Един ден в Залцбург
През 2012 година имах удоволствието да се потопя в аристократичната атмосфера на най-стария град в Австрия – Залцбург. Името му буквално се превежда като „Замък от сол“, а през него минава солената река (Залцах).
Разположен в подножието на Алпите, между Бавария и Тирол, той предлага прекрасни условия за планински туризъм. Разхождайки се по китните малки улички на града, се удивлявах на архитектурата и вдишвах чист алпийски въздух. Тук се носеше истински средновековен дух.
За разлика от централната част, далеч в околностите, където беше разположен хотелът ни, имаше множество къщи и вили, накацали по ниските хълмове. Чисти и спретнати, те бяха като излезли от реклама за шоколад. Изглеждаха толкова приятно, че ми се прииска да се преселя там. По големите зелени поляни спокойно пасяха говеда. Дори се огледах за лилавата крава. Хотелът ни беше направен изцяло от дърво и камък. Явно хората тук мислеха за природата. Почивах си на верандата с австрийско кенче студена бира и отпивайки поредната глътка, се наслаждавах на гледката, въпреки неприятната миризма на тор. Истинска селска идилия.
Залцбург е родното място на Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791). Бащината му къща е превърната в музей. Така популярните бонбони с пълнеж „Моцарткугелн“, с лика на Моцарт, са създадени през 1890 година по специална рецепта и притежават неповторим вкус, но често може да попаднете на добре направена имитация.
Туристическата ни група се отправи към двореца „Мирабел“, който притежава една от най-изящните градини в Европа.
Разходката сред цветните лехи и каменни статуи бе толкова приятна и зареждаща, че изобщо не ми се тръгваше. Можех да прекарам там часове, но времето ни беше ограничено.
Насочихме се към центъра на града по посока крепостта Хоензалцбург (Високия Залцбург). Повечето сгради са силно повлияни от барока в архитектурно отношение, като затова са се погрижили поколения архитекти и творци още от 17 век насам, когато се е оформил днешният „Стар град“. Началото е дадено от архиепископа Волф Дитрих.
Множеството площади в австрийския град му спечелват прозвището „Рим извън Рим“.
Всяка година през месец ноември тук се провежда традиционният музикален фестивал, за който се говори, че е с най-скъпите билети в света и с най-силно присъствие на финансово-политическия елит.
Ето че достигнахме подножието на хълма, на който се извисява високата бяла крепост. Хоензалцбург е най-големият укрепен замък на територията на цяла Европа.
До върха може да се стигне както пеша, по стълби, така и с фуникуляр (въжен лифт под много голям наклон). Ние използвахме кабинката, която за няколко минути ни изкачи до върха.
Когато се озовахме пред дебелите отвесни стени на крепостта, добихме същинска представа за мащабите на зданието и защо то никога не е било превземано. Не случайно и самият Фридрих Барбароса се отказал от тази идея.
За да разгледате цялата крепост ще са ви необходими няколко часа. Има многобройни помещения, в които са се развивали най-различни занаяти, широки пътеки и пътища, бойни кули с оръдия и т.н.
На територията на замъка се намира уникален по рода си музей на марионетките и театър, чието посещение е скъпо удоволствие и билетите са разпродадени месеци предварително.
Може да видите също и колекция от римски монети, керамични и кухненски съдове, средновековно отоплително съоръжение, оръжия и мебели.
В един сумрачен ъгъл пък се натъкнахме на помещение, в което имаше различни уреди за мъчения. Крепостта е била използвана и за затвор. Днес тя е изключителна туристическа атракция и символ на града.
Погледнат отгоре, Залцбург е като изваден от приказките град, пропит с история за рицарски двубои, средновековно изкуство и класическа музика. Докъдето поглед стига… и вашето въображение. 😉
