръгнеш да опознаваш, не просто да минаваш. Тогава всичко е различно, интригуващо, вълнуващо и релаксиращо. И така, обуйте се удобно, ако е лято – вземете дреха за всеки случай, и си определете бюджет. Фотоапарат или камера са препоръчителни за всеки истински турист, но нали и телефонът ви е с вас? Ще ползваме метрото. Слизаме на

1. Метростанция „Сердика“

Работи от 31 октомври 2000 година, перонът й е дълъг 120 метра. Свързва се с метростанция „Сердика 2“ чрез подземен тунел. „Сердика 2“ работи от 31 август 2012 година. Намира се на 24 метра дълбочина. На пероните й, в стъклени витрини, са изложени археологически находки от античността. Старините са намерени, докато се строи този лъч на метрото.


Харесва ли ви тази дестинация? Направете запитване за екскурзия!
Изпратете вашето запитване и ние ще се свържем са вас, за да ви дадем подробна информация за възможностите да посетите тази дестинация.

 


Излизайки, под открито небе, ще видите цяла археологическа площадка с основи на жилища от античния град Сердика.

122

Не пропускайте да разгледате и

2. Църквата „Света Петка Самарджийска“,

която се намира в подлеза над метрото. Построена през XI век върху основите на римска гробница от IV век, църквата е изписана от Пимен Зографски. Според хипотеза, поддържана от писателя Николай Хайтов, но оспорвана от други учени, тук е погребан Васил Левски. Ако решите да влезете в тази малка, но храбра църквица, устояла на времето, не пропускайте да разгледате и втория й етаж – там има важни исторически паметници.


Вие сте в подлез. Изкачете се по стълбите и излезте на нивото на града.

119

Виждате ли минаре? Това е

3. Джамията „Баня Баши“

Това е единственият молитвен дом за мюсюлманското вероизповедание в столицата. Можете да влезете, само трябва да си събуете обувките на входа, а ако сте жена – да си покриете главата и раменете. Ще ви дадат шал, ако нямате. Поне така са ми казвали. Аз още не съм се осмелила да вляза, само любопитно надниквам, минавайки. От десетина години на минарето сложиха високоговорители и молитвите на мюезина се разнасят до близките улици. За някои хора това е дразнещо. Когато се е случвало да минавам и да ги чуя, аз се помолвам, но на моя си Бог – Христос. Все пак всички вървим към Единия, независимо какъв личен бог имаме в този живот.


Докато вървите към джамията, от лявата ви страна, на ул. „Княз Борис I“ ще остане голямата

4. Католическа катедрала „Свети Йосиф“

Това е най-големият католически храм в страната, разполага с 350 седящи места и може да побере до 1 000 богомолци. Посетена е от Папа Йоан Павел Втори при идването му в България, от него е осветен и паметникът на Блажения Папа Йоан XXIII, който се намира при оградата на катедралата.

Saint_Joseph_SofiaСн. Уикипедиа

Пак от лявата ви страна, зад софийските Централни хали, се намира

5. Софийската Синагога

– най-голямата на Балканския полуостров и трета по големина в Европа.

Sofia_Synagogue_11c Сн. MrPanyGoff

Това подреждане на храмове (по-късно ще говорим и за православния „Света Неделя“, който се намира зад „Света Петка“) е дало повод тази част от столицата да се нарича Триъгълникът на толерантността и да бъде сочена като пример за верска търпимост.

120

Докато вървите към джамията, от дясната ви страна ще е

6. Сградата на ЦУМ

Това е нещо като мол, построен още при социализма. Името му е съкращение на Централен Универсален Магазин. Софиянци помнят огромната елха, която се поставяше в партера за Нова година – върхът й стигаше до горните етажи, а хората се возеха на единствения в България ескалатор и й се радваха. Сигурна съм, че почти няма софийско дете от моето поколение, което да не е чакало на опашката пред къщичката на Дядо Мраз. Построяваха я пред магазина около Нова година и това беше фотостудио, от което и до днес си пазим снимките. Разказвали са ми как при отварянето на този хиперогромен за онова време магазин цяла България се изсипала в София – да го види и на пазар. Родителите ми едва смогвали да подслоняват роднините от провинцията, наложило се да правят график – кога ще могат да им осигурят легло и кога ще могат да ги развеждат из града, защото хората се страхували да се качват сами на трамваите 🙂 Сградата на ЦУМ е проектирана от архитект Коста Николов, работи от 1957 г. и има търговска площ от 19 000 кв. м. на 6 етажа и офис-помещения на площ от над 11 000 кв. м. на 3 етажа. Ако сте шопинг маниаци, отбийте се, може да си намерите някоя и друга луксозна стока вътре, а има и приятна сладкарница, в която може да закусите.


Ако не ви се дават излишни пари обаче, можете да хапнете и в някое от многобройните кафенета, които тепърва ще срещате по пътя си. Зад джамията има градинка, а в другия й край е сградата на

7. Бившата градска минерална баня,

сега Музей за историята на София, който от доста години все се ремонтира и все не може да бъде открит. Построена в периода 1908-1913 година, сградата е в модерния тогава стил сецесион и е имала два басейна и отделение за водолечение. На това място, около топлия минерален извор, е имало бани още при римляните и през всички следващи векове, основите им са под сегашната градинка.

15

Трябва да ви кажа, че и от тук имам лични спомени: ходила съм на баня… и много мразех това занимание, което майка ми насищаше с купчина ритуали, за да стане то максимално досадно. Помещенията бяха сумрачни и наситени с пара, малко като гледките в концлагерите, които виждахме по филмите, а строги теляци бдяха да има ред и свестяваха припадналите от прегряване дами. Денят, в който се сдобихме с баня вкъщи, беше един от най-щастливите ми, чувствах се направо аристократка 🙂

22

Докато разглеждате красивата фасада на банята-музей, ще забележите вляво, през улицата, наречена „Екзарх Йосиф“, още археологически разкопки и течаща минерална вода. От извор Сердика е. Пийнете – полезна е 🙂

128

Сега предлагам да се върнем към ЦУМ, но да го заобиколим по уличката, която го дели от банята, казва се „Триадица“, и после да завием надясно, по „Сердика“.


Сградата, която е продължение на магазина и е на гърба му, е на

8. Министерски съвет на РБ

Тя е проектирана, заедно с другите сгради от Ларгото, или идеалния център на столицата, според схващанията за модернизъм в архитектурата при социализма, през 50-те години на миналия век.


Завиваме вдясно, минаваме още 20 метра, и пред нас е началото на площад „Независимост“ – познава се по жълтите павета 🙂


Пешеходен подлез (в него са запазени римски настилки, крепостни стени и дори римска колесница) ни отвежда към сградата, известна като

9. „Партийният дом“ (сега канцелария на Народното събрание)

Според специалисти това е сградата от Ларгото, която най-изчистено и ярко откъм архитектура изразява постулатите на сталинизма. Заедно с ЦУМ, Министерския съвет, Президентството и „Шератон“, тя е емблема на градоустройствените идеали на социалистическите правителства преди 1956 година. След 1989 година Домът на БКП изпадна в безвремие, беше затворен няколко години, после още доста време се чудеха какво да го правят. Тогава съм влизала в залата, която за кратко се отдаваше под наем за концерти. Луксът и помпозността направо вадеха очи, защото бяхме още близо до сиромашкия социализъм, при който те бяха запазени само за хората на високи постове в Партията. Спомням си и безкрайните обструкции около демонтирането на огромната петолъчка, която се извисяваше на пилон на върха на покрива. И как я махнаха с хеликоптер, въпреки масовото недоволство на другарите социалисти. Радвахме се тогава, че един ярък символ на тоталитаризма се махна от небето ни.


Вдясно е Главният вход на Министерския съвет.


Отсреща е Президентството и така на площада се събират трите власти в държавата.

136

Нека заобиколим Партийния дом отляво и да тръгнем по бул. „Дондуков“. Ето романтична уличка вдясно, изкачваме се по стръмните стъпала и излизаме на улица „Московска“. Сега наляво – към Столичната Община.

58

Бях ви обещала кафене – това харесва ли ви? 🙂

51

Срещу Общината е

10. Базиликата „Света София“

Построена през IV век, върху основите на по-стари църкви на римския град Сердика, тя е посветена на едно от имената на Иисус Христос – Премъдрост Божия. От XIV век то става и име на града, а не, както погрешно се смята, изхождащото от него име на Мъченица София. През 90-те години на миналия век църквата е реставрирана и консервирана в максимално автентичен до късноантичния и средновековен оригинал. Случайни разкопки разкриват около църквата и под нея антични подземия и катакомби, изследователските работи там продължават и до днес.


Пред входа й е паметникът на Иван Вазов

155

А на около 100 метра, в градинката до „Ал. Невски“, е гробът на великия писател – с камък от морените на Витоша, донесен по негово желание.

159

Когато се омъжих, във времето на социализма беше, не направихме венчавка. Но ме заведоха да оставя букет на

11. Паметника на незнайния войн,

който се намира до южната стена на храма – родителите на мъжа ми бяха членове на БКП, те бяха включили тази точка в програмата, вероятно са били горди да покажат точно тези снимки на другарите си. Спомням си недоумението, с което ме гледаха минувачите – това беше руски ритуал, булки да поднасят цветя на паметници. А аз и без това се чувствах в чужд филм (при комунизма нямахме права върху сценария на живота си) та ми беше все тая. В наши дни пред паметника опъват червен килим и Президентът прави преглед на караула на национални празници или за да посрещнат чужди държавни глави.


Зад „Света София“ е

12. Катедралният храм „Св. Александър Невски“

Застанал гордо на най-високата точка на града, храмът е израз на възторга и признателността на българите след Освобождението. Решение за построяването му е взето на Учредителното народно събрание през 1879 година. Първата копка е направена през 1904-та, за изграждането му е гласувана държавна субсидия и са събрани множество дарения от граждани. Църквата е построена по проект на големия руски архитект Померанцев само за 8 години и изографисана от 20 руски и 30 български художници. За жалост в момента стенописите се рушат и храмът се нуждае от основен ремонт, но липса на документи за собственост пречат да бъдат предприети спасителните мерки. Макар че иконите са изгубили цвят, чувството в огромната катедрала е несравнимо, особено ако застанете под големия полилей, където, казват, енергиите се събирали в чудотворен възел 🙂


Връщаме се на Московска, за да продължим по нея към скромен монумент. Това е мястото, където се прекланяме пред най-великия българин, това е

13. Паметникът на Васил Левски

Построен със средства от дарения на граждани и общини, паметникът е открит на 22 октомври 1895 година на предполагаемото място, където е бил обесен Апостолът на свободата. Откакто се помня, не мога да мина безразлично по това площадче. Винаги, винаги ме побиват тръпки и се чувствам като на поклонение. И откакто се помня на 19-ти февруари пред този паметник е пълно с хора, от сутрин до вечер. Васил Левски е може би единственият безспорен авторитет за българите, обгърнат от ореола на святостта и безкрайно обичан.

Monument-to-Vasil-LevskiСн. Edal Anton Lefterov

Тръгваме на юг, по булевард „Васил Левски“. Вдясно е Музеят за Чуждестранно изкуство. До музея е Художествената академия.

 

67

А вляво – Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, разположена в градинка с паметник на великите просветители.

71

До библиотеката, на ъгъла с бул. „Руски“ се издига

14. Софийският университет „Св. Климент Охридски“

За построяването му двамата братя Евлоги и Христо Георгиеви даряват земя и огромната сума от 6 милиона златни лева. Седящите им фигури, изработени от скулптора Кирил Шиваров, са поставени от двете страни на Централния вход на Университета. Сградата е строена на три етапа, докато придобие сегашния си вид, архитектурата й е смесица от барок, класицизъм и ренесанс. В Централния корпус, Ректората, има ценни стъклописи на художниците Иван Пенков и Хараламби Тачев, пластичната украса на фасадата и крилата е на скулпторите Михаил Парашчук, Иван Фунев и Любен Димитров. Ако искате да потънете в света на академичните традиции, разходете се из Ректората – тук всеки коридор и всяка банка са пропити с история. Аз съм горда възпитаничка на Факултета по славянски филологии (в най-старото крило се намира), в който многократно съм се изгубвала – коридорите му описват нещо като кръг и първокурсниците доста се лутат, докато не научат разположението на аудиториите. Но пък е много романтично, като в замък 🙂


Ако заобиколим университета отдясно, ще тръгнем към

15. Орлов мост – символичната врата на столицата

Изграден е през 1890 година, на мястото на стар турски мост, той се е намирал в края на града и от него е тръгвал пътят за Цариград. Носи името си от пластиките на орли, с които е украсен. В наше време се наложи като любимо място за протести 🙂


Там се намира и езерото Ариана, след което започва

16. Борисовата градина

Предлагам да оставим разходката в парка за друг ден, там спокойно можете да изкарате 2-3 часа. Виждала съм много хора да си правят пикници, на мен ми е пренаселено, не бих могла да се отпусна. Но за ходене и тичане е идеално, дори е възможно да се почувствате сред природата, ако си сложите слушалките, за да не чувате тътена от ауспусите по Цариградско 🙂 И така: Правим завой и се връщаме по същата улица, казва се булевард „Цар Освободител“, но софиянци все още му викаме „Руски“. Нали знаете песента „И цъфтят в суматохата кестени, прецъфтяват и пак цъфтят“? За него е 🙂 От лявата ни страна е

17. Паметникът на Съветската армия

Построен е през 1954 година, в чест на десетата годишнина от навлизането на съветските войски у нас в края на Втората световна война. Мен са ме учили, че това навлизане ни донесло освобождение, но съм по-съгласна с тезата, че всъщност са ни окупирали тогава. Разбирам протестите срещу този символ на чуждото присъствие в България. Но съм против демонтирането му. Той е исторически факт. Пък и съм свикнала 🙂 Паметникът е в центъра на Княжеската градина. В детството ми тук беше и Софийският зоопарк, още си спомням как миришеше по околните улици:) Някои от животните се виждаха от минувачите, без да е нужно да влизат и да си плащат билет. Мъчеха се, горките, и преместването им в новопостроения зоопарк в края на града беше безспорен знак на хуманност.


Ето че пак стигнахме до пресечката с бул. „В. Левски“. Минаваме през подлеза, на ъгъла е култовото заведение „Ялта“, а отсреща, в градинката – паметникът на Св. Климент Охридски.

164

Стигаме до кръгъл площад, пред нас е

18. Паметникът на Цар Освободител

(софиянци му викаме Коня, но това е някак пренебрежително, затова няма да го повторя) Направен е от италианския скулптор Арналдо Дзоки през 1907 година, в чест на руския император Александър II. Той изразява признателността на българския народ за освобождението ни от турско робство и до днес е почитан като светиня.


Срещу паметника е сградата на Парламента, наричаме я

19. Народно събрание

Прекрасен девиз ще прочетете на фасадата й: „Съединението прави силата“. За съжаление в последното десетилетие обществото ни се отдалечи от този девиз и буквално го заряза – ние се делим на всичко възможно, за обединение дори и не помисляме. Тъжно! Тъжно е също, че по-голямата част от управлението на последното правителство, с премиер Пламен Орешарски, премина зад солидните ограждения на тази сграда-символ. Казват, че била построена върху старо турско гробище и така обясняват вечните раздори между различните партийни групи и между депутатите поотделно. А иначе е бяла и със стилна архитектура, на мен ми харесва 🙂 Решението за построяването й е взето от правителството на Петко Каравелов през 1884 година и само за няколко месеца тя е била издигната и осветена на 25 ноември същата година. Дело е на архитекта Константин Йованович, а през годините е била достроявана на два пъти.


Продължаваме по улица „Цар Освободител“. Вдясно има градинка с впечатляващ паметник на Стефан Стамболов, вдясно е сградата на Военния клуб.


Пресичаме ул. „Раковски“, за да стигнем до храма „Св. Николай Чудотворец“, или Руската църква. Толкова разкази за изцеления съм слушала, дори моя приятелка твърди, че е забременяла след искрените си молитви именно в тази църква, но… не съм влизала в нея. Нямам обяснение защо. Разкажете вие, ако искате, за нея 🙂


До Руската църква е

20. Националният природонаучен музей

Има впечатляващи с размерите си живи змии и скелети на динозаври вътре, но аз, при единственото си посещение тук, бях стресирана от огромните американски хлебарки. Много пъти горещо съм се молила някой да не ги развъди и у нас, защото са ужасяващи, наистина. И ето че стигаме до Царската градина (в наше дясно) и сградата на бившия Царски дворец, сега

21. Национална художествена галерия

Ако доведете деца тук, не им споменавайте думата „дворец“ – ще разбиете всички представи, които фантазията им е родила за подобен род сгради. Тази е била турски конак, набързо преустроен за Александър Батенберг. Князът се мъчил една година в нея, пък се пренесъл да живее другаде, за да й направят основен ремонт. Именити архитекти, скулптори и художници се включили в украсяването на сградата, за да придобие блясък и тържественост. По-късно и княз Фердинанд ремонтирал и достроявал, докато се получил приличен монархически облик. Обзавеждането пък било изцяло сменено за сватбата на Цар Борис III с италианската принцеса Йоана Савойска. След края на монархията в сградата бил Кабинетът на Георги Димитров. В чест на смяната на властта и на новите обитатели се изкъртват всички ламперии, а останалите дървени части, прилежно лакирани и лъскани от прислугата на аристократите десетилетия наред, са боядисани с блажна боя. Специалистите оценяват отношението към двореца и градината около него като варварско. Чак през 1976 година те са обявени за паметник на културата и за тях се полагат подобаващи грижи. Сега тук има няколко постоянни експозиции на живопис, скулптура и етнография, които представят най-важните български автори и епохи. Постоянно се провеждат и интересни изложби.

44

Срещу Двореца е Градската градина, която стига до Народния театър „Иван Вазов“.


Това е площад „Княз Александър I”. От ляво го затваря БНБ, а вдясно е гърбът на вече познатия ни Партиен дом 🙂

43

От лявата страна на банката има площадче с фонтан – около него са Археологическият музей и Президентството, пред което на всеки два часа можете да наблюдавате смяната на караула.

22. Археологическият музей

обитава сградата на бивша джамия. Има интересни експонати, които за пореден път ще ви напомнят колко древни цивилизации са живели и творили по нашите земи. Нека продължим, заобикаляйки Президентството от дясно. Ще видим стълби, които ни водят в задния двор на хотел Шератон, където е възстановената и действаща

23. Ротонда „Свети Георги Победоносец“

Това е най-старата запазена сграда в София, строена е в края на 3-ти и началото на 4-ти век. През 2009 година службите в нея бяха възобновени и храмът сега е действащ. Горещо ви съветвам да я разгледате, автентичността ще ви порази. Вгледайте се в лицето на Ангела, изографисан под купола – датират го от времето на Симеон Велики, от Златния век на българската култура. Според специалисти одухотвореността на това лице е свидетелство за високото майсторство и новаторството на художника и на школата му като цяло и говори за ренесансов подход много преди зараждането му в Италия и дори преди проявлението му във фреските на Боянската църква.


Ако продължим в същата посока и се изкачим по други стълби, ще се окажем пред входа на

24. Църквата „Св. Петка – Стара“

Нека фасадата на входа й не ви заблуждава – църквата е наистина много стара, още от 1241 година тя стои тук и приема богомолци в добри и лоши дни. Според някои изследователи тя е построена върху още по-старинен храм, който е бил част от раннохристиянски обреден комплекс, заедно с ротондата „Свети Георги“. Тази малка и скромна църквица не е била разрушавана или превръщана в джамия в годините на робството, тоест винаги е била Храм Христов. В „Св. Петка – Стара“ има няколко чудотворни икони, не случайно всеки по-възрастен софиянец ще ви посъветва именно тук да идвате и да се молите, особено когато имате здравословни или житейски проблеми. Сред реликвите на храма е и Дървото на Свети Терапонтий. Според легендата то изникнало на мястото, където се стекла кръвта на мъченика. Има много свидетелства за чудеса и изцеления след горещи молитви пред тази част от святото дърво. Не пропускайте и лековитото аязмо „Света Петка“ – налейте си вода от него, светена е и лекува.


Ето я и последната спирка от нашата разходка

25. Катедрален храм „Света Неделя“

За първи път е описана през 1578 година от немския пътешественик Стефан Герлах. През 1856 година тя била съборена и на мястото й започва строежът на първата част от новата сграда, който е завършен през 1863 година. През 1925 година тук е извършен жесток терористичен акт – мощен взрив убива 193 души, а около 500 са ранените. Организатори са БКП. Църквата е почти разрушена, а повторното й построяване приключва през 1933 година… И до днес тя е паметник както на чистата вяра, така и на жертвите на едно голямо зло – войната. Често влизам в този храм, той е на толкова стратегическо място, че няма как да не минеш край него поне 1-2 пъти в месеца. Винаги съм се удивлявала на голямата върба, която расте до него, защото знам, че това е водолюбиво дърво и обикновено се среща край реки. Сигурно си е намерила някоя от многобройните подземни рекички, може и минерална вода да си пие красавицата 🙂


В другия край на площада е Съдебната палата, от която започва търговската улица Витошка, би ви завела до НДК, ако тръгнете по нея.


Отново сме пред метростанция „Сердика“, в подлеза до Шератон – същият, от който тръгнахме.


Можем да се прибираме, разходката беше добра. Хареса ли ви центърът на София? 🙂

Тагове

featured Пътеписи
За Рая
И най-малкото пътуване е приключение с неизвестен край, от нас зависи да го изживеем пълноценно. Дали ще е пътешествие в непознати земи или разходка в близкия парк, винаги имаме шанс да видим нещо ново - от древна цивилизация до току-що разцъфнало цвете, в което се крие цялата Вселена.